Ташбунар или Каменка (; руски: Каменка) е село в Южна Украйна, Одеска област, Измаилски район. Заема площ от 3,73 км2.
География Селото се намира в историческата област Буджак (Южна Бесарабия). Разположено е на 30 километра северно от Измаил, североизточно от Каланчак (Дермендере) и западно от Суворове (Шикирли Китай), на 5 километра от железопътната линия Одеса-Измаил (станция Ташбунар).
История В околностите на Ташбунар са открити останки от късната бронзова епоха, от края на второто и началото на първото хилядолетие пр.н.е., както и от първите векове на нашата ера и от салтово-маяцката култура (VII-VIII век).
В Руската империя 1812 – 1856 Приема се, че днешното село е основано през 1814 година.Червенков, Николай и Иван Грек. Българите от Украйна и Молдова. Минало и настояще, София 1993, с. 14. В Указ на руския император Александър І от 29 декември 1819 година, регламентиращ статута на „българите и другите отвъддунавски преселници“, Таш Бунар е посочено като селище в Измаилски окръг.Новаков, Савелий З. Социально-экономическое развитие болгарских и гагаузких сел Южной Бессарабии (1857-1918), Chişinău 2004, с. 518.
През 1835 година в Ташбунар са регистрирани 126 семейства със 793 жители (387 мъже и 406 жени). Шест от семействата (27 души) са нови преселници, установили се в селото след Руско-турската война от 1828-1829 г. Според данните от 1837 година в селото се отглеждат 391 коня, 1168 глави едър рогат добитък, 10442 овце, 6 магарета и 241 свине. Има 29 вятърни мелници и 29 тъкачни стана. Църквата в селото, „Успение на Света Богородица“ е изградена в 1841 година.Duminica, Ivan. Coloniile bulgarilor în Basarabia (1774–1856). Chișinău: Lexon-Prim, 2017. p. 266, 270, 275.
В 1852 година Ташбунар, което продължава да е част от Измаилския окръг, наброява 1211 жители. Отглеждат се 640 коня, 470 вола, 290 крави, 20 680 овце.Новаков, С. З., Новаков, Савелий З. Социально-экономическое развитие болгарских и гагаузких сел Южной Бессарабии (1857-1918), Chişinău 2004, с. 527. В началото на 50-те години на XIX век в селото има 170 къщи и 30 вятърни мелници. От къщите само 7 са каменни, тухлени няма.Новаков, Савелий З. Социально-экономическое развитие болгарских и гагаузких сел Южной Бессарабии (1857-1918), Chişinău 2004, с. 530.
В Молдова/Румъния 1857 – 1878 Съгласно Парижкия мирен договор от 1856 г. Ташбунар попада в Княжество Молдова, а впоследствие - в новообразуваната Румъния. През 1861-1862 година жители на селото се включват в преселническото движение на бесарабските българи от Румъния в Русия и основават селата Преслав и Инзовка в Таврия.Червенков, Николай и Иван Грек. Българите от Украйна и Молдова. Минало и настояще, София 1993, с. 34.
През учебната 1872/1873 година броят на учениците в Ташбунар е 63 - 44 момчета и 19 момичета.
В Русия 1878 – 1918 През 1878 година Ташбунар отново е в състава на Руската империя. В началото на ХХ век селото има 278 двора и 1650 жители, притежаващи 7336 десетини земя.Державин, Н. С., Болгарскиія колониіи въ Россіи, Сборникъ за народни умотворения и народописъ, книга XXIX, София 1914, с. 27.
В Румъния 1918 – 1940 През 1918-1940 и 1941-1944 година Ташбунар е в границите на Румъния. Според данните от преброяването от 1930 година жителите му са 2.415 души, от които 2333 българи (96,60%), 49 румънци (2,03%), 17 руснаци (0,70%), 9 гагаузи и 1 грък.
В 1933 година за пръв път в селото е прожектирано кино - филм за възкресението на Христос.Кам’янка, Ізмаїльський район, Одеська область, Історія міст і сіл Української РСР, ukrssr.com.ua, посетен на 11 декември 2022 г.
В СССР От 28 юни 1940 до юни 1941 година и от 1944 до 1991 година селото е в състава на Съветския съюз. Преименувано е на Каменка. През 1946-1947 година, по време на глада в Бесарабия, мнозина местни жители умират. Описанието на съвременник е следното: През 1947 година е извършена колективизацията на селското стопанство в Каменка.
В 1958 година колхозът в Каменка, „Прогрес“ е оглавен от местния жител Николай Мъндру, впоследствие герой на социалистическия труд, депутат във Върховния съвет на СССР.
В Украйна От 1991 година селото е в пределите на независима Украйна, в която е преименувано на Камянка.
Население Населението на селото възлиза на 3478 души (2001). Гъстотата е 932,44 души/км2. По-голяма част от жителите са бесарабски българи.
Демографско развитие: 1835 – 793 души 1852 – 1211 души 1930 – 2415 души 1940 – 2968 души 2001 – 3478 души
Езици Численост и дял на населението по роден език, според преброяването на населението през 2001 г.:
Роден език Численост Дял (в %)Общо 3478 100.00Български 2625 75.47Руски 479 13.77Украински 261 7.50Молдовски 69 1.98Гагаузки 30 0.86Беларуски 5 0.14Други 9 0.25
Личности Родени в Ташбунар Димитър Казанакли - участник в Учредителното събрание. Георги Дерманчев (1857-1927), български офицер Иван Кирпиков (1877-?), български офицер Александър Кирпиков (1889-?), български офицер Антонина Иванова, украинска журналистка от български произход Стефан М. Папазов (1868 – ?), български юрист, в 1897 година завършил право в Софийския университетГодишникъ НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТЪ, 1929.
Бележки
Категория:Села в Одеска област Категория:Селища в Измаилски район Категория:Български селища в Украйна