Община Исперих е разположена в Североизточна България и е една от съставните общини на област Разград. Административен център е град Исперих.

География Географско положение, граници, големина Общината е разположена в североизточната част на област Разград. С площта си от 402,244 km2 заема 3-то място сред 7-те общини на областта, което съставлява 16,55% от територията на областта. Границите ѝ са следните: на юг – община Самуил; на югозапад – община Разград; на северозапад – община Завет; на север – община Главиница, област Силистра; на североизток – община Тутракан, област Силистра; на югоизток – община Каолиново, област Шумен.

Природни ресурси Релеф Община Исперих се намира в централната част на Източната Дунавска равнина. Релефът ѝ е равнинен и слабо хълмист, с дълбоко всечени долини и суходолия, като надморската височина варира от 200 до 300 m и се понижава от юг на север. Цялата територия на общината попада в северната част на Лудогорското плато и тук южно от село Малко Йонково, на границата с община Самуил се намира най-високата ѝ точка – 348,4 m. Западно от село Райнино, в суходолието на река Царацар е най-ниската ѝ точка – 136 m н.в.

Води Община Исперих е бедна на повърхностно течащи води. През нея от юг на север епизодично (през пролетта и при поройни дъждове) протичат водите на две реки Царацар и Сенковец, чиито суходолия достигат до река Дунав и те официално се смятат за нейни десни притоци. Река Царацар (Крапинец, 108 km) води началото си от община Самуил. Тя навлиза в община Исперих югозападно от село Бърдоква и тече на север в дълбока каньоновидна долина, всечена в аптските варовици на Лудогорското плато. Преминава последователно покрай селата Лудогорци, Голям Поровец и Малък Поровец. След мюсюлманското светилище Демир баба теке частично протича по границата с община Завет и западно от село Райнино напуска пределите на общината. В този си участък протичащ през общината реката почти през цялата година има постоянно течаща вода, което е изключение за повечето реки в Лудогорието. На територията на община Исперих в нея отляво се вливат двата ѝ най-големи притока: реките Война и Чаирлък. Река Война (Лудня, 35 Km) също води началото си от община Самуил. Югоизточно от село Малко Йонково навлиза в пределите на община Исперих и до бившето село Воден долината ѝ е широка. След това тя става каньоновидна и при село Малък Поровец се влива отляво в Царацар. Река Чаирлък (Текедере, 35 km) навлиза в община Исперих от към община Разград западно от село Йонково. Тя протича в дълбока каньоновидна долина и при мюсюлманското светилище Демир баба теке се влива отлява в Царацар.

В източната част на общината протича река Сенковец (102 km). Тя навлиза на територията ѝ източно от село Бърдоква и протича в дълбоко всечена в аптските варовици долина. Минава южно от град Исперих и западно от село Китанчево, където окончателно пресъхва. От там нататък долината ѝ представлява суходолие, в което епизодично протичат води. Североизточно от село Конево напуска пределите на общината. В нея отдясно, североизточно от село Лъвино се влива най-големият ѝ приток река Ясенковец.

В община Исперих има изградени няколко микроязовира, водите на които се използват основно за напояване. По-големи от тях са: „Исперих“ (на река Сенковец), „Малък Поровец 1“ (на река Война), „Мръсен гьол“ (източно от село Свещари) и др.

Населени места

Общината се състои от 24 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:

Населено място Пребр. на населението през 2021 г. Площ на землището (в км2) Забележка (старо име) Населено място Пребр. на населението през 2021 г. Площ на землището (в км2) Забележка (старо име)Белинци 379 12,910 Акчелар Лудогорци 614 16,608 ДурачБърдоква 272 8,736 Калъч Шерман, Бърдовка Лъвино 882 21,083 АрсланВазово 889 20,843 Ески Балабанлар Малко Йонково 340 - в з-щето на с. ЙонковоГолям Поровец 517 22,228 Голяма Кокарджа Малък Поровец 312 25,558 Малка КокарджаДелчево 383 12,195 Вархатлар Печеница 216 7,031 Осман махлеДрагомъж 310 7,305 Исинлер Подайва 1635 23,327 Духовец 513 19,713 Насъфчалар Райнино 262 23,027 Кьосе абдиИсперих 7424 35,735 Кеманлар Свещари 589 122,459 МумджиларЙонково 631 30,594 Юнуз абдал Средоселци 262 6,778 Орта махалеКитанчево 1234 21,926 Къдър Старо селище 277 18,983 Ески махалеКонево 81 18,595 Ат кьой Тодорово 685 14,848 Юклии, ТодоревоКъпиновци 210 4,242 Кабулар махле Яким Груево 221 17,520 Салдън ОБЩО 19138 402,244 1 населено място е без землище

Административно-териториални промени Указ № 462/обн. 21.12.1906 г. – преименува с. Демир баба теке на с. Димитрово; Указ 19/обн. 20.10.1913 г. – признава н.м. Хаджи Камбер махле (от с. Старичене) за отделно населено място – м. Хаджи Камбер махле; – признава н.м. Хаджи Абдул махлеси (от с. Старичене) за отделно населено място – м. Хаджи Абдул махлеси; Указ № 162/обн. 08.04.1931 г. – преименува с. Къдър на с. Китанчево; – преименува с. Юклии на с. Тодорево; през 1934 г. – преименувана е м. Хаджи Абдул махлеси на м. Омур без административен акт; МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Калъч Шерман на с. Бърдовка; – преименува с. Голяма Кокарджа на с. Голям Поровец; МЗ № 3072/обн. 11.09.1934 г. – преименува с. Кеманлар на с. Исперих; – преименува с. Мумджилар на с. Свещари; МЗ № 3775/обн. 07.12.1934 г. – преименува с. Акчелар на с. Белинци; – преименува с. Ески Балабанлар на с. Вазово; – преименува с. Ферхатлар на с. Делчево; – преименува с. Хюсеинлер на с. Драгомъж; – преименува с. Насъфчилар (Нусуфчилар) на с. Духовец; – преименува с. Ени Балабанлар на с. Иван Шишманово; – преименува с. Юнуз абдал на с. Йонково; – преименува м. Кабулар махле на м. Къпиновци; – преименува с. Арслан на с. Лъвино; – преименува м. Хаджи Камбер махле на м. Матовци; – преименува с. Малка Кокарджа на с. Малък Поровец; – преименува м. Осман махле на м. Печеница; – преименува м. Апаз махле на м. Славщица; – преименува м. Орта махле на м. Средоселци; – преименува м. Ески махле на м. Старо селище; – преименува с. Салладън на с. Яким Груево; МЗ № 1380/обн. 01.06.1939 г. – признава м. Матовци за с. Матовци; МЗ № 2191/обн. 27.06.1942 г. – преименува с. Ова Шерман на с. Волно; – преименува с. Ат кьой (Ат) на с. Конево; – преименува с. Кьосе абди на с. Райнино; – преименува с. Омурджа на с. Старичене; Указ № 107/обн. 13.03.1951 г. – преименува с. Димитрово на с. Сборяново; Указ № 317/обн. 13.12.1955 г. – заличава с. Драгомъж и го присъединява като квартал на с. Малък Поровец; – заличава с. Матовци и го присъединява като квартал на с. Китанчево; Указ № 582/обн. 29.12.1959 г. – заличава м. Омур и с. Старичене и ги присъединява като квартали на с. Тодорово; Указ № 38/обн. 02.02.1960 г. – признава с. Исперих за гр. Исперих; Указ № 463/обн. 02.07.1965 г. – заличава селата Волно и Сборяново поради изселване; – заличава м. Славщица и я присъединява като квартал на с. Тодорово; Указ № 960/обн. 04.01.1966 г. – отстранява грешката в името на с. Бърдовка на с. Бърдоква; – отстранява грешката в името на с. Тодорево на с. Тодорово; Указ № 2294/обн. 26.12.1978 г. – признава м. Къпиновци за с. Къпиновци; – признава м. Печеница за с. Печеница; – признава м. Средоселци за с. Средоселци; – признава м. Старо селище за с. Старо селище; Указ № 409/обн. 27.03.1981 г. – преименува с. Дурач на с. Лудогорци; Указ № 3005/обн. 09.10.1987 г. – отделя с. Иван Шишманово и неговото землище от община Исперих и го присъединява към община Завет, област Разград; Указ № 250/обн. 22.08.1991 г. – отделя кв. Драгомъж от с. Малък Поровец и го възстановява като отделно населено място – с. Драгомъж; Указ № 69/обн. 20.03.2007 г. – признава н.м. Малка махала (от с. Йонково) за отделно населено място – с. Малко Йонково.

Население

Етнически състав Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):

Населено място Численост Населено място Дял (в %) Общо Българи Турци Цигани Други Не се самоопределят Не отговорили Българи Турци Цигани Други Не се самоопределят Не отговорили Общо 22692 5680 13180 1875 42 137 1778 100,00 25,03 58,08 8,26 0,18 0,60 7,83Исперих 8973 4665 2799 598 26 53 832 Исперих 51,98 31,19 6,56 0,28 0,59 9,27Белинци 477 5 468 0 0 0 4 Белинци 1,04 98,11 0,00 0,00 0,00 0,83Бърдоква 305 12 204 89 0 0 0 Бърдоква 3,93 66,88 29,18 0,00 0,00 0,00Вазово 1099 24 544 315 210 Вазово 2,18 49,49 28,66 19,10Голям Поровец 569 92 462 0 3 6 6 Голям Поровец 16,16 81,19 0,00 0,52 1,05 1,05Делчево 467 461 3 0 0 Делчево 98,71 0,64 0,00 0,00Драгомъж 375 8 119 200 46 Драгомъж 2,13 31,73 53,33 12,26Духовец 570 568 0 0 1 Духовец 99,64 0,00 0,00 0,17Йонково 760 48 703 0 0 3 6 Йонково 6,31 92,50 0,00 0,00 0,39 0,78Китанчево 1464 24 888 272 263 Китанчево 1,63 60,65 18,57 17,96Конево 95 93 0 0 1 Конево 97,89 0,00 0,00 1,05Къпиновци 219 210 8 0 0 Къпиновци 95,89 3,65 0,00 0,00Лудогорци 761 49 655 14 0 7 36 Лудогорци 6,43 86,07 1,83 0,00 0,91 4,73 Лъвино 1082 97 719 170 0 7 89 Лъвино 8,96 66,45 15,71 0,00 0,64 8,22Малко Йонково 388 3 369 10 3 Малко Йонково 0,77 95,10 2,57 0,77Малък Поровец 329 118 194 0 15 Малък Поровец 35,86 58,96 0,00 4,55Печеница 297 0 245 11 0 0 41 Печеница 0,00 82,49 3,70 0,00 0,00 13,80Подайва 1613 23 1245 171 152 Подайва 1,42 77,18 10,60 9,42Райнино 430 243 164 8 14 Райнино 56,51 38,13 1,86 3,25Свещари 645 144 486 0 4 0 11 Свещари 22,32 75,34 0,00 0,62 0,00 1,70Средоселци 318 0 302 0 15 Средоселци 0,00 94,96 0,00 4,71Старо селище 343 15 315 4 7 Старо селище 4,37 91,83 1,16 2,04Тодорово 798 9 763 4 21 Тодорово 1,12 95,61 0,50 2,63Яким Груево 315 4 297 9 0 0 5 Яким Груево 1,26 94,28 2,85 0,00 0,00 1,58

Вероизповедания Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г.:

Численост Дял (в %)Общо 22 692 100,00Православие 4872 21,47Католицизъм 29 0,12Протестантство 20 0,08Ислям 12 232 53,90Друго 8 0,03Нямат 209 0,92Не се самоопределят 896 3,94Непоказано 4426 19,50

Транспорт През общината от юг на север, а след общинския център на североизток преминава участък от 24,7 km от трасето на жп линията Самуил – Силистра.

През общината преминават частично или изцяло 7 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 115,1 km: участък от 27,6 km от Републикански път II-23 (от km 68 до km 95,6); участък от 29,9 km от Републикански път III-205 (от km 13,7 до km 43,6); последният участък от 18,4 km от Републикански път III-702 (от km 3,7 до km 22,1); последният участък от 2,7 km от Републикански път III-2005 (от km 33,2 до km 35,9); началният участък от 10 km от Републикански път III-2304 (от km 0 до km 10,0); началният участък от 10,1 km от Републикански път III-2305 (от km 0 до km 10,1); целият участък от 16,4 km от Републикански път III-2306.

Топографска карта

Източници

Външни препратки