Средната земя () е мястото, където се развиват повечето фентъзи творби на английския писател Дж. Р. Р. Толкин. Терминът е еквивалент на Мидгард от скандинавската митология и Middangeard в староанглийски произведения, включително в „Беоулф“. Средната земя е ойкумене – обитаваният от хора свят или централният континент на Земята, във въображаемото митично минало на Толкин.
Най-известните произведения, чието действие се развива в Средната земя, са „Хобитът“ и „Властелинът на пръстените“. „Средната земя“ също се превръща в метонимия за легендариума на Толкин – неговия голям обем от фентъзи писания и за целия му измислен свят.
Средната земя е основният континент на Земята (Арда) във фиктивен период от миналото, завършващ с Третата епоха на Толкин – приблизително преди 6000 години. Разказите са съсредоточени главно в северозападната част на континента, която напомня Европа – особено северозападните ѝ области. Районът около Графството често се свързва с Англия, и по-специално с Уест Мидландс; градът Хобитово е разположен на същата географска ширина като Оксфорд.
Средна земя е населена не само от хора, но и от елфи, джуджета, енти и хобити, както и от чудовищни създания –дракони, тролове и орки. С напредването на времето в историята на Толкин много от тези народи постепенно изчезват или намаляват числеността си, докато в края на описания период на планетата остават основно хората.
Контекст: Легендариумът на Толкин
Историите на Толкин описват борбата за контрол над света (наречен Арда)и континента Средната земя между, от една страна, ангелските валари, елфите и техните съюзници сред хората, и, от друга страна, демоничния Мелкор или Моргот (Вала, паднал в злото), неговите последователи и техните поданици, предимно орки, дракони (червеи) и поробени хора.Tolkien, 1977,гл. 3 "Of the Coming of the Elves and the Captivity of Melkor" В по-късни епохи, след поражението на Моргот и изгонването му от Арда, неговото място е заето от неговия наместник Саурон, маяр.Tolkien, 1977, "Of the Rings of Power and the Third Age"
Валарите се оттеглят от пряко участие в делата на Средната земя след поражението на Моргот, но в по-късни години изпращат магьосници или Истари, за да помогнат в борбата срещу Саурон. Най-важните магьосници са Гандалф Сивият и Саруман Белият. Гандалф остава верен на мисията си и се оказва решаващ в борбата срещу Саурон. Саруман обаче се покварява и се стреми да се утвърди като съперник на Саурон за абсолютна власт в Средната земя. Други раси, участващи в борбата срещу злото, са джуджетата, ентите и най-известните – хобитите. Ранните етапи на конфликта са описани в „Силмарилион“, докато последните етапи от борбата за победа над Саурон са разказани в „Хобитът“ и „Властелинът на пръстените“.
Конфликтът за притежанието и контрола върху скъпоценни или магически предмети е повтаряща се тема в историите. Първата епоха е доминирана от обречения стремеж на елфа Феанор и по-голямата част от неговия клан Нолдори да си върнат три скъпоценни бижута, наречени Силмарили, които Моргот е откраднал от тях (оттук и заглавието „Силмарилион“). Втората и Третата епоха са доминирани от изковаването на Пръстените на Силата и съдбата на Единствения пръстен, изкован от Саурон, който дава на носителя си силата да контролира или влияе върху онези, носещи другите Пръстени на Силата.
Етимология В древногерманската митология светът на хората е известен с няколко имена. Староанглийската дума middangeard произлиза от по-ранна германска дума и има когнати като старонорвежкия Miðgarðr от скандинавската митология, транслитериран на съвременен английски като Midgard. Първоначалното значение на втория елемент, от протогерманското gardaz, е било „ограждение“, сродно на английското „yard“; middangeard е асимилирано от народната етимология със „средна земя“. Средната земя е била в центъра на девет свята в скандинавската митология и на три свята (с небето горе, ада долу) в някои по-късни християнски версии.
Употреба от Толкин Първата среща на Толкин с термина middangeard, както той заявява в писмо, е в староанглийски фрагмент, който изучава през 1913–1914 г.Carpenter 2023, #297 draft for a letter to a 'Mr Rang', August 1967
Това е от поемата „Crist 1“ от Киневулф. Името Еарендел е вдъхновение за моряка на Толкин ЕарендилCarpenter, 2023, който отплава от земите на Средната земя, за да поиска помощ от ангелските сили, Валарите. Най-ранното стихотворение на Толкин за Еарендил, от 1914 г., същата година, в която той прочита поемата Crist, се отнася до „ръба на Средния свят“. Толкин смята Мидангеард за „обиталище на хората“,Carpenter, 2023 физическия свят, в който човекът живее живота и съдбата си, за разлика от невидимите светове над и под него, а именно Рая и Ада. Той заявява, че това е „моята собствена майка-земя за място“, но във въображаемо минало време, а не на някаква друга планета.Carpenter, 2023 Той започва да използва термина „Средна земя“ в края на 30-те години на 20. век, на мястото на по-ранните термини „Велики земи“, „Външни земи“ и „Отвъдни земи“. Първата публикувана поява на думата „Средна земя“ в произведенията на Толкин е в пролога към „Властелинът на пръстените“: „Хобитите всъщност са живели тихо в Средната земя в продължение на много дълги години, преди други хора дори да разберат за тях“.Tolkien,1954a, "Prologue"
Разширена употреба Терминът „Средна земя“ се използва като съкращение за целия легендариум на Толкин, вместо технически по-подходящите, но по-малко известни термини „Арда“ за физическия свят и „Еа“ за физическата реалност на сътворението като цяло. В по-внимателни географски термини, Средната земя е континент на Арда, с изключение на региони като Аман и остров Нуменор. Алтернативното по-широко използване е отразено в заглавия на книги като „Пълното ръководство за Средната земя“ (The Complete Guide to Middle-earth), „Пътят към Средната земя“ (The Road to Middle-earth), „Атласът на Средната земя“ (The atlas of Middle-earth) и 12-томната поредица на Кристофър Толкин „Историята на Средната земя“ (The History of Middle-earth).Bratman, David (2013) . "History of Middle-earth: Overview". In Drout, Michael D. C. (ed.). J.R.R. Tolkien Encyclopedia. Routledge. с. 273–274
В други произведения Биографът на Толкин, Хъмфри Карпентъr, заявява, че Средната земя на Толкин е познатият свят, „напомнящ за скандинавския Мидгард и еквивалентните думи в ранния английски език“, отбелязвайки, че Толкин е дал ясно да се разбере, че това е „нашият свят... в чисто въображаем... период на древността“. Толкин обяснява в писмо до своя издател, че това „е просто употреба на средноанглийското middle-erde (или erthe), променено от староанглийското Middangeard : името на обитаемите земи на хората „между моретата“.Carpenter 2023, #165 to the Houghton Mifflin Co., 30 June 1955 Има алюзии за свят с подобно или идентично име в произведенията на други писатели както преди, така и след него. Преводът на сагата „Волсунг“ на Уилям Морис от 1870 г. нарича света „Мидгард“. Стихотворението на Маргарет Уидемър от 1918 г. „Сивият магьосник“ съдържа следните редове: „Живеех много весело в Средната земя / Весела като девица / Докато Сивият магьосник не слезе по пътя / И не хвърли върху мен паяжинастия си плащ...“. „Космическата трилогия“ на К. С. Луис от 1938 до 1945 г. нарича родната планета „Средна земя“ и специално препраща към непубликувания легендариум на Толкин; и двамата мъже са били членове на литературната дискусионна група Инклинги.
География
В общия контекст на неговия легендариум Средната земя на Толкин е била част от създадения от него свят Арда (който включва Безсмъртните земи на Аман и Ересеа, отделени от останалата част на физическия свят), който сам по себе си е бил част от по-широкото творение, което той нарича Еа. Аман и Средната земя са разделени един от друг от Великото море Белегер, въпреки че се докосват в далечния север при Смилащия лед или Хелкараксе. Западният континент, Аман, е бил дом на Валарите, а елфите - Елфите.Tolkien, 1977, гл. 3 "Of the Coming of the Elves and the Captivity of Melkor" В източната част на Средната земя се е намирало Източното море. Повечето от събитията в историите на Толкин се развиват в северозападната част на Средната земя. В Първата епоха, по-на северозапад се е намирал субконтинентът Белерианд; той е бил погълнат от океана в края на Първата епоха.
Карти Толкин подготвя няколко карти на Средната земя. Някои са публикувани приживе. Основните карти са тези, публикувани в „Хобитът“, „Властелинът на пръстените“, „Силмарилион“ и „Недовършени предания“, и се появяват като разгъваеми страници или илюстрации. Толкин настоява картите да бъдат включени в книгата в полза на читателите, въпреки разходите.Carpenter, 2023 Окончателната и емблематична карта на Средната земя е публикувана във „Властелинът на пръстените“.Tolkien, 1954 Тя е усъвършенствана с одобрението на Толкин от илюстраторката Полин Бейнс, използвайки подробните му анотации, с винетни изображения и по-големи картини отгоре и отдолу, в самостоятелния плакат „Карта на Средната земя“.
Космология В замисъла на Толкин Арда е създадена специално като „Жилището“ (Имбар или Амбар) за Децата на Илуватар (елфи и хора). Тя е представена в космологията на плоската Земя, като звездите, а по-късно и Слънцето и Луната, се въртят около нея. Скиците на Толкин показват дискообразно лице за света, който гледа нагоре към звездите. Легендариумът на Толкин обаче се обръща към парадигмата на сферичната Земя, като изобразява катастрофален преход от плосък към сферичен свят, известен като Акалабет, в който Аман става недостъпен за смъртните хора.Shippey 2005, с. 324–328
Съответствие с географията на Земята Толкин описва региона, в който са живели хобитите, като „северозападната част на Стария свят, на изток от морето“, "Prologue", а северозападната част на Стария свят е по същество Европа, особено Великобритания. Както обаче отбелязва в лични писма, географските местоположения не съвпадат и той не ги е накарал да съвпаднат съзнателно, когато е писал:Carpenter 2023, #169 to Hugh Brogan, 11 September 1955Carpenter 2023, #183 notes on W. H. Auden's review of The Return of the King, 1956Carpenter 2023, #211 to Rhona Beare, 14 October 1958
В друго писмо Толкин установява съответствия по географска ширина между Европа и Средната земя:Carpenter 2023, #294 to Charlotte and Denis Plimmer, 8 February 1967
В друго писмо той заявява:Carpenter 2023, #168 to Richard Jeffery, 7 September 1966
Той обаче потвърждава, че Графството, земята на неговите герои хобити, е базирано на Англия, по-специално на Уест Мидландс от детството му.Carpenter 2023, #190 to Rayner Unwin, 3 July 1956 В пролога към „Властелинът на пръстените“ той пише: „Онези дни, Третата епоха на Средната земя, отдавна са отминали и формата на всички земи е променена...“Tolkien, 1954a}}, "Prologue" Приложенията правят няколко препратки както в историята, така и в етимологията на темите „сега“ (в съвременните английски езици) и „тогава“ (древни езици)Tolkien 1955, Appendix D, "Calendars":
Както в „Приложенията“, така и в „Силмарилион“ се споменават съзвездия, звезди и планети, съответстващи на тези, наблюдавани в северното полукълбо на Земята, включително Слънцето, Луната, Орион (и неговия пояс),Тolkien, 1977, с. 44 "Menelmacar with his shining belt" Голямата мечка Tolkien, 1977, с. 45 "And high in the north as a challenge to Melkor she set the crown of seven mighty stars to swing, Valacirca, the Sickle of the Valar...", book 1, ch. 8 "Strider" "The Sickle [The Hobbits' name for the Plough or Great Bear] was swinging bright above the shoulders of Bree-hill." и Марс. Карта с анотации от Толкин поставя Хобитово на същата географска ширина като Оксфорд, а Минас Тирит - на географската ширина на Равена, Италия. Той използва Белград, Кипър и Йерусалим като допълнителни ориентири.
История