Величко Спасов Богданов Механджийски или Механджиев е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и на Вътрешната македонска революционна организация.
Биография
Величко Спасов Механджийски е роден на 10 април 1875 годинаЦентрален държавен архив, фонд 388к а.е 1511, оп. 4. в Механджийската махала (Сред село) на кумановското, както сам пише „чисто българско“ село Младо Нагоричане, тогава в Османската империя. Учи в българското училище в Старо Нагоричане при Никола от Велес. Присъединява се към ВМОРО, привлечен от главния български учител в Куманово Александър Развигоров. Действа като куриер и превежда и укрива в дома си четите на Бобе Стойчев, Коста Нунков и Атанас Бабата. След убийството на брат си Серафим в 1906 година, го наследява като селски войвода на Организацията. От 1911 година е четник при Кръсто Лазаров.
След като Кумановско попада в Сърбия след Междусъюзническата война, в 1915 година, подгонен от сръбските власти, Спасов нелегално преминава в България. Там заедно с войводата Кръсто Лазаров организира българска чета, която навлиза в Македония на 1 юни. Още на границата е открита от сръбски стражари и на 9 юни води целодневно сражение в местността Островица между кумановските села Габреш, Живине и Колицко, в което четата не дава жертви. След това четата е предадена в местността Орловец до село Пчиня и на 27, 28 и 29 август 1915 година води голямо сражение, в което загиват много четници. От отделението на Спасов загиват всичките 6 четници с изключение на него.
След намесата на България в Първата световна война през октомври 1915 година причаква българските части при Крива паланка и служи като куриер до Скопие. След това се присъединява към Партизанския отряд на Единадесета пехотна македонска дивизия, действащ в Македония и в Сърбия.
След края на войната остава в Македония, за да събира разузнавателни сведения, но през март 1919 година е арестуван от сръбските власти. Лежи 6 месеца в кумановския затвор, а след това е откаран в Скопие и предаден на военния съд. На 25 юли 1919 година успява да избяга от Калето и бяга в България. За наказание семеството му е арестувано и интернирано в Ниш, където прекарват 1 година. След това се установяват в Куманово, където са тормозени от властите до 1928 година, когато успяват да се прехвърлят в България.
В България Спасов се присъединява към възстановената ВМРО. През 1922 година Кръсто Лазаров възстановява четата си, към която се присъединява и Механджийски. На 2 август 1923 година с четата на Цветан Спасов води сражение със сръбската полиция при Зъбовската река, в което загива командващият сръбската част наредник. От 1925 година Спасов е командир на отделение в четата на Кръсто Лазаров. След 1925 година влизането и обикалянето с четата става много трудно, сърбите укрепват границата и начесто поставят засади, а от 1930 година четата практически не може да преминава в Югославия.
След частичното освобождение през 1941 година на Вардарска Македония от България по време на Втората световна война Спасов се връща в родния си край. На 15 септември 1942 година в местността Орловец, където в 1915 година Лазаров води голямо сражение, е поставен петметров кръст и е организирано поклонение. Присъстват Кръсто Лазаров и двамата оцелели четници Траян Стойчев и Величко Спасов и 20 000 души от околията. Архимандрит Стефан отслужва панихида в памет на загиналите четници, на която присъства делегация на Кумановското благотворително братство, кметът на Кюстендил Георги Ефремов, конен взвод и работници от Скопие. Областният директор Димитър Раев обявява, че цар Борис III е наградил войводата с орден „Свети Александър“ V степен, а живите му другари с орден „Свети Александър“ VI степен, както и с парични награди.
На 24 април 1943 година, като жител на село Тромегя, подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и отпусната от Министерския съвет на Царство България.
След Втората световна война през февруари 1951 година подава молба за югославска илинденска пенсия. Свидетели на молбата му са кумановският фотограф Георги Николов Малински и революционерът Панзо Соколов.
Бележки
Категория:Български революционери от Македония Категория:Дейци на ВМОРО Категория:Дейци на ВМРО Категория:Хора от община Старо Нагоричане Категория:Починали в Куманово Категория:Българи в Югославия Категория:Дейци на ВМОРО, ВМОК, ВМРО и ВДРО, получили българска народна пенсия Категория:Носители на орден „Св. Александър“ VI степен Категория:Български военни дейци от Първата световна война Категория:Дейци на ВМОРО, ВМОК и ВМРО, подали молба за югославска илинденска пенсия