Община Главиница се намира в Североизточна България и е една от съставните общини на област Силистра.

География Географско положение, граници, големина Общината е разположена в западната част на област Силистра. С площта си от 481,23 km2 заема 3-то място сред 7-те общините на областта, което съставлява 16,91% от територията на областта. Границите ѝ са следните: на изток – община Ситово; на югоизток – община Дулово; на юг – община Исперих и община Завет, област Разград; на запад – община Тутракан; на север – Румъния.

Природни ресурси Релеф Община Главиница се намира в северната част Източната Дунавска равнина. Релефът е равнинен и ниско хълмист, наклонен на север с надморска височина от 200 m на юг до 50 m на север, набразден от дълбоки (на места над 100 m) спрямо околния терен суходолия. Южните райони на общината са заети от крайните северни части на Лудогорското плато, като на север границата му не е точно фиксирана. Максималната височина на общината се намира в най-южната ѝ част, южно от село Зебил, на границата с община Исперих – 226,4 m н.в., а най-ниската – 11 m н.в., на брега на река Дунав, североизточно от село Малък Преславец.

Води По северната граница на общината с Румъния на протежение от 9 km (от km 410 до km 419, километрите се броят от устието нагоре по реката) преминава част пот долното течение на река Дунав. На останалата част от територията на община Главиница липсват повърхностно течащи води. При силни дъждове и при топенето на снеговете по суходолията протичат водни течения, които по-късно и през лятото пресъхват. При поройни дъждове водите прииждат с голяма сила и унищожават всичко в коритата си. В южната ѝ част преминават две големи суходолия, дълбоко всечени сред околния терен. Първото от тях (югозападното) е на река Царацар (Демирбаба, Крапинец, най-голямата река в Лудогорието, десен „приток“ на Дунав). То навлиза в пределите на общината североизточно от село Веселец (община Завет) на 136 m н.в. и се насочва на североизток през ловното стопанство „Ирихисар“. Югозападно от град Главиница рядко завива на запад-северозапад, минава северно от селата Осен и Стефан Караджа и западно от последното навлиза в община Тутракан на 70 m н.в. За разлика от останалите реки в област Силистра то има постоянно, макар и минимално водно течение през цялата година до село Стефан Караджа, след което окончателно пресъхва. В югоизточната част на общината, от север на юг преминава второто голямо суходолие на територията ѝ – суходолието на река Сенковец (Сазлъка, Сенкувча, десен „приток“ на Дунав). То навлиза в общината югоизточно от село Зебил на 168 m н.в, минава между селата Звенимир и Вълкан и източно от село Падина навлиза в община Ситово на 96 m н.в.

На територията на община Главиница има изградени 18 микроязовира („Черногор“, „Зафирово 1, 2 и 3“, „Сокол 1 и 2“, „Слатина“, „Дичево 1 и 2“, „Коларово“ и др.), водите на които се използват основно за напояване на обширните земеделски земи в региона. Северно от село Малък Преславец е естественото блато Малък Преславец (38,5 ха), разположено на заливна тераса на река Дунав.

Климат, почви Община Главиница се намира в областта на умереноконтиненталния климат. Средната годишна температура е около 11 °C. Средните абсолютни минимални температури за годината са минус 3-4 °C за януари. Средните абсолютни максимални температури са 24.7 °C, като през юли достигат често над 35 °C. Абсолютните минимални температури са около -32 °C. Пролетта настъпва рано – през първата половина на март. Тогава настъпва и устойчивото задържане на температурата на въздуха над 5 °C.

Годишната сума на валежи е 645.5 l/m2 и е изключително равномерно разпределена през годината. Валежният максимум (70.9 и 82.9 l/m2) е през май и юни, а валежният минимум – през октомври (32.3 l/m2). През периода на активната вегетация на зимните и пролетните зърнени култури – април и юли, падат около 40 – 41% (264.8 l/m2) от общите валежи, което гарантира много добра водообезпеченост на растенията и получаването на добри резултати от отглежданите сортове. През периода на активната вегетация на окопните култури (царевица, слънчоглед) падат 57 – 58% (371.5 l/m2) от общите годишни валежи, което осигурява пълна изява на продуктивните възможности на отглежданите сортове и хибриди. В относителната влажност на въздуха съществени различия през отделните периоди не се наблюдават. Тя се движи от 68.5 – 69,1% през периода април-септември до 80.8 – 81,1% през есенно-зимния период, като средногодишната относителна атмосферна влажност е 75,0%.

Почвените типове в района на общината са черноземни, излужени черноземни, оподзолени черноземни.

Населени места

Общината се състои от 23 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:

Населено място Пребр. на населението през 2021 г. Площ на землището (в км2) Забележка (старо име) Населено място Пребр. на населението през 2021 г. Площ на землището (в км2) Забележка (старо име)Бащино 141 12,233 Пътраклии, Бащина Косара 128 10,682 Тюрк косуйБогданци 615 26,255 Узунджа орман Листец 420 10,128 МесимлерВълкан 277 12,295 Курт палар Малък Преславец 188 38,866 Кадъ кьой, Малки ПреславецГлавиница 1249 34,844 Асват кьой Ножарево 417 11,210 Масутлар, Поручик Геново, НожаровоДичево 357 13,026 Кемал кьой, Полковник Тошково Осен 74 38,103 КасъмларДолно Ряхово 237 25,528 Падина 253 14,412 ДаулджиларЗарица 317 15,747 Камерлер Подлес 123 31,166 СърджиларЗафирово 782 34,543 Сарсанлар, Генерал Зафирово Сокол 301 22,325 Татар атмаджаЗвенимир 279 9,904 Авдуллар Стефан Караджа 611 45,963 Ахматлар, Севар, Генерал ЖековоЗебил 597 12,581 Канипе Суходол 520 11,368 Емир кьойКалугерене 445 6,662 Хаджиолар Черногор 247 21,997 Кара дърларКоларово 286 21,392 Арабаджилар, Коларево ОБЩО 8864 481,230 няма населени места без землища

Административно-териториални промени между 1913 и 1941 г. – с. Хорозлар е изселено под румънска власт; МЗ № 2191/обн. 27.06.1942 г. – преименува с. Пътраклии на с. Бащина; – преименува с. Узунджа орман (Узундже орман) на с. Богданци; – преименува с. Курт палар на с. Вълкан; – преименува с. Сарсанлар на с. Генерал Зафирово; – преименува с. Асват кьой (Асфат кьой) на с. Главиница; – преименува с. Камерлер (Камелер) на с. Зарица; – преименува с. Авдуллар на с. Звенимир; – преименува с. Канипе на с. Зебил; – преименува с. Хаджиолар (Хаджилар) на с. Калугерене; – преименува с. Арабаджилар на с. Коларево; – преименува с. Тюрк косуй на с. Косара; – преименува с. Дели Юсуфлар (Дели Исуфлар) на с. Красногор; – преименува с. Месимлер на с. Листец; – преименува с. Кадъ кьой на с. Малки Преславец; – преименува с. Айват кьой на с. Малък Звенимир; – преименува с. Касъмлар на с. Осен; – преименува с. Даулджилар на с. Падина; – преименува с. Чанакчилар на с. Паничаре; – преименува с. Сърджилар на с. Подлес; – преименува с. Кемал кьой на с. Полковник Тошково; – преименува с. Масутлар на с. Поручик Геново; – преименува с. Ахматлар на с. Севар; – преименува с. Канара махле на с. Скален дол; – преименува с. Татар атмаджа на с. Сокол; – преименува с. Емир кьой на с. Суходол; – преименува с. Кара дърлар на с. Черногор; МЗ № 2913/обн. 16.01.1943 г. – заличава селата Куфалча (Куфалче) и Паничаре поради изселване; МЗ № 168/обн. 22.01.1943 г. – преименува с. Севар на с. Генерал Жеково; МЗ № 2127/обн. 05.06.1945 г. – преименува с. Генерал Жеково на с. Стефан Караджа; МЗ № 5011/обн. 15.08.1947 г. – преименува с. Поручик Геново на с. Ножарово; между 1946 и 1956 г. – преименувано е с. Генерал Зафирово на с. Зафирово без административен акт; Указ № 107/обн. 13.03.1951 г. – преименува с. Полковник Тошково на с. Дичево; Указ № 317/обн. 13.12.1955 г. – заличава с. Малък Звенимир и го присъединява като квартал на с. Звенимир; през 1956 г. – осъвременено е името на с. Малки Преславец на с. Малък Преславец без административен акт; Указ № 148/обн. 29.05.1956 г. – заличава с. Красногор и го присъединява като квартал на с. Черногор; – заличава с. Скален дол и го присъединява като квартал на с. Подлес; Указ № 5/обн. 08.01.1963 г. – заличава с. Зарица и го присъединява като квартал на с. Звенимир; Указ № 960/обн. 04.01.1966 г. – преименува с. Бащина на с. Бащино; – осъвременява името на с. Коларево на с. Коларово; – отстранява грешката в името на с. Ножарово на с. Ножарево; Указ № 2294/обн. 26.12.1978 г. – отделя кв. Зарица от с. Звенимир и го възстановява като отделно населено място – с. Зарица; Указ № 2907/обн. 07.09.1984 г. – признава с. Главиница за гр. Главиница; Указ № 3005/обн. 09.10.1987 г. – закрива община Зафирово и заедно с включените в състава ѝ населени места я присъединява към община Главиница.

Население

Численост на населението според преброяванията през годините:

Година на преброяване Численост 1934 14 953 1946 18 807 1956 20 477 1965 21 191 1975 18 980 1985 16 907 1992 15 579 2001 13 848 2011 10 930 2021 8864

Етнически състав Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):

Населено място Численост Населено място Дял (в %) Общо Българи Турци Цигани Други Не се самоопределят Не отговорили Българи Турци Цигани Други Не се самоопределят Не отговорили Общо 10930 2880 6701 215 8 44 1082 100,00 26,34 61,30 1,96 0,07 0,40 9,89Главиница 1569 864 387 96 216 Главиница 55,06 24,66 6,11 13,76Бащино 176 10 166 0 0 0 0 Бащино 6,25 94,31 0,00 0,00 0,00 0,00Богданци 613 109 241 77 184 Богданци 17,78 39,31 12,56 30,01Вълкан 344 0 340 0 0 0 4 Вълкан 0,00 98,83 0,00 0,00 0,00 1,16Дичево 444 3 346 0 0 0 95 Дичево 0,67 77,92 0,00 0,00 0,00 21,39Долно Ряхово 332 75 188 67 Долно Ряхово 22,59 56,62 20,18Зарица 434 4 417 12 Зарица 0,92 96,08 2,76Зафирово 868 551 126 25 0 5 161 Зафирово 63,47 14,51 2,88 0,00 0,57 18,54Звенимир 370 10 254 4 101 Звенимир 2,70 68,64 1,08 27,29Зебил 686 3 672 0 0 0 11 Зебил 0,43 97,95 0,00 0,00 0,00 1,60Калугерене 539 4 528 5 1 Калугерене 0,74 97,95 0,92 0,18Коларово 355 74 278 0 Коларово 20,84 78,30 0,00Косара 178 4 170 0 0 0 4 Косара 2,24 95,50 0,00 0,00 0,00 2,24Листец 523 3 518 1 Листец 0,57 99,04 0,19Малък Преславец 299 260 7 0 0 0 32 Малък Преславец 86,95 2,34 0,00 0,00 0,00 10,70Ножарево 500 4 482 13 Ножарево 0,80 96,40 2,60Осен 117 114 0 Осен 97,43 0,00Падина 332 4 327 0 Падина 1,20 98,49 0,00Подлес 155 147 3 4 0 Подлес 94,83 1,93 2,58 0,00Сокол 334 268 20 0 3 0 43 Сокол 80,23 5,98 0,00 0,89 0,00 12,87Стефан Караджа 697 253 377 21 44 Стефан Караджа 36,29 54,08 3,01 6,31Суходол 653 644 0 6 Суходол 98,62 0,00 0,91Черногор 412 114 208 87 Черногор 27,66 50,48 21,11

Вероизповедания Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г.:

Численост Дял (в %)Общо 10 930 100,00Православие 2308 21,11Католицизъм 31 0,28Протестантство 15 0,13Ислям 5936 54,30Друго 9 0,08Нямат 30 0,27Не се самоопределят 141 1,29Непоказано 2460 22,50

Транспорт През общината преминават частично 6 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 90,5 km: участък от 16,7 km от Републикански път II-21 (от km 66,4 до km 83,1); участък от 9,5 km от Републикански път III-205 (от km 54,1 до km 63,6); последният участък от 41,1 km от Републикански път III-235 (от km 12,1 до km 53,2); последният участък от 10,2 km от Републикански път III-2104 (от km 3,9 до km 14,1); последният участък от 2,2 km от Републикански път III-2305 (от km 10,1 до km 13,3); последният участък от 10,8 km от Републикански път III-2307 (от km 19,3 до km 30,1).

Топографска карта

Източници

Външни препратки