Гай Марий Викторин Афер (Gaius Marius Victorinus; Victorinus Afer; * между 281 и 291; † след 363 г.) e граматик, реторик, неоплатонически философ и християнски учен, съвременник на императорите Константин Велики, Констанций II и Юлиан Апостат.
Роден е и до заминаването си за Рим (около 340 г.) живее и учи в Северна Африка (в земите, включени в Преторианска префектура Италия), откъдето е и прозвището му Афер. В Рим той се занимава с обучение по реторика в средите на сенатското съсловие и сам става известен оратор и е причислен към Сената. През 354 г. е удостоен със статуя на Форума на Траян (център на обществената дейност в столицата). В този период той написва много от произведенията си - върху възгледите и творчеството на различни езически мислители, като Цицерон, Аристотел и неоплатоническите философи Плотин и Порфирий, но от тях е запазена много малка част. Превежда на латински гръцките неоплатоници.
През 355 г. приема християнството и се кръщава под влиянието на известният проповедник Симплициан, впоследствие архиепископ на Медиоланум (Милано). Като християнски писател Гай Викторин пише коментари на писмата на Апостол ПавелВикторин Афер, Opera Omnia by Migne Patrologia Latina . Написал е през 360 г. и 3 теологични химни за тринитарианското учениеDrei Hymnen über die Dreieinigkeit, немски превод, което е сред основните и най-обстойно разглеждани теми в творчеството му - той е привърженик на Никейския символ на вярата. Също така е първият коментатор на латински на християнството и оказва значимо влияние върху по-късни църковни писатели, сред които Августин Блажени и Боеций. С голяма популярност се ползват и граматическите му трудове, но впоследствие му се приписва авторството и на някои чужди.
През 362 г. се отказва от официалната си длъжност на учител по реторика, макар не и от упражняването на това изкуство, като реакция срещу препоръките на император Юлиан Апостат (в писмо към т.нар. Реторски едикт, наричан и Едикт за училищата) на такива постове да не се одобряват преподаватели-християни, чиито лекции силно засягат творчеството на видни древни автори, като Омир и Вергилий, тъй като от тях не може да се очаква да имат положително отношение към идеите, залегнали в творбите им.
Умира малко след 363 г.
Източници
Литература Mary T. Clark: Marius Victorinus, in: Theologische Realenzyklopädie, Bd. 22, 1992, S. 165–169. Pierre Hadot: Porphyre et Victorinus, in: Erasmus 21, 1969, S. 621-626 Pierre Hadot: Marius Victorinus, in: Erasmus 24, 1972, S. 753-756. Фокин А. Р. Христианский платонизм Мария Викторина. М., 2007. 254 стр. Фокин А.Р. Античная метафизика и христианская теология в трактатах Мария Викторина. Интеллектуальные традиции античности и средних веков (Исследования и переводы). М.: Кругъ, 2010. С.69-106.
Външни препратки Albrecht Locher, Marius Victorinus Afer, www.bautz.de/bbkl F.F. Bruce, Marius Victorinus and His Works, The Evangelical Quarterly 18 (1946), 132-153.
Категория:Църковни отци Категория:Латинска литература Категория:Древноримски писатели Категория:Древноримски философи Категория:Неоплатоници Категория:Марии