Я̀нуш Ко̀рчак () с рождено име Хѐнрик Го̀лдшмит () (22 юли 1878 – 6 август 1942) е полски лекар педиатър, писател и педагог от еврейски произход.
Роден е във Варшава в еврейско семейство. Умира през 1942 г. в концентрационен лагер заедно със своите възпитаници от сиропиталището, в което е работил. Предложено му е да се спаси, но той отказва.
Януш Корчак, или Хенрик Голдшмит, познат и като Старият доктор или Господин доктора, понякога изписвани слято (роден на 22 юли 1878 или 1879 година във Варшава, убит на 5 или 6 август 1942 година в немския лагер на смъртта в Треблинка) – лекар, педагог, писател, публицист, обществен деец, офицер от полската армия.
Педагог с новаторски идеи, автор на трудове по теория и практика на възпитанието. Пионер, активно работещ за признаване правата на децата и пълното им равноправие. Като директор на сиропиталище сформира детски другарски съд, с помощта на който децата сами решават проблемите си, освен това имат право да изправят пред съда дори възпитателите си. „Този прекрасен човек има смелостта да се довери на децата и младежите, за които се грижи, като предава в техни ръце въпросите, свързани с дисциплината и възлага на отделни лица едни от най-трудните задачи, свързани с голяма отговорност“ – казва за Корчак известният швейцарски психолог Жан Пиаже, който посещава дома за сираци, създаден и ръководен от Корчак.
Корчак създава първото списание, списвано от материали, изпратени от децата и предназначени предимно за детската читателска публика – „Малък преглед“. Той е един от първите, работил в областта на детското развитие и психология и педагогическа диагностика.
Полски евреин, който през целия си живот прокламира принадлежността си към двата народа.Joanna Olczak-Ronikier, Korczak, Próba biografii, W.A.B., Warszawa, 2011
Детство и образование Корчак е роден във Варшава в полонизирано еврейско семейство – баща Йозеф Голдшмит (1844 – 1896), адвокат и майка Цецилия, по баща Гембицка (1853/4 – 1920). Оригиналното му свидетелство за раждане не е запазено, затова точната дата на раждане не е потвърдена.
Родът Голдшмит произлиза от района на Люблин, а Гембицки – от околностите на Познан; прадядо му Маурици Гембицки и дядо му Херш Голдшмит са лекари.Maria Falkowska, Rodowód Janusza Korczaka, Biuletyn Żydowskiego Instytutu Historycznego 1997, nr 1 Гробовете на баща му и дядовците по майчина линия (гробът на майка му не е открит) се намират в еврейското гробище във Варшава на улица „Окопова“.
Първоначално доброто материално положение на семейство Голдшмит започва да се влошава поради психично заболяване на бащата, който за първи път попада в психиатрично отделение в началото на 90-те. Той умира на 26 април 1896 г. След смъртта му Корчак, ученик на 17 – 18 години, дава частни уроци, помагайки за издръжката на семейството. Майка му, Цецилия Голдшмит, дава стаи под наем в жилището им във Варшава. Корчак се явява на матура чак на 20 години.
Като дете Януш Корчак чете много. След години, в дневника, писан в гетото, той отбелязва: „полудях по книгите, обсебен бях от четенето. Светът пред очите ми изчезна, съществуваше само книгата“. През 1898 г. се записва да следва в медицинския факултет на Царския университет във Варшава. През лятото на 1899 г. за първи път пътува в чужбина – в Швейцария, където се запознава с педагогическата дейност и творчество на Йохан Хайнрих Песталоци. В края на същата година за кратко е арестуван за дейността си в читалните на Варшавското благотворително дружество. Следва шест години, като повтаря първи курс. Следвал е в така наречения „Летящ университет“. В студентските си години се запознава из основи с живота на пролетариата и лумпените в бедните квартали. Членува в масонската ложа „Морска звезда“ на международната федерация „Ле Руи Хуман“ създадена с цел „да сближи всички хора, разделени от религиозни бариери и да търси истината, като уважава другите човешки същества.Daniel Bargiełowski: Po trzykroć pierwszy.
Лекар Получава диплом за лекар на 23 март 1905 година. През юни същата година като лекар е мобилизиран в руската армия (по онова време Царство Полша (Królestwo Polskie, Królestwo Kongresowe, Kongresówka)) e част от Руската Империя) и участва в руско-японската война. Служи в Харбин. От децата в Манджурия научава китайски език. В края на март 1906 се завръща в Полша. Между 1905 – 1912 работи като педиатър в детската болница на Берсон и Бауман. Получава жилище в болницата, а в замяна кара постоянно дежурство, като всеотдайно изпълнява задълженията си и се води „лекар на място“. В практиката си на лекар не подминава работническите части на града. Докато на бедните пациенти взима символични такси или им дава пари за лекарства, от богатите не се колебае да поиска висок хонорар, за което му помага и известността му на писател.
В периода 1907 – 1910/11 специализира в чужбина – слуша лекции, практикува в детски клиники, посещава възпитателно-образователни институции. Почти година изкарва в Берлин (1907 – 1908), в Париж – четири месеца (1910), в Лондон – месец (1910 или 1911). И, както пише години по-късно, именно в Лондон взема решение да не създава семейство и смята „да се посвети на децата.“ В същия период води активна обществена дейност, членува във Варшавското дружество по хигиена и в Сдружението „Летни детски лагери (TKL). През 1904, 1907, 1908 участва в летните лагери за еврейски и полски деца, организирани от Сдружението „Летни детски лагери“(TKL). През 1906 г. издава книгата „Детето на салона“, приета много добре от читателите и критиката. Оттогава, благодарение на получената след публикациите си популярност, се превръща в известен и търсен варшавски педиатър. От 1909 г. става член на еврейското дружество „Помощ за сираците“, което няколко години по-късно построява собствен „Дом за сираци“. За директор на дома е назначен именно Корчак.
По време на Първата световна война отново е мобилизиран в царската армия. Служи като завеждащ отделение в лазарета на дивизия в Украйна. През 1917 г. е преместен на служба като лекар в приютите за украински деца около Киев. Две години преди това, по време на кратка отпуска, прекарана в Киев, се запознава с Мария Фалска, по баща Роговска, полска общественичка и активистка за независимост, ръководеща възпитателен дом за полски момчета. След приключване на военната си служба в руската армия през юни 1918 г. Корчак се завръща във Варшава с чин капитан. След като Полша обявява независимостта си (на 11 ноември 1918 г.) Корчак отново постъпва в редиците на армията. Този път е мобилизиран в новосъздадената полска армия. По време на полско-съветската война (1919 – 1921) изпълнява лекарския си дълг във военните болници в Лодз и Варшава. Боледува от тиф. За работата си е повишен в чин майор от полската армия.
Педагог Възгледи Още като младеж се интересува от въпроси, свързани с възпитанието на децата, повлиян е от идеите и опита на „новото възпитание“. Запленен е от теорията на прагматичната педагогика на Джон Дюи, а също и от трудовете на Декроли, Монтесори и ранните педагози – Песталоци, Спенсър, Фрьобел; познава педагогическата концепция на Толстой.Lewowicki, T., 1994, Janusz Korczak, Prospects:the quarterly review of comparative education (Paris, UNESCO: International Bureau of Education), vol. XXIV, no. 1/2, 1994, p. 37 – 48 Корчак подчертава необходимостта от диалог с децата.
Публикува и изнася лекции по теми, свързани с педагогиката и възпитанието на децата. Опитът си в работата с децата трупа първо като частен учител, после като общественик, а след това и като директор на „Дома за сираци“ и един от основателите на „Наш дом“. Между двете световни войни преподава в няколко университета в страната: в Националния институт по специална педагогика (днес Академия за специална педагогика "Мария Гжегожевска”), в Държавния семинар на учителите, изповядващи юдаизъм и в Националния учителски институт. Корчак е привърженик на детската еманципация, на правото на децата на избор и зачитане на правата им. В домовете, управлявани от Корчак, се прилагат принципите на самоуправлението, в което участват еднакво децата и възрастните. "В областта на интелекта [детето] е, най-малкото, равно на нас, не му достига само опит", пише той в „Как да обичаме детето“. Списанието, издавано и редактирано от и за деца, е техен форум, ковачница на таланти и важен метод за приобщаване, най-вече на децата от православните еврейски семейства. Доктор Корчак се изказва за ресоциализацията и за комплексните и новаторски грижи към децата от обществената периферия.
Той твърди, че мястото на детето е сред връстниците му, а не у дома. Стремежът му е децата да се отърсят от ранните си навици и бебешки възгледи и да подлежат на социализация, като по този начин се подготвят за зрелия живот. Опитва се да осигури на децата безгрижно, но не и лишено от задължения, детство. Смята, че детето трябва само да разбере и емоционално да преживее определени ситуации, да ги изпита, само да си извлече изводи и евентуално да предотврати вероятните последици. „Няма деца – има само хора“, пише Корчак.
Всички деца, които лекува или възпитава, обича като свои. По-късно дейността му потвърждава тези думи. Алтруистичните му убеждения не биха му позволили специално отношение или предпочитание към малка група любимци. Не приема, че традиционното семейство е най-важната и основна клетка на социалните връзки. Не приема ролята, която играе семейството в християнско-консервативните и традиционни еврейски кръгове на обществото.
Ключови елементи в концепцията на Корчак при възпитанието са:
отричане на насилието – физическо или словесно, произтичащо от разликата във възрастта или служебното и социално положение; идеята за учебно-възпитателни интерактивни методи сред възрастни и деца, с които разширява дефиницията на класическата педагогика; убеждението, че детето е човешко същество, както и възрастният; принципът, че възпитателният процес трябва да отчита индивидуалността на всяко дете; вярата, че детето най-добре знае нуждите си, мечтите и емоциите, следователно би трябвало да има правото възрастните да зачитат неговото мнение; признаване на детето правото на уважение, незнание и неуспехи, лично пространство, собствено мнение и собственост; признаване процеса на развитие на детето за тежък труд.
Съвременно възприятие Януш Корчак в наши дни е признат за основоположник на редица педагогически течения, а идеята му за правата на децата е основен изходен пункт за множество съвременни автори.Patricia Anne Piziali, 1981, A comparison of Janusz Korczak's concept of the Right of the Child with those of Other Selected Child Advocates, George Washington University (dysertacja) „Реформиране на света означава реформиране на възпитанието“, смята Корчак.