Велика Армения (; ; ; ) е независима арменска държава от 190 г. пр.н.е. до 387 г. и под контрола на Римската и Персийската империя до 428 г. Границите на Велика Армения са се простирали от Каспийско до Средиземно море.Time Almanac, page 724 by Editors of Time MagazineThe New Review, page 208. Edited by Archibald Grove, William Ernest Henley

Терминът „Армения“ (Армина) първо се среща в Бехистунския надписБехистунски надпис на цар Дарий I (521 – 486 г. пр.н.е.) на персийския шах Дарий I в края на VI век пр.н.е. като обозначение на сатрапия, която е протекторат на Ахеменидското царство, а по-късно е независимо царство на Ервандидите (с македонско влияние).

История

Династия на Арташесидите Влиянието на Селевкидското царство над Армения отслабва след поражението от римляните в Битката при Магнезия през 190 пр.н.е. Елинистическо-арменска държава е създадена през същата година от провъзгласилия се за независим цар Арташес I.Голяма съветска енциклопедия, Армения Великая . (3-то издание) Арташес е основател на династията на Арташесидите. Той разширява владенията на Велика Армения, провежда реформи, утвърждава правото на частна собственост върху земята, основава столицата Арташат. След като Антиох Велики е победен от римляните, картагенският пълководец Ханибал се крие за известно време при Арташес в Армения.Плутарх, Живота на Лукул 31.3

Най-голямо могъщество Велика Армения достига по времето на Тигран Велики от 95 до 66 г. пр.н.е., тогава се основава и нова столица – Тигранакерт. Армения управлява и се разпростира върху части от Кавказ и в земите на по-късните Източна Турция, Сирия и Ливан. За времето си Армения е една от най-могъщите държави на изток от Римската република, владеейки богати градове-центове на елинистическата култура и важни търговски пътища на изток от Средиземно море. Тя попада в римската сфера на влияние през 66 пр.н.е. след Битката при Тигранакерт и с окончателното поражение на арменския съюзник и цар на страната Понт Митридат VI Евпатор. Марк Антоний нахлува и подчинява царството през 34 пр.н.е., но Рим губи хегемонията си през 32 – 30 пр.н.е. по времето на Последната война на Римската република. През 20 пр.н.е. Октавиан Август договаря мир с Партското царство, оставяйки Армения като буферна зона между двете големи сили. Впоследствие, Армения често е във фокуса на спорове между Рим и партите, подкрепящи различни местни политически противници. Партското царство подчинява Армения през 37 г., но през 47 г. римляните си връщат контрола над царството.

Династия на Аршакидите При Нерон римляните водят военна кампания (през 55 – 63 г.) срещу Партското царство, което е окупирало Велика Армения – съюзник на Рим. След като спечелва Армения през 60 г. и я губи през 62 г. Рим праща там XV Аполонов легион от Панония при Гней Домиций Корбулон, легат на Сирия. През 63 г. изпращат допълнителни сили: III Галски легион, V Македонски легион, X Железен легион и XXII Дейотаров легион. Генерал Корбулон навлиза в територията на Вологаз I, който тогава под натиска на римляните връща Арменското царство на Тиридат I. През 114 г. Велика Армения е окупирана от Рим и е обявена за римска провинция, но след смъртта на император Траян през 117 г. царската власт в Армения е възстановена. В резултат на връзките й с партите се повишава иранското влияние върху социалнополитическата система, език, религия и култура на Велика Армения, т.е. местната арменска култура се сближава идейно със зороастризма, а новата арменска династия се утвърждава, като клон на партската династия Аршакиди.

Още една кампания се води по времето на император Луций Вер през 162 – 165 г., след като Вологаз IV от Партия нахлува в Армения и слага своя главен военачалник на трона ѝ. За да се противопостави на партската заплаха Вер поема на Изток. Неговата армия печели важни победи и успява да си върне столицата. Възцарен е, като клиентен владетел, римски гражданин от арменски произход Гай Сохаем (Gaius Julius Sohaemus). Но през 166 г., по време на епидемия в римската войска, партите си връщат повечето от изгубените територии. Сохаем отстъпва към Сирия и династията на Аршакидите си връща властта над Армения.

Християнски период След падането на партската династия на Аршакидите в Персия, наследилата я Сасанидска династия иска да възстанови персийския контрол. Сасанидите окупират Армения през 252 г. Все пак през 287 г. Тиридат III е върнат като цар от римските войски, които отблъскват врага.История Древнего мира. (2-ро издание)/ Под ред., И. М. Дьяконова, В. Д. Нероновой, И. С. Свенцицкой (1983 г.;том 3. Упадок древних обществ стр. 201 – 220). Скоро след това Тиридат приема християнството за официална религия на царството. Традиционно сочената дата е 301 г., по-рано отколкото много от историците датират приемането му от Константин I Велики и десет години по-рано от Медиолансият едикт. Основния разпространител на християнството във Велика Армения е Григорий Просветител.

През 387 г. Велика Армения е разделена между Източната римска империя и персийците. Западна Армения бързо е преобразувана в провинция Малка Армения; Източна Армения остава царство в границите на Персия до 428 г., когато местната аристокрация сваля царя ѝ, и Сасанидите поставят губернатор на негово място. През 885 г., след години на римско, персийско и арабско управление, Армения си връща независимостта под управлението на династията на Багратидите.

Подробно описание на историческият, административен и политически статут на древната и ранносредновековна Армения в границите на Велика Армения и намиращата се на запад от нея Малка Армения, се съдържа в „Географски световен атлас“ (Ашхарацуйц) съставен от Мовсес Хоренаци и Анания Ширакаци – арменски географи и историци през V и VII век. По времето на съставянето на атласа съществуването на държава с името Велика Армения е в миналото, но терминът „Велика Армения“ се използва, за да се посочи ареала на местообитание на коренния арменски народ.Библиотека „Вехи“, Исторический раздел, Памятники Древнеармянской Литературы, Армянская География VII века н. э.

Култура

Митология и вярвания През Античността при арменците е силен култът към Слънцето, а те самите са огнепоклонници. В началото се усеща сближаване с персийския пантеон, една от проявите на което е преименуването на върховния бог Халд в Арамазд (местното произношение на името на зороастрийския бог Ахура Мазда). Неговата дъщеря Нане е богиня-майка, олицетворение на плодородието, но според някои изследователи тя изпълнява функциите и на богиня на войната. Дори и до днес в Армения ласкавото обръщение към старите жени е „нани“, майко. Бог на писмеността и писар на боговете е Тир. В пантеона влизат още Ванатур, Баршамин и други. Михър (Мъхер) е управляващ небесната светлина, синоним на слънцето и огъня, за който е очевидна връзката с персийския бог Митра. Арменската цивилизация, Михран Бохосян, изд САКПО „Ереван“, София, 1996, ISBN 954-90170-1-Х, стр. 23, 24

В началото на Средновековието митологията и боговете на арменците са продължение на античния пантеон. По-късно, под влиянието на елинизма, те постепенно се трансформират, получават нови имена, а понякога променят и функциите си. Нане, дъщерята на Арамазд, получава новото име Анахит и съответства на малоазиатската Анаита (Анахита). Тя поема функциите на гръцката Артемида и отчасти на Атина – става Велика майка, покровителка на дома, семейството, плодородието, любовта и лова. Арменската цивилизация, Михран Бохосян, изд САКПО „Ереван“, София, 1996, ISBN 954-90170-1-Х, стр. 33, 34

Малко по-късно се появява култът към Астхик, съответстваща на Афродита. Тя „отнема“ от Анахит функциите на любовта и еротиката. Предполага се, че в нейните храмове съществува култова проституция, практикувана от жреците. Астих е любимата на Вахагън, победител на драконите вишапи, който съчетава в себе си чертите на Аполон и Херакъл. Той е бог на войната, героизма и победите, като в същото време олицетворява и слънцето. Според народните вярвания Вахагън е рус момък, с пламтящи коси, огнена брада и очи-слънца, роден от четирите стихии – огън, вода, земя и небе. Той е смел ловец и борец срещу черните сили и тъмнината. Той е и причината за появата на Млечния път. През една студена, зимна нощ, открадва купа сено, но по пътя то се разсипва и се появява „Следата на крадеца на слама“, т.е. Млечният път. Лингвистите свързват името му със санскритските думи вах („носещ“) и агни (огън). Друг вариант за произхода на името му е от древното индоевропейско коренно понятие бахагин (божество).

В страната се изграждат богати и красиви светилища и храмове на различните богове, с олтари за жертвоприношения, на които се принасят в чест на боговете животни, вино и плодове. Главното светилище на Арамазд е изградено в Ани-Кемах, а на Вахагън – в Ащишат. Светилището на Анахит е в Ериза, днешен Ерзинджан в Турция, където е издигната нейна златна статуя. При разкопките на град Арташат са открити многобройни керамични статуетки, посветени на различните божества, но преобладаващи са тези на Анахит. Главното светилище на Армения се намира в град Багаран и там ежегодно се организира всенародно празнуване на Навасарт, настъпването на Нова година, което става през август. В града пристига царското семейство, аристокрацията, свободните жители и в продължение на една седмица се правят жертвоприношения и се провеждат състезания, театрални представления, спортни и военни игри и състезание между певците-разказвачи вибасани. В наше време отзвук от този празник се наблюдава в организирания от арменската християнска църква празник на водата Вартавар.

Строителство и архитектура Както Арташесидите, така и техните предци, се изявяват като добри продължители на строителните традиции на Урарту. По тяхно време са построени няколко големи града – Нахджаван (сега Нахичеван), Арташат (161 г. пр.н.е.), Армавир, Зарехаван и други. Доизграждат се и вече създадените Аршамашат в Цопк, Аркадиакерт, Ван (на мястото на старата Тушпа, столица на Урарту), Ервандакерт. Арменската цивилизация, Михран Бохосян, изд САКПО „Ереван“, София, 1996, ISBN 954-90170-1-Х, стр.29

Сериозен принос към строителството в страната има Тигран II Велики, който през 77 г. пр.н.е. основава на юг новата столица Тигранакерт. Градът е с добра планировка и градоустройствено решение – в центъра му са издигнати дворци, храмове, тържища, открит амфитеатър, подобен на този в малоазиатския Пергам. Такъв театър е построен и в старата столица Арташат. Страбон и Херодот пишат с възхищение за красотата и богатството на тези градове.

Разкопките на някои от градовете, като Армавир и Арташат, които се намират на територията на днешна Армения, дават богата информация за бита и културата на древните арменци. Технологията и стилът на градеж да сградите показва едно плавно преливане от урартийските строителни традиции, към римско-елинските принципи. По принцип езическите храмове впечатляват повече с монументалната си външност и значителните си размери. Вътрешното им пространство е сурово и неприветливо. Там се намира олтарът-жертвеник, но достъп до него имат само жреците и избрани хора, тъй като храмът е жилище на бога, а простосмъртните стоят отвън.