Трапани

Тра̀пани (; на сицилиански Tràpani) e град и община, административен център на Свободния общински консорциум Трапани в регион Сицилия, Италия. Към 1 януари 2023 г. населението на общината е 55 816 жители, от които 2405 чужди граждани, сред които 12 български.

Намира се на границата между Тиренско и Средиземно море и затова е наричан „Град сред две морета“. С течение на времето развива процъфтяваща икономическа дейност, свързана с добива и търговията със сол, възползвайки се от естественото си местоположение на Средиземно море и от пристанището си – древен търговски излаз за Ерикс (днешно Ериче), разположено на едноименната планина над Трапани (Монте Ериче). Икономиката днес се основава на третичния сектор, на риболова (в древни времена този на червен тон с древната техника на риболов, нар. mattanza), на добива и на износа на мрамор, и на дейностите, свързани с търговията и туризма.

През древността Трапани се е наричал Дрепана.

География, административно деление и население Трапани се намира в най-западната част на о-в Сицилия, на носа на древния Drepanum (на латински, от гръцкото Drepanon – Δρέπανον, сърп), предвид формата на полуострова, на който се намира градът. Към 1 януари 2023 г. общинската територия е обширна – 180,60 km², втората по големина в провинцията след тази на Марсала, с гъстота от 309,06 жители на km². Градът има средна надморска височина от 3 m.

Трапани се намира в най-северозападния край на острова, където се срещат Тиренско море и Сицилианско море, което се вижда от историческия паметник Кула „Лини“. В продължение на повече от 600 години крайбрежната кула лежи на това място, родена под испанско господство, за да се защитава срещу набези на корсари, а през Втората световна война е противовъздушна позиция.

Общинската територия се пресича от река Кинизия. Островите Коломбая, Скольо Палумбо и сколи Порчели също са част от територията на Трапани.

Общината граничи със следните 7 общини: Пачеко, Ериче, Мизилишеми, Бузето Палицоло, Марсала, Калатафими Седжеста и Салеми. Намира се на 70 km от Палермо и на 230 km от Катания.

Има следните подселища: Фулгаторе, Ксита, Умари, Имаколатела, Мило, Борго Анунциата, Борго Фацио, Мокарта.

Топоним

Митологията разказва, че коса, паднала от ръцете на Церера или на Сатурн – последният традиционен бог-покровител на града, се е променила в извит език на земята, върху който след това е възникнал градът, поради тази форма наречен именно Drepanon: „сърп“ на старогръцки.

В „Енеида“ Вергилий разказва, че бащата на героя Еней – Анхис умира в Дрепанум и след като бяга от Дидона, троянският герой се завръща там, за да празнува игри – ludi novendiali.

История

Основаване

Основателите на първото селище в Трапани вероятно са елимите – народ, заселил се в Западна Сицилия в праисторически времена, един от чиито основни центрове е Ерикс (днешно Ериче). Датата на основаването почти сигурно е преди падането на Троя (1184 г. пр.н.е.). Малкото селище Трапани би трябвало да е възникнало на остров, разделен от блатистия хинтерланд с плавателен канал, и играе ролята на търговско пристанище на Ерикс. Трапани скоро става град-емпориум благодарение на благоприятното си географско положение.

Картагенско влияние

Между IX и VIII век пр.н.е. в Трапани се утвърждава пуническото влияние. По време на войните срещу гърците и Сиракуза през следващите векове Трапани е укрепен и остава твърд съюзник на Картаген. През 260 г. пр.н.е. Хамилкар Барка пристига в Сицилия, укрепва стените, нарежда да построят Земния замък (Castello di Terra), Кула „Пали“ и Кула „Пелиаде“ (или Коломбая) и прехвърля част от жителите на Ериче там. Генерал Адхербал, поставил общото командване на картагенските сили там, побеждава римляните в битката при Трапани. Дрепана (Трапани) и Лилибей (днешна Марсала) са една от последните картагенски крепости в Сицилия.

От римляните до испанското господство Важната му стратегическа позиция е използвана по време на Първата пуническа война, когато картагенците побеждават римската флота в битката при Трапани през 249 г. пр.н.е. Но няколко години по-късно, на 10 март 241 г. пр.н.е., Гай Лутаций Катул разбива картагенския флот в битката при Егадските острови, която слага край на войната. По този начин римляните завладяват града, латинизирайки името му на Drepanum. Те се отнасят към сицилианските градове според поведението им по време на Пуническата война. Дрепанум е един от 26-те цензурни града (civitates censoriae), т.е. един от най-упоритите в съпротивата срещу римляните. Противопоставен на римляните, които не прощават лоялността му към Картаген, Трапани навлиза в период на упадък и се обезлюдява.

След римляните градът е доминиран от вандалите, а след това – от византийците. Градът постига голямо развитие през IX век сл.н.е. с арабите (които го наричат Itràbinis, Taràbanis, Tràpanesch) и с норманите (които го завладяват през 1077 г., водени от Роже I), като процъфтява търговски и културно: пристанището му се радва на голям кипеж, също и благодарение на Кръстоносните походи. През Средновековието то е едно от най-важните в Средиземноморието: всички най-мощни морски градове (Генуа, Пиза, Венеция, Амалфи) имат консулство в пристанището на Трапани и особено с Генуа и Пиза Трапани има споразумението да служи като междинна спирка до техните владения в Северна Африка.

През 1266 г. венецианската и генуезката флота се сблъскват пред пристанището на Трапани по време на войната на Свети Сава. Венецианците пленяват целия генуезки флот.

След кратък период под властта на Анжуйците Трапани участва активно във въстанието на Сицилианската вечерня, водено от Палмиеро Абате, преминавайки през 1282 г. в ръцете на Арагонците.

През XIV и XV век градът се разраства и става най-важният икономически и политически център на Западна Сицилия. През 1478 г. арагонският крал Фернандо II Католикът дава на града титлата Invittissima в това отношение „заради славната съпротива, оказвана винаги на враговете на кралството“.Giuseppe Maria Di Ferro в своята Guida per gli stranieri in Trapani твърди, че титлата е била дадена от бащата на Фернандо, крал Джовани II.

На 20 август 1535 г. Карл V пристига в Трапани, след като завладява Тунис. Градът вече се е наложил толкова много в геополитическата шахматна дъска на времето, че заслужава прозвището „Ключът към кралството“ от самия Карл V. По време на престоя си в Трапани той се заклева да запази привилегиите на града, включително тази, чрез която Градският сенат може да присъжда степени по медицина, физика, теология, математика, изящни изкуства и право.[Drepanum Urbs Invictissima ubi Caesar primum juravit] През 1589 г. Трапани от проста земя става Цивитас.

През XVII век Трапани преживява период на упадък главно поради въстанията поради глад като тези през 1647 г. и 1670 – 1673 г., и поради чумата през 1624 г. През XVIII век се наблюдава значително увеличение на населението му от около 16 000 на 25 000 жители.

От Бурбоните до фашизма

След кратките савойско (1713 г.) и австрийско (1720 г.) владение през втората половина на XVIII век стартира господството на Бурбоните, което продължава до 1860 г. През 1756 г. на каменоделци от Трапани е възложена задачата да изградят стълбите на кралското стълбище на Кралския дворец в Казерта. Бурбоните продължават с възстановяването на някои части от града и с градското му развитие. През този период жителите на Трапани се посвещават на търговията и производството на сол и риба тон. Трапани участва активно в бунтовете от 1848 – 1849 г., които са кърваво потушени. През 1861 г. Трапани се обявява с референдум за част от Кралство Италия.

След Първата световна война (по време на която Трапани дава около 700 жертвиElenco dei caduti) градът преживя период на развитие: индустриите, свързани със солниците, капаните за риба тон, виното и зехтинът правят Трапани особено динамичен град не само от икономическа, но и от културна гледна точка. През 1924 г. Бенито Мусолини, след посещение в града, решава да изпрати префекта Чезаре Мори в Трапани, който след малко повече от година е преместен в Палермо с извънредни правомощия за потушаване на Коза Ностра.

По време на Втората световна война Трапани се използва като пристанище и база за подводници от първостепенно значение, и с местните летища Мило и Чинизия се превръща в точка за връзка с доставките за войските на Оста в Северна Африка. Претърпява тежки бомбардировки: бомбардиран е от французите на 22 юни 1940 г., от Кралските военновъздушни сили на 10 ноември 1941 г. и на 31 май 1942 г., след което претърпява 27 бомбардировки от англо-американците от януари до юли 1943 г.,Bombardamenti, Incursioni aeree Seconda Guerra Mondiale с последвалото унищожение на целия исторически квартал Сан Пиетро. Според оценка на строителните инженери бомбардировките засягат площ на разрушения от около 94 000 квадратни метра. Унищожени са около 300 000 помещения, което се равнява на 50% от града. Унищожени са църкви и паметници, включително църквата Сан Пиетро и театърът Гарибалди. Цивилните жертви, според данни на Istat, през трите години на война са 1123 (въпреки че Дворецът Квиринал говори за около 6000). Около 70% от населението на Трапани е изселено в провинцията по време на военните години. Въздушните нападения, които опустошават града, го поставят на 9-то място сред най-бомбардираните италиански провинциални столици. На 22 юли 1943 г. съюзническите войски на ген. Джордж Патън пристигат на площада на Трапани, намирайки един изстрадал град.

Съвременна епоха

На референдума от 1946 г. провинция Трапани, единствената в Сицилия, гласува с мнозинство за републиката. Палермо, напротив, дава вота си за монархията. Между 1950 и 1965 г. има бавно възстановяване на промишлените и търговски дейности, но градът никога не се възстановява напълно от кризата в непосредствения следвоенен период, попадайки анонимно обратно в третичния сектор и в дейностите, свързани с неговата политическа и административна роля като столица на провинция. Силните земетресения в долината Беличе (Западна Сицилия) на 14 и 15 януари 1968 г. също причиняват жертви в Трапани. Други смъртни случаи са от наводненията от 1965 г. и от 5 ноември 1976 г.

През 90-те г. на XX век градът се предлага с по-голяма убеденост, отколкото в миналото, като дестинация от туристически, исторически, културен и спортен интерес чрез планове за преустройство на историческия център, изграждане на нова градска инфраструктура, увеличаване на местата за настаняване, хранене и развлечения, с по-голямо внимание към валоризацията на огромното му историческо, архитектурно и натуралистично наследство.

През последните години градът придобива международно значение със събития от несъмнено културно значение, като изложбите на Караваджо, Леонардо да Винчи и откритото разпятие на Микеланджело, както и спортни събития като някои от етапите на Купа „Луи Вюитон“ – морско състезание, свързано с Купата на Америка и едно от най-известните и престижни състезания по ветроходство.

Символи

Гербът на Община Трапани (Stemma di Trapani) е даден с указ на Премиера от 11 август 1928 г.: на червен фон има мост от три арки, последната непълна, поддържащ пет кули, втората от които по-висока, целите от златисто с черен контур, разположени над развълнувано море в светлосиньо и сребристо и увенчани от златист сърп, поставен в лента, с дръжката надясно и с върха към върха на щита. Петте кули представляват първите пет кули, защитавали ядрото на града: Кула „Пали“, сега изчезнала, Старата кула, Кула „Порта Оскура“, Кулата на Земния замък и Кула „Пелиаде“ или Морски замък, наричан още Коломбая. Сърпът, който е над кулите, веднага напомня формата на сърп на полуострова, на който се намира град Трапани (Drépanon на гръцки означава „сърп“). Мостът с трите арки представлява древните порти към града, докато според други интерпретации това е древният акведукт, свързвал центъра на града със селските извори по участъка от пътя, който днес носи името ул. „Арки“.

Паметници и забележителности Религиозна архитектура