Елам е древна цивилизация, развила се в днешен Югозападен Иран. Тя обхваща най-западните и югозападните части на съвременен Иран, низините на съвременните остани Хузестан и Илам, както и малка част от днешен Ирак. Името „Елам“ е заемка от библейски иврит, което преминава от шумерски Елам(а), акадски Еламту и еламитски Хатамти. Еламитските държави са сред водещите сили в древния Близък изток.Elam: surveys of political history and archaeology, Elizabeth Carter and Matthew W. Stolper, University of California Press, 1984, p. 3
Елам се намира непосредствено на изток от Месопотамия. Първите градове в областта се появяват през каменно-медната епоха. Най-ранните писмени сведения за Елам се появяват около 3000 пр.н.е., когато се появяват и първите цивилизации в Междуречието.
През Староеламитския период (Развита бронзова епоха), Елам представлява няколко царства в Иранското плато с център Аншан. През 2 хилядолетие пр.н.е. столицата се премества в Суза, в низината на Хузестан.Elam: surveys of political history and archaeology, Elizabeth Carter and Matthew W. Stolper, University of California Press, 1984, p. 4
Еламитската култура силно повлиява тази на Гутейската империя и наследилата я Империя на Ахеменидите, при която еламитският е един от основните използвани езици. Най-често еламският се счита за изолиран език, макар че някои учени го свързват с дравидските езици.David McAlpin, „Toward Proto-Elamo-Dravidian“, Language vol. 50 no. 1 (1974); David McAlpin: „Elamite and Dravidian, Further Evidence of Relationships“, Current Anthropology vol. 16 no. 1 (1975); David McAlpin: „Linguistic prehistory: the Dravidian situation“, in Madhav M. Deshpande and Peter Edwin Hook: Aryan and Non-Aryan in India, Center for South and Southeast Asian Studies, University of Michigan, Ann Arbor (1979); David McAlpin, „Proto-Elamo-Dravidian: The Evidence and its Implications“, Transactions of the American Philosophical Society vol. 71 pt. 3, (1981)
Етимология Еламитите наричат страната си Хатламти, шумерците Елам, а акадците Еламу (за мъж еламит) или Еламиту (за жена еламитянка). Елам е споменат и в Еврейската Библия, където еламитите са наследници на Елам, най-стария син на Сим (Битие 10:22, Ездра 4:9).
Най-известното място в Елам е столицата му Суза. Географите след Птолемей я наричат Сузиана. Еламитската цивилизация е концентрирана основно в днешен остан Хузестан, макар че в началото се простира до земите на съвременния остан Фарс. Името Хузестан идва от староперсийското Худжия – Елам, което преминава в средноперсийското и впоследствие новоперсийско Хуз, на което се поставя новоперсийската наставка -стан (място).
История Знанието за историята на Елам все още е доста разпиляно, основаващо се основно на месопотамски източници. Най-често историята на Елам се разделя на три периода, обхващащи над 2 хилядолетия. Преди тях е първия период на Елам, наречен праеламитски: Праеламитски период (ок. 3 200 – 2 700 г. пр.н.е.) – праеламитска писменост в Суза Староеламитски период (ок. 2 700 – 1 600 г. пр.н.е.) – от първото упоменаване до династията Епарти Средноеламитски период (ок. 1 500 – 1 100 г. пр.н.е.) – от династията Анзани до завладяването на Суза от Вавилон Новоеламитски период (ок. 1 100 – 539 г. пр.н.е.) – асирийско и мидийско влияние. През 539 г. пр.н.е. е създадена Империята на Ахеменидите
Праеламитски период Праеламитската цивилизация се развива източно от долината на Тигър и Ефрат, където релефът е съставен от низини, обградени на север и изток от планини. Поне три праеламитски държави се съюзяват, за да създадат Елам: Аншан (днешен Фарс), Ауан (вероятно в днешен Лурестан) и Шимашки (днешен Керман). За Ауан се говори по-рано от Аншан и затова някои учени считат, че двете държави са съществували в една и съща област по различно време. Оттогава Елам постоянно е превземан или се разпада. Също така праеламитски находища има далеч извън традиционните граници на областта, в Иранското плато, например Мархаси, Сиалк тепе (в днешния град Кашан) и Джирофт в остан Керман. Еламската държава се формира от тези по-малки държави в отговор на Вавилонското нашествие през Староеламитския период. Силата на Елам се дължи на способността на владетелите му да държат обединени тези царства и да разпределят добре ресурсите, добивани в определени райони.
Праеламският град Суза е основан около 4000 г. пр.н.е. по течението на река Карун. Счита се, че тук се е формирала праеламитската култура. В началото на историята си, той се предава между Месопотамия и Елам. В най-ранните слоеве е намерена керамика, която няма еквивалент в Месопотамия, но по-нагоре има предмети, характерни за Шумер от периода на Урук. Към 3200 г. пр.н.е. в Суза се появява влияние от Иранското плато, а около 2700 г. пр.н.е. се появява все още неразчетеното праеламитско писмо. Праеламитският период приключва със създаването на династията Ауан. Първият засвидетелствана историческа фигура, свързана с Елам, е цар Енмебарагеси от Киш, който го покорява (според Списък на шумерските царе). Еламитската история може да бъде проследена от източници от началото на Акадското царство.
Праеламитските държави Джирофт и Забол са най-старите свидетелства за еламитската култура. Археолозите отдават връзката им с Елам на подобията в изкуството и културата, както и плочките с праеламитско писмо в Джирофт, които показват еламитско присъствие от ок. 7000 г. пр.н.е.
Староеламитски период
Староеламитският период започва около 2700 г. пр.н.е. Първото писмено сведение за него е свързано със завладяването на Елам от цар Енмебарагеси от Киш. През този период управляват три династии. Знаем за 12 царе от двете династии Ауан и Симаш от списък, открит в Суза, датиращ до Старовавилонското царство. Династиите Ауан и Хамази за кратко са контролирали части от Шумер, а някои от по-силните шумерски царе, например Еанатум от Лагаш и Лугаланемунду от Адаб, са управлявали Елам.
Династията Ауан управлява почти по същото време като цар Саргон Акадски, който не само разбива еламитския цар Лухиишан и покорява Суза, но и се опитва да направи акадския официален в Елам. Оттогава страната все по-често се споменава в месопотамските текстове, тъй като месопотамците се интересуват от ресурсите на Иранското плато (дървесина, камък, метали) и военните походи зачестяват.
След разпада на Акад при внука на Саргон Шаркалишари последният цар от династията Ауан, Кутикишуинак, обявява Елам за независим и отхвърля акадския език, заменяйки го с линейното еламитско писмо.
Кутикишушинак превзема Суза и Аншан, постигайки един вид политическо обединение. След смъртта му Елам се разпада и е покорен от гутеите.
Около един век по-късно шумерският цар Шулги от Ур възвръща Суза и околната местност. През първата част от управлението на династията Симашки в Елам се редуват преиоди на нападения от месопотамците и гутеите и периоди на мир с тях. Например цар Шу-Син от Ур дава една от дъщерите си за жена на княза на Аншан. Но силата на Шумер намалява – през XXI век пр.н.е. цар Иби-Син от Ур не успява да завземе голяма част от Елам. През 2004 пр.н.е. еламитите и народът на Суза се съюзяват и под командването на цар Киндату превземат Ур. Те пленяват цар Иби-Син и така поставят край на Третата династия на Ур. Царете на Исин, държава-наследник на Ур, успяват да изгонят еламитите от Ур, да построят града наново и да си върнат статуята на Син, която еламитите вземат като плячка.
Следващата династия Епарти (1970 – 1770 г. пр.н.е.) управлява по едно и също време със Старовавилонското царство. За този период знанията са много разпиляни. Началният период е наречен Епарти I. По това време Суза е под контрола на Елам, но месопотамски градове като Ларса постоянно се опитват да си възвърнат града.
Известни царе от династията Епарти са: Сирудух – коалира се с набиращия сила Вавилон Сиуе-Палар-Хупак – за кратко най-влиятелната фигура в региона, наричан „баща“ от силни месопотамски царе като Зимлим от Мари и дори Хамурапи от Вавилон Кудур-Нахунте – ограбва храмовете в Акад Елам обаче не успява задълго да задържи властта в Месопотамия. Хамурапи разбива еламитите, сваля Рим-Син от Ларса и прави Вавилон доминираща сила в Междуречието.
За последния период на династията Епарти се знае много малко, защото Елам се споменава рядко по времето на каситското управление във Вавилон.
Средноеламитски период
Средноеламитският период започва с издигането на династиите от Аншан около 1500 пр.н.е. Управлението им се характеризира с „еламизацията“ на Суза, а царете носят титлата цар на Аншан и Суза. Въпреки че първата от тези династии Кидину често използва акадски в надписите си, следващите династии Игехалк и Шутрук използват все по-ческо еламитски. Така този език става все по-важен в Сузиана.
Династията Кидину (ок. 1500 – 1400 г. пр.н.е.) се състои от петима царе с неизвестен произход. Освен титлата цар на Аншан и Суза, те се назовават и слуга на Кируашир, еламитско божество. Това означава, че те пренасят пантеона от планините в Сузиана.
От династията Игехалк (о. 1400 – 1210 г. пр.н.е.) са познати десет владетели, макар че вероятно са повече. Някои от тях се женят са каситски принцеси. Каситският цар на Вавилон Куригалзу II за кратко владее Елам около 1320 пр.н.е., но около 1230 пр.н.е. губи във войната с Елам. Еламитският цар Кидин-Хутран I отблъсква атаките на каситите. Той разбива Енлил-Надин-Шуми през 1124 пр.н.е. и Адад-Шума-Идина през 1222-1217 пр.н.е.. По времето на Игехалките Елам рядко се споменава в акадските източници и в Суза се утвърждават боговете от планинския пантеон.
При династията Шутрук (1210 – 1100 г. пр.н.е.) Еламитската империя достига своя апогей. Шутрук-Наххунте и тримата му синове – Кутир-Наххунте II, Шилхак-ин-Шушинак и Хутелутуш-ин-Шушинак правят чести военни походи в каситска Месопотамия и в същото време се проявяват като големи строители, строейки и реставрирайки пищни храмове в Суза и на други места в Елам. Шутрук-Наххунте ограбва Акад, Вавилон и Ешнуна, пренасяйки в Суза много статуи на Мардук и Манищусу, например Обелиска на Манищусу, Законника на Хамурапи и стелата на Нарамсин.
През 1158 пр.н.е. Шутрук-Наххунте прогонва трайно каситите. Той убива каситския вавилонски цар Забаба-Шума-Идина и го заменя с най-големия си син Кутир-Наххунте, който обаче се задържа на трона само три години.
Синът на Кутир-Наххунте Хутелутуш-ин-Шушинак е разбит от вавилонския цар Навуходоносор I, който ограбва Суза и си връща обелиска на Манищусу. Хутелутуш-ин-Шушинак бяга в Аншан, но по-късно се връща в Суза. Вероятно е наследен от брат си Шилхана-Хамру-Лагамар, който е последният цар от династията Шутрук. След това Елам става все по-слаб и накрая изчезва от картата за 3 века.
Новоеламитски период
За периода от 1100 до 770 пр.н.е. се знае много малко. Все още Аншан е донякъде еламитски. Смята се, че Елам и Вавилон се съюзяват срещу Асирия. Вавилонският цар Мар-Бити-Апла-Ушур (984 – 970) е еламит по произход. Елам и Вавилон под водачеството на цар Мардук-Баласу-Икби са разбити от асирийците, водени от Шамши-Адад V.
Късният новоеламитски период се характеризира с голямо преселение на ирански племена по Иранското плато. Асирийските източници споменават за „силните мидийци“ около 800 пр.н.е. Това могат да са не само самите мидийци, но и други ирански и арийски племена, които впоследствие историята ще назове парти, сагарти, маргийци, бактрийци, согдийци и др. Едно от най-силните племена са персите (парсу), които са споменати за първи път през 844 пр.н.е., когато живеят по югоизточния бряг на езерото Урмия, но в края на периода се заселват по Иранското плато, родината на еламитите. Оттогава тази област придобива името Персия. Новопристигналите племена са васали на Новоасирийската империя до VI век пр.н.е.