Никола́й Корни́лович Пимоне́нко () е украински жанров художник, академик в Императорската академия на Санкт Петербург.

Член е на Обществото на передвижниците, а от 1904 г. и на Императорската художествена академия.

Живот Микола Пимоненко е роден на 9./21 март 1862 г. в предградието на Киев – Приорка, в семейството на търговеца Корнилий Данилович Пимоненко, който се занимавал и с дърворезба. Бащата притежавал работилница по иконопис.

Синът Микола се обучава в иконопис в иконописната школа в Киевско-Печорската лавра, където през 1876 г. бива забелязан от Николай Иванович Мурашко, основател и ръководител на Киевското рисувално училище.

Мурашко оценява таланта на момчето и убеждава мецената и дарителя на рисувалното училище Н.И.Терещенко, да приеме Пимоненко за безплатно обучение. Там той се обучава при Йосиф-Казимир Бускевич и Харитон Платонов.

През 1880 г., на втората година от обучението си, Пимоненко е признат за най-добрия ученик и зачислен на щат в училището като репетитор. През 1882 г. завършва училището със званието „учител по рисуване“.

През есента на 1882 г. Микола Пимоненко полага изпити и постъпва в Императорската художествена академия като свободен слушател. Учи се в ателието на Владимир Донатович Орловски, за чиято дъщеря впоследствие се жени.

Награден е с два малки и един голям сребърни медала за „успех в рисуването“.

Кариера През 1884 г. поради влошено здраве и по настояване на лекарите Пимоненко напуска Академията и се връща в Киев. Там постъпва като старши преподавател в Киевската рисувална школа, където преподава до 1901 г., когато самото училище прекратява съществуването си.

Пимоненко участва в създаването на Киевското художествено училище, което е под управлението на Императорската художествена академия. От 1900 е статски съветник. До края на живота си преподава графика в Киевския политехнически институт на император Александър II.

Успехи и награди През годините 1885 – 1887 художникът търси своите художествени теми и методите за пресъздаването им. На академичните изложби се появяват картините „След аукциона“, „Ваканция“ и др. А от края на осемдесетте години на 19. век първостепенна тема в творчеството му става украинското село. Голям успех печели с картината си „Коледно гадение“ която е изложена на академичната изложба през 1888 г. Критиката високо оценява това платно.

През 1891 за показаните на академична изложба „Сватба в Киевска губерния“ и „Утрото на Христовото Възкресение“ Пимоненко получава званието „почетен член на Императорската художествена академия“.

За образите на Свети Николай и на Света Александра в Киевския катедрален храм „Свети Владимир“ Н. К. Пимоненко е награден от императора на 1.януари 1897 г. с ордена на „Света Анна“ III степен.

През 1904 Съветът на Императорската художествена академия присъжда на Пимоненко почетното звание „академик на живописта“ за „известност на художественото поприще“.

Пимоненко участвува в изложби в Берлин, Париж, Лондон и Мюнхен. През 1909 г. за картината „Гопак“ е удостоен от Обществото на френските художници със златния медал на Салон де Пари. Картината имала голям успех, а по-късно е откупена от Лувъра.

Известност

В дореволюционна Русия художникът е изключително популярен чрез картините си, изобразяващи живота в украинското село. Репродукциите на картините се разпространяват в огромен тираж. Характерни теми са: трудът на украинската селянка, народни празници, взаимоотношения между влюбени, недъзи – като пиянството и др.

Дружеството на Передвижниците и скандалът с водка „Спотикач“

От 1899 г. Пимоненко е член на Дружеството на подвижните художествени изложби – передвижници.

Картината на Пимоненко „Край дома“ става повод за скандал в средите на передвижниците. Тази картина, по-точно картичка с нейна репродукция, без разрешението на художника, е станала прототип за етикета на водката „Спотикач“, пусната на пазара от фабриканта Шустов. Передвижниците написали гневно писмо на художника, обвинявайки го в „продажност“. Пимоненко заминава срочно за Москва, среща се с Шустов, отклонява предложението му да му даде пари и завежда дело. Съдът решава да се изземе водката „Спотикач“ от пазара, а етикетите да се унищожат.

През 1899 г. Пимоненко създава една от известните си картини – „Жертва на фанатизма“, която разобличава някои отрицателни социални явления в обществото.

От 1899 г. Пимоненко е член на: -Обществото на подвижните художествени изложби (передвижници)

-Обществото на южноруските художници

-Обществото на мюнхенските художници

-Парижкия международен съюз за изкуство и литература.

След тежка болест Николай/Микола Пимоненко почива на 26.март 1912 г. Погребан е на Лукяновското гробище в Киев.

Оценки и признание През 1913 г. в Императорската художествена академия е организирана посмъртна изложба, на която са изложени 184 платна, 419 етюда и 112 рисунки с молив.

През 2006 е поставен „абсолютен световен рекорд за продажби на художника Пимоненко“, като платното „Продавачка на платно“ (1901) е продадено на търг в САЩ за 160 хиляди долара.

Музеи и паметни места През 1952 г. на дом № 28 на улица Гоголева в Киев (бившата усадба на В. Д. Орловски), където художникът е живял и работил от 1883 до 1912 е поставена мемориална плоча, работа на архитект М. М. Говденко.

През 1959 една от улиците в Шевченския район в Киев е наречена на името на Пимоненко.(бившата улица Монастирска).

През 1997 в село Малютянка, Киевско, Святошински район, Киевска област, е открит музей на Н. К. Пимоненко (филиал на Боярския краеведски музей), построен от самите жители на селото.

Литература Затенацкий Я. П. Николай Корнилович Пимоненко: жизнь и творчество 1862 – 1912. – Киев: Академия наук Украинской ССР; Институт искусствоведения, фольклора и этнографии., 1955. – 110 с. Огиевская И. В. Николай Пимоненко: Альбом = Микола Пимоненко: Альбом. – Киев: Мистецтво, 1983. – 107 с. – 22 000 экз. Живопись. Владимир Орловский, Николай Пимоненко = Живопис. Володимир Орловський, Микола Пимоненко / автор проекта Анатолій Мельник. – Хмельницкий: Артанія Нова. Галерея, 2008. – 192 с. – ISBN 966-8914-03-1. Олег Кочевых. Улыбка сквозь грусть // Отрок.ua : православный журнал. – Киев: Свято-Троицкий Ионинский монастырь, 2009. — № 3 (39). Архивировано 17 апреля 2013 года.

Картини

Източници

Пимоненко Николай Пимоненко от „Украинска енциклопедия“

Категория:Украински художници Категория:Передвижници