Джон Лий Хукър () е американски блус музикант – певец и китарист, роден през 1917 година, починал през 2001 година.
Роден и израсъл в един от южните щати на САЩ, Джон Лий Хукър развива свой уникален стил наречен „Говорещ блус“ (Talking blues) на базата на течението „Делта блус“. Името му се превръща в еталон за „черната“ блус музика заедно с това на другия голям майстор на жанра – Б.Б.Кинг. Песните му „Boogie Chillen“ (1948) и „Boom Boom“ (1962) са включени в специалния списък – „500 Songs that Shaped Rock and Roll“ (500 песни, които оформиха рокендрола), изготвен в „Рокендрол залата на славата“.rockhall.com
Животът на музиканта, хроникиран от няколко негови ученика, често се разглежда като класически пример за расизма в музикалната индустрия, въпреки че в крайна сметка, благодарение на забележителното си творчество той достига статут на световна звезда повлиявайки на поколение от музикални изпълнители.
Носител е на няколко награди „Грами“.
Биография и кариера Ранни години Джон Лий Хукър е роден на 22 август 1917 година (има твърдения и за 1920 година) близо до град Кларксдейл в Коахома Каунти, Мисисипи. Той е най-малкото от 11 деца на Уилям Хукър (1871 – 1923) и Мини Рамзи (1875 – 19??). Баща му е баптистки проповедник и изполичар. Децата в семейството са домашно-обучавани. Като малки им е разрешено да слушат само религиозни песни. През 1921 година, родителите му се развеждат. Една година по-късно, майка му се омъжва за Уилям Мур – блус певец, който прави първото запознаване на малкия Джон с китарата. След години, Хукър посочва именно него като главна причина за отличителния си начин на свирене.Conversation with the Blues By Paul Oliver, p. 188See also: Guitar Facts By Bennett Joe, Trevor Curwen, Cliff Douse, Joe Bennett, p. 76 На 15-годишна възраст, Хукър избягва от къщи, като никога повече не вижда майка си и втория си баща.
През 1930-те, Джон Лий Хукър живее в Мемфис, Тенеси, където работи в „The New Daisy Theatre“ на прочутата с блусарските клубове – улица „Beale Street“. От време на време той свири и по домашни празненства.
През време на втората световна война, той работи из фабриките на различни градове докато накрая, през 1948 година, се установява в Детройт като работник във „Форд Мотър Къмпани“. Тук, Хукър се чувства в свои води близо до блус салоните на улица „Hastings Street“ – сърцето на „черните“ забавления в детройския „Ийст Сайд“. В известния с пианистите си град е имало дефицит на китаристи. Свирейки по клубовете на Детройт, популярността на Джон започва бързо да нараства. Музикантът започва да търси по-шумен и мощен инструмент от грубоватата си акустична китара. Така по това време той си купува първата електрическа китара.
Дискография
Награди и признание Звезда на холивудската алея на славата Въведен в „Блус зала на славата“ през 1980 година Въведен в „Рокендрол зала на славата“ през 1991 година Въведен в „Мичигънски рокендрол легенди зала на славата“ през 2007 година.
Награди „Грами“: Грами за най-добър традиционен блус албум, 1990 за I'm in the Mood (заедно с Бони Райт) Грами за най-добър традиционен блус албум, 1998 за Don't Look Back Best Pop Collaboration with Vocals, 1998 за Don't Look Back (заедно с Ван Морисън) Grammy Lifetime Achievement Award през 2000 година
Източници
Външни препратки
Discography and album ratings Official John Lee Hooker Site John Lee Hooker Resource Page The World's Greatest Blues Singer (with Session Discography and Year-by-Year Recap) John Lee Hooker 1980 Blues Foundation Induction into Hall of Fame The Boom Boom Room San Francisco nightclub founded by Hooker
Категория:Американски певци Категория:Американски китаристи Категория:Американски блус музиканти Категория:Носители на „Грами“ за цялостно творчество