Зак Уайлд () е американски рокмузикант – китарист, роден през 1967 година.
Името му излиза на преден план в края на 80-те години на XX век, когато само на 20-годишна възраст става основен китарист в групата на Ози Озбърн. През 90-те години и началото на XXI век Уайлд е сред водещите китаристи на поколението, последвало ерата на легендите Ричи Блекмор, Джими Пейдж и Тони Айоми. През 1998 година той основава групата „Блек Лейбъл Сосайъти“, с която концертира и издава студийни албуми, успоредно с работата си с Озбърн и след раздялата с него.
Биография Ранни години Зак Уайлд е роден като Джефри Филип Уиланд на 14 януари 1967 година в градчето Байон, щат Ню Джърси. Той има сестра на име Ейми. Израства в Джаксън, Ню Джърси, където посещава гимназията Jackson Memorial High School. Семейството и приятелите му го наричат „Флип“ – прякор, даден от дядо му, съкратено от Филип.Зак Уайлд – биография Започва с уроците по китара още на 8 – 9-годишна възраст, но малко след това се отказва поради липса на интерес. На 14-годишна възраст възобновява обучението си по китара при Лерой Райт – син на треньора по футбол в училището. По-късно продължава изучаването на класическа китара при музикант от Фрийхолд, Ню Джърси и при друг такъв в Манхатън. Зак формира първата си група, наречена „Стоун Хендж“, с която свири по забави, вечеринки и празненства, кавъри на Ози Озбърн, като Bark at the Moon и други песни на „Блек Сабат“ и „Ръш“. Някъде по това време започва да излиза със съученичката си Барбърийн Катерина, която впоследствие става негова съпруга.
С Ози Озбърн
През 1987 г. се явява на прослушване за китарист в групата на Ози Озбърн, като заменя Джейк И Лий. Първият албум с участието на Уайлд е No rest for the Wicked от 1988 г.Zakk Wylde interview Албумът достига до номер 13 в Bilboard Hot 200 и получава златен статут. През 1991 г. Уайлд е китарист в албума на Озбърн No More Tears, смятан за един от най-добрите рок албуми на 90-те години.Top 100 '90s Rock Albums Музикантът е съавтор на хитови композиции като Mama I am Coming Home, No More Tears, I Don't Want to Change the World. Напуска група на Ози след записите на албума Ozzmosis през 1995 г.
Завръща се през 2001 г. за албума Down to Earth. През 2007 г. участва в записите на албума Black Rain, характерен с по-индустриално звучене. Напуска Озбърн за втори път през 2009 г. През 2017 г. отново се присъединява към Ози за лятното турне No More Tours II. Участва като китарист в 4 песни от последния студиен албум на Озбърн Patient Number 9 от 2022 г. Уайлд е част от последните изяви на „Принца на мрака“, включително влкючването на Озбърн в Залата на славата на рокендрола през 2024 г. и прощалния концерт Back to the Beginning през 2025 г.
Зак Уайлд е най-дълго задържалият се китарист в състава на Ози Озбърн, като участва в записите на 6 студийни и 3 концертни албума.
Прайд енд Глори През 1991 г. заедно с Джеймс ЛоМенцо и Грег д'Анджело създава групата Lynyrd Skynhead, впоследствие преименувана на Pride and Glory. Д'Анджело е заменен от Браян Тичи и в този състав формацията записва единствения си албум през 1994 г. Стилът е смес от класически хевиметъл и блус. Албумът не постига комерсиален успех, но се радва на положителни отзиви от критиката и феновете. Групата се разпада в края на 1994 г.
За да изпълни договора си с „Гефен рекърдс“, Уайлд записва соловия албум The Book of Shadows през 1996 г. 20 години по-късно, през 2016 г., излиза и The Book of Shadows II.
Блек Лейбъл Сосайъти Зак Уайлд в България На 23 юни 2005 година, Зак Уайлд заедно с групата си Блек Лейбъл Сосайъти посещават България, като подгряваща група за концерта на Блек Сабат. Събитието се провежда на стадион Локомотив в София, в рамките на фестивала „Арена Музика 2005“.Last Fm – Black Label SocietyЗак Уайлд – вестник „Сега“
Дискография С Ози Озбърн No Rest For The Wicked (1988) Just Say Ozzy (1990) No More Tears (1991) Live and Loud (1993) Ozzmosis (1995) Down to Earth (2001) Live At Budokan (2002) Black Rain (2007)
С Блек Лейбъл Сосайъти 1999: Sonic Brew 2000: Stronger Than Death 2002: 1919 Eternal 2003: The Blessed Hellride 2004: Hangover Music Vol. VI 2005: Mafia 2006: Shot to Hell 2009: Skullage 2010: Order Of The Black
С Дерек Шериниън Inertia (2001) – песни: Frankenstein & Evel Kneivel & What A Shame Black Utopia (2003) – песни: Nightmare Cinema & Axis Of Evil & Black Utopia Mythology (2004) – песни: Day Of The Dead & God Of War & The River Song Blood of the Snake (2006) – песни: Man With No Name & Blood Of The Snake & The Monsoon Molecular Heinosity (2009) – песни: Molecular Heinosity & So Far Gone & Wings of Insanity
Със Зак Сабат 2016: Diamond Ballroom – на живо 2020: Vertigo
Други 1994: Pride & Glory 1996: Book of Shadows
Източници
Външни препратки Официален сайт Блек Лейбъл Сосайъти Официален сайт
Категория:Американски китаристи Категория:Американски рок музиканти Категория:Родени в Ню Джърси