Костадин (Коста) Вълчов Сарафов е български общественик от късното Българско възраждане в Македония.

Биография

Сарафов е роден в 1840 година в неврокопското село Гайтаниново в Османската империя, днес в България, в семейството на Вълчо Сарафов, търговец и възрожденски деец. Брат е на учителя Петър Сарафов и чичо на видния революционер Борис Сарафов. Завършва гръцкото класно училище в град Сяр заедно с брат си Петър, където изучава география, математика, астрономия, гръцки, старогръцки и турски. Работи като учител. Той е един от организаторите на народния събор, проведен през 1869 година в село Гайтаниново, на който се отхвърля върховенството на Цариградската патриаршия.

През 1871 година Сарафов е представител на Неврокопско на Църковно-народния събор в Цариград. Той е един от делегатите, подписали на 14 май 1871 година новоприетия устав на Българската екзархия. Между 1873 и 1874 година отново пребивава в османската столица по избора на поп Харитон за български владика.„Документи за българското Възраждане от архива на Стефан И. Веркович 1860-1893“. София, 1969, стр.481. Цариградски пълномощник е на учителското дружество „Просвещение“ в Неврокоп. Подпомага финансово дейността на дружеството със сумата от 360 гроша.Просветното дело в Неврокоп /Гоце Делчев/ и Неврокопско през Възраждането, София, 1979, стр.150. Разпространява вестник „Македония“ и сътрудничи на Стефан Веркович, както и на вестниците „Право“ (1873) и „Век“ (1874). В Цариград се запознава с Тодор Каблешков, който го запознава със задачите по подготовката на въоръжено въстание.

През 1876 година Сарафов е арестуван от османските власти. Категорично отхвърля възможността да се откаже от българската си народност. Заради достойното си поведение е освободен от ареста. Преследван от властите в 1878 година се преселва в София. Участва в Кресненско-Разложкото въстание като член на софийския комитет „Единство“. Още на 18 ноември е изпратен от Методий Кусев в района на въстанието, за да събере информация.Дойнов, Дойно. Кресненско-Разложкото въстание 1878 – 1879, БАН, София, 1979, стр. 73, 141. Методий Кусев пише за него:

Поддържа тесни контакти с Методий Кусев, Трайко Китанчев и други. Сред инициаторите е за създаването на Върховния македоно-одрински комитет. През 1899 година е делегат на Шестия македонски конгрес от Брезнишкото македонско дружество.Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 138. След погрома на въстанието, се установява в Дупница, където работи 10 години като мирови съдия.Петкова, Неделя. Спомени. София, 1987, стр. 56, 152.

Умира в село Кошарево, Брезнишко през 1911 година.

Родословие

Бележки

Категория:Родени в Гайтаниново Категория:Български общественици от Македония Категория:Български просветни дейци от Македония Категория:Български юристи от Македония Категория:Български революционери от Македония Категория:Участници в Кресненско-Разложкото въстание Категория:Дейци на ВМОК Категория:Български общественици от Македония Категория:Български съдии Коста