Операция Катапулт () е кодовото название на военноморска операция през Втората световна война, целяща унищожаването на главните сили на ВМС на Франция, разработена и осъществена от Кралския британски флот.
Проведена е в периода 3 – 8 юли 1940 г.; нейната кулминация е битката при Мерс ел-Кебир (край Оран, Алжир).
Предпоставки След поражението на Франция във Втората световна война новото колаборационистко правителство подписва (1940) т. нар. Компиенско примирие с Германия, член 8 на което гласи, че всички френски военни кораби трябва да се съберат в пристанищата за преброяване и разоръжаване под германски или италиански контрол.
По онова време френският флот е нареждан сред най-могъщите в света – освен многобройните единици от различен клас в състава му влизат и съвсем новите линейни кораби „Дюнкерк“, „Страсбург“, „Ришельо“ и „Жан Бар“. Попадането на тази сила във вражески ръце би било изключително опасно за Великобритания. На 24 юни 1940 г. френският министър на отбраната Ф. Дарлан издава секретна заповед, според която екипажите трябва да предприемат специални секретни мерки, за да не допуснат завземането на корабите от силите на който и да е противник или държава. Ако това все пак се случи, то те не трябва да попадат цели в противникови ръце.
Въпреки че е известено за френските намерения, командването на Кралския британски флот, опасявайки се, че по един или друг начин френските кораби ще попаднат във вражески ръце, спешно разработва операция Катапулт, целяща предотвратяването на тази опасност.
Противостоящи сили
Основните френски сили се намират в следните бази: Мерс ел-Кебир – двата нови и свръхмодерни линейни крайцера „Дюнкерк“ и „Страсбург“, старите линейни кораби „Прованс“ и „Бретан“, 6 разрушителя, хидроавиотранспортът „Командан Тест“ и няколко подводници. Алжир – 6 леки крайцера. Александрия – линейният кораб „Лорен“, 4 крайцера и няколко разрушителя. Казабланка – новият линеен кораб „Жан Бар“. Тулон – 4 тежки крайцера. Дакар – новият линеен кораб „Ришельо“. Мартиника – самолетоносачът „Беарн“ и два леки крайцера. В английските пристанища Плимът и Портсмът се намират старите линейни кораби „Париж“ и „Курбе“, свръхтежката подводница „Сюркуф“, както и още няколко единици от различни класове.
Като приоритетна цел са определени корабите в Мерс ел-Кебир, за чието неутрализиране е създадено т. нар. Съединение H (Force H), базирано в Гибралтар. То се командва от вицеадмирал Дж. Съмървил и включва в състава си линейният крайцер „Худ“, линейните кораби „Валиънт“ и „Резолюшън“, самолетоносача Арк Роял, леките крайцери „Аретуза“ и „Ентърпрайз“ и седем разрушителя.
За атака по базата в Дакар е сформирано съединение в състав: самолетоносача Хермес, крайцерите „Австралия“ и „Дорсетшър“ и няколко по-малки кораба; командва се от капитана на „Хермес“ Р. Онслоу и се базира във Фрийтаун, Сиера Леоне.
Ход на операцията Плимът и Портсмът През нощта на 3 юли британски въоръжени отряди внезапно атакуват френските кораби, намиращи се в английските пристанища. Единствено екипажът на подводницата „Сюркуф“ в Портсмът успява да реагира при нападението, като при стълкновението загиват трима британци Casualty Lists of the Royal Navy and Dominion Navies, World War 2, July 1940 и един французин Histoire du sous-marin Surcouf . Завзети са линейните кораби „Париж“ и „Курбе“, подводницата „Сюркуф“, два разрушителя, осем торпедни катера и пет подводници. Френските екипажи са интернирани, като по-късно една част са върнати във Франция, а друга влиза в силите на Свободна Франция под командването на генерал Дьо Гол.
Александрия След дълги преговори, (реално започнали още преди стартирането на операция „Катапулт“) между английският главнокомандващ в Средиземно море адмирал Кънингам и командващия френската ескадра адмирал Жофруа, французите се съгласяват да разтоварят горивото си, да демонтират по-важните части от оръдейните механизми и част от екипажите им да бъдат репатрирани.
Мерс-ел Кебир, 3 юли 1940 г.
На 3 юли 1940 г. сутринта пред Мерс ел-Кебир се появява „Съединение Н“. Вицеадмирал Съмървил изпраща в базата разрушителя „Фоксхаунд“, на чийто борд е капитана на Арк Ройъл Седрик Холанд, бивш военноморски аташе в Париж и кавалер на Ордена на Почетния легион, който е натоварен да води преговорите. Командващият френската ескадра, вицеадмирал Марсел-Брюно Жансул отказва да се срещне лично с англичаните и изпраща флаг-офицера си, който получава пакета с английския ултиматум.
Алтернативите, които са предоставени на французите, са: да преминат на английска страна, като продължат да се сражават под френски флаг, базирайки се в английски пристанища; да отведат корабите си в английски пристанища, където да бъдат разоръжени, след което екипажите им ще бъдат репатрирани; да отведат корабите във Френска Западна Индия (Карибите), където да бъдат разоръжени под контрола на неутрални наблюдатели; да се разоръжат или потопят корабите си в Мерс ел-Кебир под контрола на вицеадмирал Съмървил.
Ако никой вариант не бъде приет, то английската ескадра ще използва всички необходими средства за предотвратяване на попадането на френските кораби във вражески ръце.
Заповедите на самия Съмървил са недвусмислени:
След поставянето на ултиматума, командващият френската ескадра вицеадмирал М. Жансул протака преговорите почти през целия ден – водещият преговорите Холанд е допуснат на борда на Дюнкерк едва в 16:15 ч. Докато текат преговорите, английски самолети хвърлят магнитни мини на входа на пристанището, за да не се позволи излизането на френски кораб. До 17:00 ч. няма постигната договореност и Съмървил поставя краен срок до 17:30 ч. за вземане на решение. Междувременно англичаните получават радиограма от главното командване с настояване за възможно най-бързо приключване на въпроса и предупреждение за евентуално пристигане на френски подкрепления – има сериозни подозрения, че ескадрата крайцери в Алжир се готви да окаже помощ на Мерс ел-Кебир.
В 17:54 ч. английските кораби откриват огън. Френските кораби са наредени с кърма към морето и препречват огневите си линии, освен това бреговите височини пречат на стрелбата им. Английската ескадра води огън, подредена в килватерна колона, като стрелбата се коригира от самолети Fairey Swordfish от „Арк Ройъл“. Само след няколко минути „Дюнкерк“ получава три попадения от тежки 381-mm снаряди, едно от които изважда от строя артилерията му, унищожавайки един от главните му генератори.
Корабът прекратява боя и се оттегля към плитчините навътре в залива, където акостира край селото Сен Андре. „Прованс“ също е улучен от 381-mm снаряди и тежко повреден прекратява боя, а екипажът му го изхвърля на брега, спасявайки го от сигурна гибел. 381-mm снаряди улучват и „Бретан“, един от които попада в погреба с боеприпаси. Линейният кораб е обхванат от огън и в 18:09 ч. внезапно се преобръща и потъва, а с него и почти всички от екипажа му. Хидроавиотранспортът „Командан Тест“ също е подпален, но оцелява, а тежкият разрушител „Могадор“ макар и с откъсната кърма, е изхвърлен на брега от екипажа си.
След като изваждат от строя три от четирите френски линейни кораба, англичаните пренасят огъня си по бреговите батареи и укрепления, но почти веднага след това по радиото и със светлинни сигнали от брега французите молят за спиране на огъня. Съмървил заповядва прекратяване на стрелбата в 18:12 ч. – около петнайсет минути след започването ѝ. Същевременно той, под прикритието на димна завеса, отклонява ескадрата си по-далеч от обсега на бреговите батареи, оставяйки входа на пристанището открит и същевременно изпраща съобщение до французите, че ако не види техните кораби да потъват, отново ще открие огън.
Бягство на „Страсбург“
Оказва се, че молбата за прекратяване на огъня е уловка от френска страна, за да бъде спасен незасегнатият от стрелбата „Страсбург“. Още докато се водят преговорите, вицеадмирал Жансул заповядва да бъдат премахнати част от противолодъчните мрежи южно от фарватера, което позволява да бъдат избегнати минните заграждения, поставени от англичаните по същото време. Щом английските кораби освобождават входа на пристанището, възползвайки се и от димната завеса, „Страсбург“, придружен от пет разрушителя, на пълен ход излиза в открито море. При нос Канастел към него се присъединяват и шест разрушителя, базирани дотогава в Оран, и корабите поемат курс към Тулон.
Малко след това линейният крайцер се озовава срещу самолетоносача „Арк Роял“, патрулиращ с ескорт от разрушители на 15 мили от брега със задача да прикрива британците от евентуална въздушна атака. В този момент английският самолетоносач е практически безпомощен срещу мощните оръдия на линейния крайцер, но капитанът на „Страсбург“ Луи Колине не се възползва от възможността да потопи британския кораб, а се ограничава само с два залпа по разрушителя „Рестлър“, принуждавайки го да отстъпи и да освободи пътя на французите. За разлика от него английският капитан, след като съобщава на вицеадмирал Съмървил за пробива на французите, изпраща след „Страсбург“ шест торпедоносеца Fairey Swordfish, въоръжени с 227-kg бомби. Около 18:45 ч. самолетите атакуват кораба, но не регистрират нито едно попадение, като два Swordfish са загубени при атаката.
Съмървил веднага изпраща след „Страсбург“ линейният крайцер „Худ“, който единствен би могъл да го настигне, но скоро става ясно, че това вече е невъзможно. В 19:43 ч. срещу френския кораб е проведена още една въздушна атака от шест Swordfish от „Арк Ройъл“, въоръжени с торпеда, но отново няма попадения. Въпреки това английските пилоти докладват за едно попадение: торпедо с магнитен детонатор се взривява на около 25 m от кораба, без обаче да причини никакви щети.
След тази атака гонитбата е прекратена заради настъпващата нощ, а „Страсбург“ и ескортът му благополучно пристигат в Тулон, където са тържествено посрещнати.
Операция „Изгрев“ Въпреки добрите резултати от атаката на 3 юли, англичаните се опасяват, че „Дюнкерк“ бързо може да бъде ремонтиран, още повече, че става ясно, че корабът не е толкова тежко засегнат, колкото е обявено първоначално. По тази причина е взето решение за нанасяне на повторен удар. Тъй като след предишната атака, корабът, макар и неподвижен, се намира в дъното на пристанищния рейд, където е прикрит от морето, е решено атаката да бъде проведена от въздуха. Взето е предвид и обстоятелството, че „Дюнкерк“ е близо до селото Сен Андре и при евентуален артилерийски обстрел, в него би могло да има цивилни жертви. Смит П. Ч. Закат владыки морей. (Smith P. C. Great ships pass)
Разработена е спомагателната операция „Изгрев“ (Operation Sunrise), според която линейният крайцер трябва да бъде атакуван от палубните торпедоносци Fairey Swordfish на „Арк Ройъл“. Според плана на операцията те трябва да осъществят атаката на три вълни – първата в състав от шест машини, другите две – с по три машини. За последните две вълни е предвидено изтребително прикритие от общо десет Blackburn Skua. Трите вълни трябва да нанесат ударите си от различни направления, летейки на пределно малка височина. Ако въздушната операция „Изгрев“ завърши с неуспех, то все пак се предвижда обстрел с оръдията от главния калибър на „Худ“ и „Валиънт“.
Мерс ел-Кебир, 6 юли 1940 г.
Вечерта на 5 юли „Съединение Н“ отново напуска Гибралтар с курс към Мерс ел-Кебир, оставяйки в базата бавноходния „Резолюшън“. На 6 юли, в 5:20 ч. сутринта, от палубата на „Арк Ройъл“, намиращ се на 90 мили от Мерс ел-Кебир, излита първата вълна от шест торпедоносеца, водена от лейтенант-командър (капитан III ранг) Ходкинсън, като един се връща поради технически проблеми. Тяхна цел е десния борд на „Дюнкерк“. След час полет, появявайки се от страната на изгряващото слънце, от височина 20 m и дистанция 700 – 800 m, те атакуват линейния крайцер. От петте торпеда едно не се отделя от самолета, две потъват, а другите две улучват страничен вълнолом.