Константин Христов Саев е български духовник, свещеноиконом, революционер и деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография Константин Саев е роден на 6 юли 1862 година в мехомийското село Белица, тогава в Османската империя. Негов брат е революционерът от ВМОК мичман Тодор Саев. Учи в Белица и в Банско и известно време е учител в Белица и на други места. През 1885 година завършва трети клас в българската мъжка гимназия в Солун, след което става главен учител в родното си село (1885 – 1887). В 1885 година с Лука Поптеофилов създава просветителския кръжок „Зора“ в Белица. По-късно преподава в Банско и на други места, а от 1890 до 1894 година отново е главен учител в Белица.
През 1894 година е ръкоположен за свещеник и до 1897 година е архиерейски наместник в Горна Джумая.Стойчева, Станислава. „Етно-демографско и църковно състояние на Горноджумайската каза (1879-1902)“. Списание „Македонски преглед“, кн. 2, София, 2013, стр. 77. Присъединява се към ВМОРО през 1895 година и е сред основателите на революционния комитет в Горна Джумая. Между 1897 и 1899 година е архиерейски наместник в Гевгели и член на околийския комитет на ВМОРО, също и в Радовиш между 1899 и 1901 година. През 1900 година е архиерейски наместник в Струмица при владиката Герасим Струмишки и спомага за подобряването на отношенията му с хората на организацията. Самият той изпада в немилост и му е издадена смъртна присъда, която Гоце Делчев отменя. През 1901 година е арестуван и осъден на 15 години затвор, като лежи в Куршумли хан в Скопие покрай разкритията на Смилянската афера и повторно след началото на Солунската афера. След освобождаването си от турските власти се премества със семейството си в Свободна България.
Ангел Динев пише за Константин Саев:
От 1903 до 1905 година живее и работи в Ески Джумая (днес Търговище) и участва активно в обществения живот. Служи в църквата „Успение Богородично“ във Вароша. В този град в 1904 година се ражда синът му Любен Саев.
През 1903 година участва в акцията по настаняване на македонските бежанци от Илинденско-Преображенското въстание.
В периода 1909Вестник „Отечество“, бр. 3 от 1909 г., с. 4 – 1912 годинаДАА-ЦДА, ф. 246К, оп. 1, а.е. 613, л. 98 гръбДАА-ЦДА, ф. 246К, оп. 1, а.е. 706, л. 151 е председател на Гевгелийската българска община. От октомври 1912ДАА-ЦДА, ф. 246К, оп. 1, а.е. 706, л. 28 до август 1913 година е протосингел на Велешката българска митрополия.ДАА-ЦДА, ф. 246К, оп. 1, а.е. 706, л. 43
През Първата световна война Константин Саев е свещеник в 11-а македонска дивизия. В 1918 – 1920 година е иконом в Гюмюрджина, а след това живее в София, където умира на 12 май 1936 година.
Константин Саев има трима сина. От тях двама са български офицери: Найден Саев (р. 1896 в Горна Джумая) е военен, юрист и дипломат, а Светослав Саев (р. 1899 в Гевгели) е военен и инженер.Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 125 Най-малкият, Любен Саев (р. 1904 в Ески Джумая), става известен театрален артист и педагог. Дъщеря му Венера Попсаева е учителка.
Родословие
Външни препратки „До Господина Председателя на Гевгелийското Благодетелно Братство“, молба от Константин Саев, София, 20 октомврий 1926 г. „Васил Левски в Македония. Унищожената архива в с. Белица, Разложко“, публикувано във в-к „Независимост. Орган на Национал-либералната партия“, год. II, бр. 887, София, 31 юли 1922 година
Бележки
Категория:Родени през 1861 година Категория:Дейци на ВМОРО Категория:Български революционери от Македония Категория:Български духовници от Македония Категория:Родени в Белица Категория:Незавършили ученици в Солунската българска мъжка гимназия Категория:Починали в София Категория:Струмишка епархия Категория:Неврокопска епархия Категория:Български просветни дейци от Македония Категория:Членове на Горноджумайската българска община Категория:Български имигранти от Македония в София Категория:Погребани в Централните софийски гробища Категория:Членове на Гевгелийската българска община