Община Асеновград се намира в Южна България и е една от съставните общини на област Пловдив.
География Географско положение, граници, големина Община Асеновград е разположена в южната част на област Пловдив. С площта си от 665,391 km2 заема 2-ро място сред 18-те общините на областта, което съставлява 11,1% от територията на областта. Границите ѝ са следните: на северозапад – община Куклен; на север – община Родопи и община Садово; на изток – община Първомай; на югоизток – община Черноочене, област Кърджали; на юг – община Баните, област Смолян; на югозапад – община Лъки, област Пловдив на запад – община Чепеларе, област Смолян и община Родопи.
Природни ресурси Релеф Релефът на общината е твърде разнообразен – от равнинен в северната част, през хълмист в централната, източна и югоизточна част, до средно планински в южната. Територията ѝ попада в пределите на Горнотракийската низина, Хасковската хълмиста област и крайните североизточни части на Западните Родопи.
Най-северните райони на общината попадат в южната част на Горнотракийската низинаа източните ѝ са заети от крайните югозападни части на обширната Хасковска хълмиста област, като тук надморската височина варира от 200 m на север и североизток до 400 m на юг и югозапад. Северно от село Конуш, на границата с община Садово се намира най-ниската точка на община Асеновград – 161 m н.в.
Южната и югозападната част от територията на общината се заемат от крайните северни разклонения на Западните Родопи, като в нейните предели попадат частично три орографски единици на Западните Родопи. Южно от общинския център и източно от дълбоката долина на Чепеларска река се издига рида Добростан. На североизток склоновете му стръмно се спускат към Хасковската хълмиста област, а на югоизток, в района на село Мостово, чрез висока седловина се свързва с Переликско-Преспанския дял. В пределите на община Асеновград попадат и крайните източни части на Переликско-Преспанския дял на Западните Родопи, като тази част е известна под името Синивръшки рид. Северозападно от село Бор се издига едноименният му връх с височина 1536,4 m. Южно от село Сини връх, в най-южната точка на общината, на границата с общините Лъки и Баните се извисява връх Проглед 1575,8 m, най-високата точка на община Асеновград.
Западно и северно от проломната долина на Чепеларска река в пределите на общината попадат части от друг западнородопски рид – Белочерковския рид. Най-високата му точка на територията на общината е Черни връх 1549,2 m, намиращ се североизточно от село Косово.
Води Основна водна артерия на община Асеновград е река Асеница (Чая), която протича през нея в югозападната и западната ѝ част на протежение от около 35 km. Тя навлиза в общината южно от село Косово и се насочва на запад, като тече в дълбока проломна долина. Минава през село Нареченски бани, постепенно завива на североизток, а след село Бачково – на север. В южната част на град Асеновград реката излиза от планината и пролома, минава през центъра на града, навлиза в Горнотракийската низина и на около 4 km северно от Асеновград напуска пределите на общината. На около 3 km южно от Асеновград в нея отляво се влива река Луковица, последният ѝ по-голям приток, която протича през община Асеновград с долното си течение през много дълбока и непроходима каньоновидна долина.
В източната част на общината протичат реките Черкезица и Мечка, десни притоци на Марица. Река Черкезица води началото си от седловината свързваща ридовете Добростан и Сини връх и тече на север през общината с горното и средното си течение. Североизточно от село Избеглии навлиза в община Садово. Река Мечка извира южно от село Новаково в Синивръшкия рид и протича през общината с горното си течение. Неин основен приток (ляв) е река Чинардере (Яворица), която води началото си от северното подножие на връх Сини връх. На тези три реки и на някои от техните притоци са изградени множество микроязовири, водите на които се използват основно за напояване на обширните земеделски земи в общината. По-големите от тях са: „40-те извора“ (северозападно от село Мулдава), „Сушица“ (на река Черкезица, южно от село Долнослав), „Мечка“ (на река Мечка, югоизточно от село Леново) и „Леново“ (на река Чинардере, западно от село Леново).
През територията на общината преминава и Юговска река.
Природни забележителности Югоизточно от Асеновград се намира местността Лале баир. Тя е едно от малкото места, където се среща балканският ендемит – родопско лале. Усойката, която има площ два хектара, е обявена за природна забележителност през 1977 г. Природни забележителности има и по туристическия маршрут, тръгващ от парка „Св. Трифон“, през местността „Корудере“, преминаващ през няколко планински заслона и една хижа („Момина сълза“) и достигащ, съответно, до историческия лагер „Гонда вода“, „Безово“ или „Добростан“. Интересен е панорамният планински път от местността „Параколово“, по върха на билото на планината през параклиса „Св. Илия“ до манастира „Св. Петка“.
На 30 km от Асеновград се намира скалният феномен Белинташ. Други природни забележителности са резерватът Червената стена в землището на село Бачково, пещерата Топчика, местността Зареница в землището на село Нареченски бани, село Косово и местността Усойката в землището на село Добростан.
Природните забележителности на община Асеновград са лесни и достъпни за туристически походи и същевременно предоставят на туристите изключително красиви и живописни гледки.
Населени места Общината се състои от 29 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им: Населено място Пребр. на населението през 2021 г. Площ на землището (в км2) Забележка (старо име) Населено място Пребр. на населението през 2021 г. Площ на землището (в км2) Забележка (старо име)Асеновград 45943 78,012 Станимака Лясково 36 20,215 ЛесковоБачково 339 37,333 Мостово 31 15,800 Ер КюприяБор 11 16,603 Мулдава 1317 19,881 Боянци 1518 8,891 Катърлии Нареченски бани 554 16,021 Врата 14 1,318 Новаково 349 50,078 Горнослав 131 11,529 Горни Арбанас Нови извор 261 13,679 Ирилер, ИзворДобростан 18 40,527 Чаушово Орешец 42 19,999 Долнослав 299 8,219 Долни Арбанас Патриарх Евтимово 378 23,604 Пранга, Патриарх ЕвтимиевоЖълт камък 75 12,285 Сини връх 5 11,597 Златовръх 454 23,258 Арапово Стоево 541 4,936 Дурат ени махлеИзбеглии 676 18,910 Тополово 2453 62,892 Козаново 544 14,696 Три могили 19 15,431 Юч тепеКонуш 625 28,071 Узуново 10 8,771 Косово 32 28,449 Шейтаново Червен 620 24,395 ЦървенЛеново 306 29,991 Кетенлик ОБЩО 57601 665,391 няма населени места без землища
Административно-териториални промени Указ № 462/обн. 21 декември 1906 г.: – преименува с. Кетенлик на с. Леново; – преименува с. Игилер на с. Извор. Указ № 311/обн. 23 януари 1923 г. признава н.м. Бачковски манастир за отделно населено място – ман.с. Бачковски манастир. Указ № 364/обн. 31 юли 1925 г. преименува с. Тахталии (Тополово) на с. Малко Тополово. МЗ № 2820/обн. 14 август 1934 г.: – преименува гр. Станимака на гр. Асеновград; – преименува с. Катърлии на с. Боянци; – преименува с. Горни Арбанас на с. Горнослав; – преименува с. Чаушово на с. Добростан; – преименува с. Долни Арбанас на с. Долнослав; – преименува с. Арапово на с. Златовръх; – преименува с. Шейтаново (Шейтанкьой) на с. Косово; – преименува с. Ер Кюприя (Ер Кюпрю) на с. Мостово; – преименува с. Пранга на с. Патриарх Евтимиево; – преименува с. Дурат ени махле на с. Стоево. МЗ № 3775/обн. 7 декември 1934 г. преименува с. Юч тепе на с. Три могили. МЗ № 2984/обн. 7 февруари 1944 г. признава н.м. Нареченски бани (от с. Косово) за отделно населено място – с. Нареченски бани. През 1954 г. е заличено ман.с. Бачковски манастир и е присъединено като квартал на с. Бачково без административен акт. През 1956 г. е уточнено името на с. Патриарх Евтимиево на с. Патриарх Евтимово без административен акт. Указ № 183/обн. 14 май 1957 г. заличава с. Малко Тополово и го присъединява като квартал на с. Тополово. Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г.: – осъвременява името на с. Лесково на с. Лясково; – осъвременява името на с. Цървен на с. Червен. Указ № 757/обн. 8 май 1971 г. заличава с. Наречен и го присъединява като квартал на с. Нареченски бани. Указ № 1054/обн. 4 юни 1974 г. преименува с. Извор на с. Нови извор. Указ № 93/обн. 26 януари 1979 г.: – обединява населените местности Гуня, Дормуш, Кокез и Онбаши от с. Три могили в едно ново населено място – с. Бор; – обединява населените местности Врата и Кабата от с. Мостово в едно ново населено място – с. Врата; – признава н.м. Изворово (от с. Три могили) за отделно населено място – с. Изворово; – обединява населените местности Курджиево, Ряката и Чортово от с. Мостово в едно ново населено място – с. Сини връх; – обединява населените местности Карабекир и Узуново от с. Три могили в едно ново населено място – с. Узуново. Указ № 970/обн. 4 април 1986 г. заличава селата Горни Воден и Долни Воден и ги присъединява като квартали на гр. Асеновград. Указ № 3005/обн. 9 октомври 1987 г. – отделя селата Косово и Нареченски бани и техните землища от бившата община Хвойна и ги присъединява към община Асеновград. Указ № 32/обн. 14 февруари 2000 г. отделя с. Леново и неговото землище от община Първомай, област Пловдив и го присъединява към община Асеновград. Указ № 14/обн. 30 януари 2001 г. отделя с. Жълт камък и неговото землище от община Първомай, област Пловдив и го присъединява към община Асеновград. Реш. МС № 734/обн. 18 септември 2012 г. заличава с. Изворово и го присъединява като квартал на с. Бор.
Население Етнически състав Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):
Населено място Численост Населено място Дял (в %) Общо Българи Турци Цигани Други Не се самоопределят Не отговорили Българи Турци Цигани Други Не се самоопределят Не отговорили Общо 64034 45242 11826 633 106 451 5776 100,00 70,65 18,46 0,98 0,16 0,70 9,02 Асеновград 50846 36105 8744 199 94 420 5284 Асеновград 71,00 17,19 0,39 0,18 0,82 10,39Бачково 360 350 0 0 9 Бачково 97,22 0,00 0,00 2,50Бор 17 0 17 0 0 0 0 Бор 0,00 100,00 0,00 0,00 0,00 0,00Боянци 1501 1002 9 334 153 Боянци 66,75 0,59 22,25 10,19Врата 29 29 0 0 0 0 0 Врата 100,00 0,00 0,00 0,00 0,00 0,00Горнослав 102 100 0 0 0 0 2 Горнослав 98,03 0,00 0,00 0,00 0,00 1,96Добростан 58 58 0 0 0 0 0 Добростан 100,00 0,00 0,00 0,00 0,00 0,00Долнослав 304 215 0 0 0 0 89 Долнослав 70,02 0,00 0,00 0,00 0,00 29,27Жълт камък 104 0 104 0 0 0 0 Жълт камък 0,00 100,00 0,00 0,00 0,00 0,00Златовръх 558 535 12 6 2 Златовръх 95,87 2,15 1,07 0,35Избеглии 745 720 6 0 17 Избеглии 96,64 0,80 0,00 2,28Изворово 7 6 0 0 Изворово 85,71 0,00 0,00Козаново 642 608 7 0 25 Козаново 94,70 1,09 0,00 3,89Конуш 729 717 0 0 9 Конуш 98,35 0,00 0,00 1,23Косово 9 9 0 0 0 0 0 Косово 100,00 0,00 0,00 0,00 0,00 0,00Леново 389 341 41 2 Леново 87,66 10,53 0,51Лясково 19 19 0 0 0 0 0 Лясково 100,00 0,00 0,00 0,00 0,00 0,00Мостово 78 77 0 0 0 0 1 Мостово 98,71 0,00 0,00 0,00 0,00 1,28Мулдава 1360 183 1112 0 63 Мулдава 13,45 81,76 0,00 4,63Нареченски бани 755 743 0 0 0 3 9 Нареченски бани 98,41 0,00 0,00 0,00 0,39 1,19Новаково 441 439 0 0 0 Новаково 99,54 0,00 0,00 0,00Нови извор 324 139 172 8 0 0 5 Нови извор 42,90 53,08 2,46 0,00 0,00 1,54Орешец 55 54 0 0 0 0 1 Орешец 98,18 0,00 0,00 0,00 0,00 1,81Патриарх Евтимово 412 391 4 14 0 0 3 Патриарх Евтимово 94,90 0,97 3,39 0,00 0,00 0,72Сини връх 15 12 0 0 0 Сини връх 80,00 0,00 0,00 0,00Стоево 646 54 578 0 0 0 14 Стоево 8,35 89,47 0,00 0,00 0,00 2,16Тополово 2769 1679 995 12 0 17 66 Тополово 60,63 35,93 0,43 0,00 0,61 2,38Три могили 41 40 0 0 Три могили 97,56 0,00 0,00Узуново 11 0 11 0 0 0 0 Узуново 0,00 100,00 0,00 0,00 0,00 0,00Червен 708 661 5 19 22 Червен 93,36 0,70 2,68 3,10
Вероизповедания Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г.: