Георги Бранкович или деспот Георги е сръбски владетел, наследил Моравско и Косово от Стефан Лазаревич, изпърво княжество, а след битката при Анкара – деспотство.
Георги Бранкович е прапрадядо на великия княз Теодосий I на Влахия, който издигнал Куртя де Арджеш като престолнина.
Извори В османските източници, деспот Георги е познат като Вълкоглу. Заедно с Янку (Ян Хуниади) води солидна кореспонденция с караманския бей. Ето какво пише караманският бей на двамата християнски владетели през 1443 г.: , като след одринския мир и отказа от престола на Мурад II в полза на сина му Мехмед II, караманският бей пише на Янку: , като се обръща и към Вълкоглу:
Живот и дела Георги, срещан в историческата литература и като Джурадж, Джурдже, Гюрг, е син на Вук Бранкович (Вълкашин Бранков) и Мара, дъщерята на княз Лазар.
Георги има разпра със своя вуйчо Стефан Лазаревич за властта над сръбските земи. В крайна сметка Стефан го признава за свой наследник и му предоставя управлението на част от Моравска Сърбия.
През 1426 г. и двамата бягат от османците в Кралство Унгария и признават върховната власт на император Сигизмунд. Когато Стефан умира през следващата 1427 година, Георги Бранкович става сръбски деспот, но още през 1428 г. е принуден да плаща данък на османците. През 1435 г. той дава и дъщеря си Мара за съпруга на султан Мурад II.
През 1439 г. Мурад II напада Сърбия и превзема Смедерево, където Бранкович е преместил своята столица. Според Ян Длугош Мурад II пленява, ослепява и кастрира неговите синове Григорий Бранкович и Стефан Бранкович.Невян Митев, Антиосманските военни кампании на крал Владислав Варненчик от 1443-1444 г., отразени в „Анали или хроника на славното полско кралство“ от Ян Длугош / Годишник на Историческия факултет, Великотърновски университет 2017 / Том 1 / Брой 1, стр.293 Деспот Георги заедно със сина си Лазар Бранкович отново да търсят спасение в Унгария. На следващата година османците превземат Белград, а през 1441 г. и Ново Бърдо. В Унгария имотите на Бранкович са конфискувани и той се установява в Дубровник.
Във възстановената Сърбия Георги Бранкович се завръща с помощта на полския крал Владислав Варненчик и на Янош Хуняди. Заедно с тях, Бранкович участва в кръстоносния поход през 1443г. и в битките с османците включително при Ниш и Златица. Одринско-Сегедският мир удовлетворява неговите стремежи да възвърне земите и синовете си. Опасявайки се да не загуби придобитото, деспот Бранкович е неразположен към новия поход, инертен при военните приготовления. Това налага предпазливост и заобикаляне на неговите владения от страна на християнските сили, които в крайна сметка са разбити в битката при Варна през 1444 г.Бистра Цветкова. Паметна битка на народите (Европейският югоизток и османското завоевание - края на ХІV и първата половина на ХV век), Изд. „Георги Бакалов“, Варна 1979 г., стр. 299 През 1453 г. Георги изпраща в помощ на султан Мехмед II войска под обсадения Константинопол, в състава на която бил и Константин Михайлович от Островица, бъдещият автор на Записки на еничарина.
Деспот Георги Бранкович умира през 1456 г. от раните, които получава в сражение с унгарците.
Източници
Деспот Георги Бранкович
Вижте също
Споразумение от Тати
Външни препратки Момчило Спремич: Деспот Георги Бранкович и неговото време
Категория:Бранкович Категория:Монарси на Сърбия Категория:Православни монарси