Владимир Илич Улянов (), по-известен като Владимир Илич Ленин () или само Ленин, е руски и съветски политик и държавен деятел, революционер и един от главните организатори и ръководители на Октомврийската революция и червения терор.
Създател е и водач на Руската социалдемократическа работническа партия (болшевики), известна повече като болшевишката партия, създател на Третия комунистически интернационал и на първата социалистическа държава в света, първият министър-председател на Съветския съюз и създател на идеология, останала в историята с името марксизъм-ленинизъм. След Октомврийската революция е водач на Руската съветска федеративна социалистическа република, а от 1922 г. – лидер на СССР. Пред 1998 г. е обявен от списание „Тайм“ за една от стоте важни личности на XX век в категория „Революционери и лидери“, наравно с аятолах Хомейни, Уинстън Чърчил, Адолф Хитлер, Йоан Павел II, Мао Дзъдун, Маргарет Тачър и др.
Биография Детство и образование Семейство и произход
Владимир Улянов е роден в Симбирск (днес преименуван на негово име Уляновск) в Средното Поволжие на 22 април (10 април по стар стил) 1870 година в семейството на Иля Улянов и Мария Улянова и е кръстен в Руската православна църква.Read, Christopher, Lenin (2005) Abingdon: Routledge p. 4.Hill, Christopher, Lenin and the Russian Revolution (1971) Penguin Books:London p. 35. В семейството са общо шест деца.
Иля Улянов (1831 – 1886 г.) е учител и просветен деец, работил дълги години в просветната администрация на Симбирската губерния, достигайки до поста директор на началните училища. Улянов е потомък на покръстени калмики и мордовци. През 1882 година получава наследствена дворянска степен. Майката Мария Улянова (1835 – 1916 г.) също работи известно време като учителка. Тя е дъщеря на лекаря Александър Бланк, евреин, приел православието и получил наследствена дворянска степен, и Ана Гросшопф, чието семейство е с волжконемски и шведски корени.
Оформянето на бъдещия революционер През януари 1886 г. Иля Улянов умира от мозъчен кръвоизлив. През май следващата година Александър Улянов, най-възрастният брат на Ленин, е арестуван и обесен заради участие в терористичен заговор за покушение срещу цар Александър III.Christopher Read (2005) Lenin: 16 Сестра му Анна Улянова, която е била заедно с брат си по време на ареста, е изгонена от дома им и изпратена да живее в семейното имение в Кокушкино край Казан. Тези събития повлияват силно на младия Ленин и според официалните му биографи изиграват основна роля за ориентирането му към радикална политическа дейност.
От 1879 до 1887 година Ленин учи в Симбирската гимназия, която завършва със златен медал. Той е добър атлет и се занимава с плуване и фигурно пързаляне. чете много и обича да играе шахмат. През август 1887 г. е приет в Казанския университет, където започва да учи право и се запознава с трудовете на Карл Маркс и Фридрих Енгелс. Присъединява се към студентските протести и бунтове, което води до арестуването му през декември същата година. Като брат на осъден терорист е изключен от университета, забранено му е да учи в други висши училища и е поставен под полицейски надзор.Hill, Christopher, Lenin and the Russian Revolution (1971) Penguin Books:London p. 36. През 1890 г. му е разрешено да продължи образованието си в Санктпетербургския университет. През януари 1892 г. завършва право с отличие.Read, Christopher Lenin (2005) p. 18. Ленин изпъква и с успехите си по латински и гръцки език. Научава немски, но познанията му по френски и английски остават ограничени. Упражнява професията юрист само три месеца като помощник адвокат, но не се справя с нито едно дело. Екзекуцията на брат му се отразява и на неговия първи професионален избор. В своето досие Ленин посочва, че упражнява професията журналист. Тази професия е посочена в документите за самоличност. Първите професионални изяви на младия Ленин са в обществено-политическата сфера като журналист и редактор.
Ранна революционна дейност
През есента на 1888 година на Ленин е разрешено да се завърне в Казан. Там той участва в марксистки кръжоци, изучава и обсъжда съчиненията на Маркс, Енгелс и Плеханов.Цит. по: Шуб В. Политические деятели России. – С. 157. За известно време се опитва да се занимава със селско стопанство в имение, закупено от майка му. По-късно на това място е построен музей на Ленин.Дом-музей В. И. Ленина в с. Алакаевка През 1889 г. семейството се мести в Самара, където след дипломирането си Владимир Улянов работи като адвокат, поддържа връзка с местните революционери и се занимава главно с дела, свързани с поземлената собственост.J. Brooks and G. Chernyavskiy (2007) Lenin and the Making of the Soviet State. Bedford/St Martin's: Boston and New YorkЕ. Тетерев Октябрьская революция и адвокатура: путь к правовому государству и гражданскому обществу
През 1893 г. се премества да живее в Санкт Петербург и подновява политическата си дейност, която обединява няколко местни марксически групи. Те се занимават с писането на трудове по проблемите на марксическата политикономия, историята на руското освободително движение и разработват програмата на социалдемократическата партия. Част от тези произведения са издадени легално. Дейността на Ленин като публицист и изследовател на капитализма в Русия го прави известен и популярен сред социалдемократите, опозиционно настроените либерали и в други кръгове.История России XX – начала XXI века / А. С. Барсенков, А. И. Вдовин, С. В. Воронкова; под ред. Л. В. Милова. – М.: Эксмо, 2007. – 960 с. През май 1895 г. Владимир Илич заминава зад граница. В Швейцария той се среща с Георгий Плеханов, в Германия – с Вилхелм Либкнехт, във Франция – с Пол Лафарг. След завръщането си заедно с други млади революционери основава организацията Съюз на борбата за освобождение на работническата класа.Ленин В. И. Полное собрание сочинений. / подг. Никольской Л. Ф. – Т. 2. – С. 660. – „Даты жизни и деятельности В. И. Ленина“. Съюзът умело води пропагандаторска дейност сред работниците.
На 7 декември същата година, заедно с други участници в организацията, Владимир Улянов е арестуван по подозрения в заговор срещу император Александър III и остава в затвора в продължение на 14 месеца. През февруари 1897 г. е освободен от затвора, но е интерниран в село Шушенское, Енисейска губерния, в южната част на Сибир. През юли 1898 г. се жени за своята съратничка – социалистката Надежда Константиновна Крупская. През април 1899 г. под псевдонима Владимир Илин издава труда „Развитие на капитализма в Русия“ – първата от тридесетте му книги, написани по време на заточение.В. И. Ленин „Развитие капитализма в России“ . В края на XIX век става известен сред марксистите под псевдонима К.Тулин. През 1898 г. се провежда първият конгрес на РСДРП.
Първа емиграция 1900 – 1905 година Ленин напуска Русия на 29 юли 1900 г. и заминава за Швейцария, където води преговори с Плеханов за издаване на нов вестник, „Искра“. Тиражът на вестника е 8000 екземпляра, но понякога – и 10000. Разпространението му спомага за създаване на нелегални организации в Руската империя. Ленин живее в Мюнхен (1900 – 1902 г.), Лондон (1902 – 1903 г.) и Женева (1903 – 1905 г.).Paul Le Blanc (1908) Revolution, Democracy, Socialism, Selected Writings of Lenin. London, Pluto Press p. 9Rupert Woodfin (2004) Introducing Marxism. Royston: Icon Books: 89 – 90 При престоя си в Мюнхен, от май 1901 до април 1902 година, използва фалшив български паспорт на името на доктор Стойко Йорданов, с който се снабдява със съдействието на български социалисти. През 1902 г. излиза неговият труд „Какво да се прави: наболелите въпроси на нашето движение“. Заглавието повтаря заглавието на книгата на Николай Чернишевски „Какво да се прави“.
През 1903 г. в Лондон се провежда вторият конгрес на РСДРП. Владимир Улянов участва активно в подготовката на конгреса, от 1901 г. работи по програмата и устава на партията. Програмата се състои от две части: програма минимум и програма максимум. Първата предлага сваляне на царизма и установяване на демократична република, унищожаване на остатъците на крепостничеството, въвеждане на осемчасов работен ден, признание на правото на нацията на самоопределение и установяване на равноправие на отделните нации. Програмата максимум определя крайната цел на партията – построяване на социалистическото общество посредством социалистическа революция и диктатура на пролетариата. На самия конгрес той е председател на редица заседания и се изказва по много въпроси. Появяват се разногласия по редица въпроси, като присъстващите се разделят на две – „твърди“ (последователите на Ленин) и „меки“ (последователите на Мартов). Противниците на Ленин виждат в неговото предложение не партия на работниците, а секта за заговор.Ленин В. И. Рассказ о II съездеДойчер И. Вооружённый пророк. – М., 2006. – С. 92. Тези събития са в основата на разделянето по-късно на партията на болшевики (от „мнозинство“, ) и меншевики (от „малцинство“, ).Наш Ильич. К 140-летию со дня рождения Ленина . Радио Свобода, запись передачи, вышедшей в эфир 21 января 1958 года.
Революцията от 1905 – 1907 година
Още в края на 1904 година, на фона на нарастващото стачно движение, между фракциите на „мнозинството“ и „малцинството“ освен организационни, се появяват и разногласия по политическите въпроси.С. Тютюкин, В. Шелохаев. Стратегия и тактика большевиков и меньшевиков в революции Революцията от 1905 – 1907 година заварва Ленин в Швейцария.
На III конгрес на РСДРП, проведен в Лондон през април 1905 година, Ленин подчертава, че основната задача на революцията е да се сложи край на самодържавието и останките от крепостничество в Русия. Въпреки буржоазния характер на революцията, по мнението на Ленин, главната ѝ движеща сила трябва да бъде работническата класа, като най-заинтересована от победата, а нейните естествени съюзници – селяните. Одобрявайки гледната точка на Ленин, конгресът определя тактиката на партията: организиране на стачки, демонстрации и подготовка на въоръжени въстания.
При първа възможност, в началото на ноември 1905 Ленин нелегално, под фалшиво име пристига в Санкт Петербург и оглавява избраните от конгреса Централен и Петербургски комитети на болшевиките; голямо внимание отделя на ръководството на вестник „Нов живот“. Под ръководството на Ленин партията подготвя въоръжено въстание. По това време работи по книгата „Двете тактики на социалдемокрацията в демократичната революция“, която набляга на необходимостта от хегемония на пролетариата и въоръжено въстание. В борбата за привличане на своя страна на селяните (която се провежда активно чрез Есерите), Ленин пише брошурата „За селската беднота“.
През 1906 заминава за Финландия. През 1907 година Ленин е сред организаторите на Тифлиския банков обир, като през есента отново напуска страната. Според Ленин, въпреки поражението на декемврийското въоръжено въстание, болшевиките използват всички революционни възможности, като първи тръгват по пътя на въстанието и последни го изоставят, когато този път става невъзможен.Ленин В. И. Кризис меньшивизма // Полное собрание сочинений. – 5-е изд. – М.: Издательство политической литературы, 1958 – 1965. – Т. 14. – С. 169.
Втора емиграция 1908 – 1917 година В началото на януари 1908 г. Ленин се връща в Женева. Поражението на революцията от 1905 – 1907 г. не го спира да продължи борбата, вярвайки в неизбежното повторение на революционния подем. „Победените армии се учат бързо“,Ленин В.И.: ПСС, Детская болезнь „левизны“ в коммунизме (1920) пише по-късно Ленин за този период.
В края на 1908 година заедно с Григорий Зиновиев и Лев Борисович Каменев се премества в Париж. Това е първата му среща и запознаване с Инеса Арманд, с която има връзка до нейната смърт през 1920 година. През 1909 г. публикува големия си философски труд „Материализъм и емпирокритицизъм“. Написан е, след като Ленин осъзнава колко широка популярност придобиват в средите на социалдемократите материализма и емпирокритицизма.