Христо Стефанов Даскалов (1903 – 1983) е български растениевъд, университетски професор и академик.
Научна кариера Христо Даскалов завършва висше агрономическо образование в Германия, специализира в Швеция и Германия.
Директор е на Научноизследователския институт „Марица“ в Пловдив (1932 – 1946), професор по зеленчукопроизводство в Агрономическия факултет на Пловдивския университет, ректор на Пловдивския университет от 1947. Избран е за член-кореспондент на БАН през 1948. Ръководството на БКП му възлага Надя Живкова. Усмиряване на разума. Преустройството на Българската Академия на Науките (1944 – 1953). ИК Гутенберг, С., 2006, 415 с., ISBN 10: 954-617-010-0. – ISBN 13: 978-954-617-010-1, стр. 241. да изнесе основния доклад на Биологическата конференция през април 1949, с който да постави начало на преустройството на българската биологична наука в духа на лъже-научните идеи на Лисенко. Христо Даскалов. Положението на биологическата наука у нас в светлината на Мичуринското учение. Сборник материали, Печатница на БАН, С., 1949. 446 с., стр. 10 – 50. Едва по-късно, през април 1965 година, Христо Даскалов преосмисля отношението си към генетиката и „мичуринското учение“. Аглика Едрева, 2015. Триумфът на лисенкоизма в България: Биологическата конференция (София, 4 – 8 април 1949) Edreva A., 2015. The triumph of Lysenkoism in Bulgaria: The Biological Conference (Sofia, 4 – 8 April, 1949). Genetics and Plant Physiology, 5(2): 188 – 198.
Христо Даскалов е избран за академик на БАН през 1952 г. През 1950 – 1954 е ректор на Висшия селскостопански институт в Пловдив. директор е на Института по растениевъдство при БАН (1952 – 1961) и на Академията по селскостопански науки (от 1961), секретар на Отделението за селско-стопански науки при БАН (1955 – 1961). Подпредседател на БАН (1959 – 1961). Акад. Христо Даскалов е директор на Института по генетика и селекция на растенията към Академията по селскостопански науки от 1966 до 1977, когато Институтът преминава към БАН като Институт по генетика История на Института по физиология на растенията и генетика, БАН
Член на много чуждестранни академии – член-кореспондент на Германската селскостопанска академия на науките (1946), почетен доктор на Хумболтовия университет (1947), Член-кореспондент на Полската АН (1962).
Христо Даскалов е безспорният основоположник на градинарската наука и на селекцията на зеленчуковите култури в България. Създава 30 сорта зеленчукови растения – домати, пъпеши, патладжани, дини и др. Работи главно върху проблемите на хетерозисните явления и междувидовата хибридизация при доматите. Той създава първия в света хибриден сорт домати, подходящ за практическа употреба Daskaloff, Ch. 1937. Beitrag zum studium der heterosis bei den tomaten in bezug auf die herstellung von heterosis sorten fur die praxis. Die Gartenbauwissenschaft, XI, 2:129 – 143.
Политическа обвързаност Член на БКП от 1944.
Награди и отличия Носител е на Димитровска награда (1950, 1971). Носител на орден „Георги Димитров“ (1959, 1963. Герой на социалистическия труд (1963) и народен деятел на културата (1969).
Избрана библиография Даскалов, Х. С. (1935). Изследвания върху хетерозиса при доматите и възможността за практическото му използуване у нас. Пловдив, Държ. земед. опитна станция. 26 с. Даскалов, Х. С. (1939). Основи на парниковото и оранжерийното зеленчукопроизводство в България. Пловдив, Хр. Г. Данов. 160 с. Даскалов, Х. С. (1941). Основи на зеленчукопроизводството в България. София, Хр. Г. Данов. 428 с. Даскалов, Х. С., Йорданов, М., Огнянова, А. Г. (1967). Хетерозис при доматите [Монография]. София, БАН. 180 с.
Бележки
Категория:Академици на БАН Категория:Герои на социалистическия труд на България Категория:Носители на Димитровска награда Категория:Български агрономи Категория:Носители на орден „Георги Димитров“ Категория:Народни деятели на науката Категория:Носители на орден „Червено знаме на труда“ Категория:Чуждестранни членове на ПАН Категория:Родени в област Велико Търново Категория:Починали в София