Ежово (, Дафни, до 1927 Έζιοβα, Езьова, до 1928 Νεροπλατάνα, Нероплатана) е село в Република Гърция, Егейска Македония, дем Висалтия, област Централна Македония.
География Ежово е разположено южно от град Сяр (Серес) на река Ежовица в Сярското поле, на около 5 километра южно от Джинджос (Ситохори). Името на селото произлиза от славянската дума „еж" (таралеж).Иван Дуйчев, Ежово. – Studia historico-philologica Serdicensia, 1, 1938, 224.
История Средновековие През XIV век Ежово (Εζεβών) е център на Ежовската и Стефанианска епископия, част от Сярската митрополия. В Богданската планина над селото са запазени остатъци от средновековната крепост, седалище на епископа. Близо до Светамаринската кула е средновековният скален параклис „Света Марина“. В селото също има средновековна отбранителна кула от XV век.
В Османската империя В османските данъчни регистри от средата на XV век Ежово е споменато с 10 глави на семейства и един неженен: Дабижив, Коста, Никола, Яно, Джуро, Петро, Драгаш, Йорг, Йорг, Койо и Яно. Общият приход за империята от селото е 510 акчета.Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје 1973, стр. 122
Около 1459 година Мехмед II дава Ежово и околните села на Мара Бранкович, която живее в селото.Матанов, Христо. Православната църква в българските земи през XV-XVII в., – в: Държава & църква – църква & държава в българската история. Сборник по случай 135-годишнината от учредяването на Българската екзархия, София, 2006, с. 123. Тя възнамерява да ги завещае на някой от светогорските манастири, но след нейната смърт в 1487 година османската държавна хазна си ги връща. Около 1501-1507 година Баязид II дарява Ежово на един новооснован цариградски вакъф.Popović, M. Mara Branković: eine Frau zwischen dem christlichen und dem islamischen Kulturkreis im 15. Jahrhundert. Mainz, 2010, 122-127. Отбранителната кула в селото се смята, че е обитавана някога от Мара.Μουτσόπουλος, Ν. Ο πύργος της τσαρίτσας Μάρας στην Έζιοβα (Δάφνη). – Зборник посветен на Бошко Бабиќ. Прилеп, 1986, 161-163.
Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Есова (Esova) живеят 520 гърци. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Ежово (Ejovo) е посочено като село с 92 домакинства, като жителите му са 110 мюсюлмани и 160 гърци.
В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) пише за Ежово:
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
В началото на XX век Ежово е село, числящо се към Сярска каза на Серския санджак на Османската империя. В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) селото има 750 жители, от които 350 турци и 400 гърци. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Ежово (Ejovo) се състои от 400 гърци.
В Гърция След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Гърция. В него са заселени гърци бежанци. Според преброяването от 1928 година Ежово е смесено местно-бежанско село със 103 бежански семейства и 411 души. В 1927 година селото е прекръстено на Нероплатана, а в 1928 година – на Дафни.
В 1926 година в селото е изградена църквата „Свети Георги“.
+ Прекръстени с официален указ местности в община Ежово на 6 юли 1968 година Име Име Ново име Ново име Описание Ежовица Έζιόβης Дафнис Рема Δάφνης Ρέμαрека на С от Ежово Леледжик Λελετζίκ Пеларгос Πελαργόςвъзвишение на СИ от Ежово (106 m)
Личности Родени в Ежово Апостолос Паприкас, деец на гръцката въоръжена пропаганда в Македония, агент от III ред, затварян от османските власти Венедикт Ежовски (? – 1821), мъченик, светец Димитрис Анастасиадис (1940 – 2019), гръцки бизнесмен и благодетел Йоанис Кундурас, деец на гръцката въоръжена пропаганда в Македония
Бележки
Категория:Села в дем Висалтия