„Крадци на велосипеди“ () е италиански неореалистичен филм от 1948 година, режисиран от Виторио Де Сика. Сценарият е адаптиран от Чезаре Дзаватини по едноименния роман на Луиджи Бартолини. Главните роли се изпълняват от Ламберто Маджорани и Енцо Стаиола.
Сюжет В основата си сюжетът представя беден семеен мъж, който броди из улиците на Рим със сина си и се опитва да намери откраднатия си велосипед. Филмът е носител на редица филмови отличия и бързо се превръща в класическа картина на човешките ценности.
В ролите Изпълнител Роля Ламберто Маджорани Антонио Ричи Енцо Стаиола Бруно Ричи, синът на Антонио Лианела Карел Мария Ричи, съпругата на Антонио Джино Салтамеренда Байоко Виторио Антонучи крадец на колело Джулио Чиари просяк
Продукция
„Крадци на велосипеди“ е един от най-прочутите филми на движението на Италианския неореализъм, започнато от Роберто Роселини с „Рим, открит град“ (1945) и опитващо се да доближи максимално киното до действителността. Съгласно принципите на това движение Де Сика снима само на място в Рим и вместо професионални актьори използва хора без опит в сценичното изкуство. Главната роля например се играе от Ламберто Маджорани, който е стругар.
Отзиви През 1949 година Босли Краудър, филмов критик за „Ню Йорк Таймс“, дава положителна оценка на филма:
Когато филмът отново излиза в края на 90-те години, Боб Греъм, филмов критик за „Сан Франсиско Кроникъл“, също пише положителни отзиви за него:
Награди и номинации Филмът се представя по следния начин: Носител на почетен „Оскар за най-добър чуждоезичен филм“ (1950); Носител на „Златен глобус“ за най-добър чуждоезичен филм (1950); Определен за най-добър филм от Британската академия за филмово и телевизионно изкуство (1950); Специална награда на журито на фестивала в Локарно, Швейцария за Виторио Де Сика (1949); Националният съвет за преглед на филми: най-добър режисьор (Де Сика), най-добър филм (1949); Награда на Кръга на критиците на Ню Йорк за най-добър чуждоезичен филм (1949); Номиниран за Оскар за най-добър сценарий, Чезаре Дзаватини (1950); Златен вълк за най-добър филм от филмовия фестивал в Букурещ (1950); Награда „Бодил“, Копенхаген, за най-добър европейски филм, Виторио Де Сика (1950); Награда от Кръга на киносценаристите, Испания, за най-добър чужд филм (1951); Награда Кинема Джунпо, Токио, за най-добър чуждоезичен филм, Виторио Де Сика (1951).
През 1952 година британското списание „Сайт Енд Саунд“ организира анкета с участието на филмови творци и критици, и съгласно резултатите „Крадци на велосипеди“ е избран за най-великия филм на всички времена. В анкета сред режисьорите, отново организирана от същата медия – този път през 2002 година, той заема шеста позиция. Определен е от Британския филмов институт за един от 10-те най-добри филма, които трябва да се видят преди навършването на 14 години. Ватиканът го определя за един от най-добрите филми, представящи хуманистичните ценности.
Източници
Външни препратки
„Крадци на велосипеди“ в Rotten Tomatoes
Категория:Филми на Виторио Де Сика Категория:Филми от 1948 година Категория:Италиански филми от 1948 година Категория:Италиански драми Категория:„Оскар“ за най-добър международен филм Категория:Носители на награда на БАФТА (филми)