Историята на политическите партии и учения е учебна дисциплина, преподавана и изучавана в специалностите Политология и Право на висшите училища.
Предметът ѝ разглежда и изследва закономерностите и развитието в исторически аспект на разните политико-правни теории и концепции за държавата, правото и юриспруденцията.
В развитието си до съвременната епоха, политическите и правни учения следват възникването, развитието, разпадането и разлагането на цивилизациите: Политическа и правна идеология в Древна Индия; Политическа и правна мисъл на Древен Китай; Развитие на демократическите учения в Древна Гърция (Платон, Аристотел); Политическо-правни учения на Древен Рим (Цицерон, Гай, Павел, Упиян, Модестин); Теократически доктрини (Аврелий Августин); Средновековна схоластика (Тома Аквински, Марсилий Падуански); Учението на Николо Макиавели за държавата и политиката; Политико-правни идеи на Реформацията и Контрареформацията (Мартин Лутер, Жан Калвин, Общество на Исус); Политико-правно учение на Жан Боден; Утопичните политико-правни идеи на Томас Мор и Томазо Кампанела; Учението на Хуго Гроций за държавата и правото;
В съвременността водещите политически идеологии са консерватизъм, либерализъм и социализъм, които с течение на времето търпят развитие и промени със съответните варицаии и отклонения от естеството (консервативна революция, неолиберализъм, комунизъм).
Източници ИСТОРИЯ ПОЛИТИЧЕСКИХ И ПРАВОВЫХ УЧЕНИЙ ИСТОРИЯ ПОЛИТИЧЕСКИХ И ПРАВОВЫХ УЧЕНИЙ
* Категория:Теория на правото