Комунистическата съпротива във Вардарска Македония () включва политическата и военна кампания на ръководените от комунистите сили на територията на Вардарска Македония. В периода 1941 – 1944 година се формира партизанско комунистическо движение в границите на Вардарска Македония, доминирано от Югославската комунистическа партия, и довело до възстановяването на Югославия след края на войната. Датата, приета за начало на така наречената война – 11 октомври, е официален празник в Северна Македония. В пропагандната и историческа литература в страните от бивша Югославия тази съпротива се обозначава като Народоосвободителна война на Македония.

Главна роля във въоръжената съпротива през втория период на кампанията играе т.нар. Народноосвободителна войска на Македония (НОВМ), наричана също Македонска народоосвободителна армия и Народоосвободителна армия на Македония. Тя е ръководена от Главния щаб на Народоосвободителната армия и партизанските отряди на Македония (Главен щаб на НОВ и ПОМ). Партизанските отряди във Вардарска Македония прерастват в НОВМ с течението на войната. Датата на основаването на най-голямата бойна единица – Партизански батальон Мирче Ацев, 18 август 1943 година се чества като Празник на армията в Северна Македония.

Долуописаните партизански действия в периода 1941 – 1944 година представят официалната гледна точка в бивша Югославия и съвременна Северна Македония. В този период в борба с български полицейски и военни органи загиват точно 445 души, членове на Комунистическата партия на Македония.Македонија во НОБ 1941 – 44 година, том 7, Историски архив на КПЈ, стр. 410 Историци като Коста Църнушанов доказват, че в това движение, особено до пролетта на 1943 година, са били свръхпредставени спрямо дела си в населението сърбите, сърбоманите, черногорците и албанците, като също така са участвали значим брой избягали съветски военнопленници, словенци, и след капитулацията на Италия – бивши италиански военнослужещи, а през 1944 година, когато войната трайно се е обърнала в ущърб на Германия, в партизанското движение се включват много македонски българи с цел да подкопаят отвътре планираното за след войната създаване на македонска нация на противобългарска основа. А в Северна Македония след отделянето ѝ от Югославия понякога се появяват исторически оценки за конфликта като за Гражданска война.СТЕНОГРАФСКИ БЕЛЕШКИ од Тринаесеттото продолжение на Четиринаесеттата седница на Собранието на Република Македонија, одржана на 17 јануари 2007 година

Предистория

Силите на Оста разгромяват Кралска Югославия между 6 – 17 април 1941 година и след 19 април 1941 година в голяма част от региона се установява българска власт, посрещната със симпатия и одобрение от мнозинството македонци и организираните за целта Български акционни комитети.Who are the Macedonians? Hugh Poulton,Hurst & Co. Publishers, 1995, ISBN 1-85065-238-4, 9781850652380, p. 101.The Macedonian Conflict: Ethnic Nationalism in a Transnational World, Loring M. Danforth, Princeton University Press, 1997, ISBN 0-691-04356-6, p. 41. Между 21 и 22 април се състои конференция във Виена между Йоахим фон Рибентроп и граф Галеацо Чано е определена демаркационната линия между България и италианския протекторат Албания. Италианската окупационна зона включва градовете Тетово, Гостивар, Струга, Дебър и Кичево, общо 4314 km2 с 232 000 души, а България – Охрид и Ресен. На 12 август 1941 година демаркационната линия между България и Албания претърпява промяна, като България получава и Пещани.

Междувременно Покрайненският комитет на Югославската комунистическа партия за Македония (ПКМ), начело с Методи Шатаров – Шарло, отхвърля директивата да започне въоръжена съпротива и отказва да приеме българската войска за окупаторска. Обаче Прилепският местен комитет, ръководен от сина на сръбски колонисти Благойе Ристич – Бале подкрепя отбраната на страната, преоблича сръбските войници в цивилни дрехи, за да ги спаси от плен, седмици преди началото на българското управление започва да води противобългарска пропаганда сред населението, призовава за бойкот на Софийския университет и укрива сръбските колонисти и собствеността им – дори тези от тях, извършвали в междувоенния период престъпления против местното славянско население в Македония, но Ристич и семейството му са изселени във Сърбия. След като Германия напада СССР на 22 юни 1941 година под натиск на Коминтерна във Вардарска Македония започва изграждането на въоръжена съпротива.Петров, Никола. Кои беа партизаните во Македонија, Скопје, 1998 г. На 22 август 1941 година Методи Шатаров организира партизански отряд край Скопие, който напада българска полицейска част край Богомила и иззема взривни вещества от мина Радуша на 8 септември. Въпреки това пробългарски настроеният Методи Шатаров е сменен през септември като лидер на ПКМ от проюгославски ориентираните Мирче Ацев, Страшо Пинджур, Лазар Колишевски, Стив Наумов и Кузман Йосифовски – Питу.Павловски, Јован, Павловски, Мишел. Вчера и денес: Македонија, Скопје, 2000 г.

Още на 2 август комунистите в Скопие, Битоля, Прилеп и други градове правят опит да издигнат трибуни, да раздават листовки в защита на СССР и други, но са осуетени бързо от полицията. На 15 септември при Гостиражни е нападнат жп военен пост, при който са ранени двама военни и след това участниците се разбягват. На 8 октомври властта блокира Прилеп и арестува част от участниците в акцията.Мичев, Добрин. Партизанското движение във Вардарска Македония, 1941 – 1944

Партизански действия 1941 – 1942 година На 30 август ПКМ създава нови партизански отряди в Куманово и Прилеп. На 11 октомври 1941 година прилепският партизански отряд „Гоце Делчев“ атакува българското полицейско управление в Прилеп, в който град тогава е имало значително количество сърбомани.Спомени за Поречието, Вардарска Македония, 1943 – 1944 г. Събитието се чества като официален празник в Северна Македония – „Ден на народното въстание“, т.е. символичното начало на Народоосвободителната война на Македония – като тя започва най-късно в сравнение с тази в другите бъдещи югославски републики, където започва през юли. Прилепският отряд успява да осъществи само още една акция в село Царевик, а в декември 1941 година заради усамотеността си е принуден да се раздели на три групи – Скопска, Тиквешка и Битолска, и е загубил двама убити. Кумановският партизански отряд действа в Скопско, но в средата на октомври 1941 година е разбит край Водно от българската полиция само след седмица съществуване, губейки общо 10 убити партизани от 40 участващи, но е реорганизиран през 1942 година. Според архивите на АМВР прилепският и два отряда в Кумановско са разбити, съответно в Скопска църна гора, Беляковци и Козяк, като до края на 1941 година всеки опит за партизански действия е пресечен от властта. През 1942 година партизански отряди са организирани в Егейска и Пиринска Македония, съответно под водачеството на Комунистическата партия на Гърция (КПГ) и БКП. От партиен документ от 7 януари 1942 година става ясно, че през 1941 година се е планирало създаването на 7 – 8 партизански отряда с между 300 и 400 партизани, докато в действителност във Вардарска Македония са създадени 3 с между 80 и 90, като в Куманово е бил разделен на две чети и с 40 партизани, в Скопие – около 20, и в Прилеп – 30, като Скопският е бездействал през лятото и се саморазпуска в началото на ноември, а Кумановският и Прилепският отряд са загубили около 58 арестувани партизани. От Кумановския отряд са пленени 20 пушки, 2 автомата и голямо количество боеприпаси, а от Скопския след непрекъснатите провали са иззети 9 пушки, 2 автомата, 10 револвера, ръчни бомби, взривни устройства и около 120 килограма експлозив.

През 1942 година организацията се ръководи от Бане Андреев, като постига известни успехи. Числеността на петте създадени чети надвишава 200 души, които главно действат в Скопска област. Въпреки това българската полиция бързо влиза в следите им и арестува голяма част от ятаците на партизаните, като така значително намалява ефективността им.

През май 1942 година на връх Лисец е формиран Партизанският отряд „Пере Тошев“, който води сражения с полицията край Лисец, Крива круша и Войница. През юли 1942 година отрядът се влива в новосформирания Втори прилепски отряд „Димитър Влахов“, с който действат край връх Мукос (Бабуна).Тодоровски, Миле. Партизанските одреди на Народноослободителната војска на Македонија во ослободителната војна и револуцијата 1941 – 1944“, Скопје, 1972 г. През септември 1942 година на връх Червена стена е създаден Трети прилепски отряд Гьорче Петров, но скоро след това е разбит.

На 22 април 1942 година в битолското село Лавци е създаден Пелистерският партизански отряд, но след няколко дни е разпръснат от полицията край Орехово. На 6 юни 1942 година край Златари на Бигла е формиран Битолско-преспанският партизански отряд „Даме Груев“. На 2 август 1942 година отрядът атакува български войници в Смилево, а по-късно и полицейска станция в Кажани. През ноември 1942 година отрядът се разделя на три – в Бигла, Горна и Долна Преспа.Поповски, Јован. НОБ на Македонија, Скопје, 1962 г.

На 16 април 1942 година край Крушево е формиран Партизанският отряд „Питу Гули“, участвал в няколко сражения с полицията край Прибилци, Кочище и Цер. През септември 1942 година е организиран Вторият битолски партизански отряд „Яне Сандански“, развиващ активна пропаганда сред местното население и извършил атака над български войници край железопътната гара в Беранци през декември. През октомври 1942 година в Шар планина край Тетово македонски и албански партизани организират общ отряд. Същата година е организиран и партизански отряд край Маврово. Млади комунисти от Щип се събират в Плачковица, за да организират партизански отряд, но са разбити от полицията преди да получат оръжие. Успешните действия на българската тайна полиция не позволява формирането на партизански отряди в Струмица и Кочани.

Партизанската дейност през 1942 година се координира от Главния щаб на НОВ и ПОМ, основан през юли 1942 година с ръководител бившия кралски генералщабен майор Михайло Апостолски. До края на 1942 година действат общо 9 партизански отряди във Вардарска Македония в планински райони край градовете Прилеп, Скопие, Крушево и Велес, както и в обявената за свободна територия Преспа.Стојановски, Александар, Катарџиев, Иван, Зографски, Данчо. Историја на Македонскиот Народ, Скопје, 1988 г.

Югославска активизация 1943 година Политическа дейност

Увеличаващите се партизански отряди извършват незначителна съпротивителна дейност във Вардарска Македония. Поради липсата на масовост, добро управление и организационно-технически умения не е възможно да се проведе мащабна борба срещу официалната власт. На помощ на Главния щаб на НОВ и ПОМ са изпратени квалифицирани теоретици и инструктори от ЦК на ЮКП през 1943 година като Светозар Вукманович – Темпо, който е личен представител на Йосип Броз Тито в Македония. Той има важна роля за разрастването на съпротивителното движение, за отстраняване влиянието на БКП и потискането на автономистичните идеи на някои македонски дейци в областта.