Основни принципи, върху които се изгражда и действа политическата системата на обществото в НРБ, са народен суверенитет, единство на властта, демократичен централизъм, социалдемократизъм, законност и социалистически интернационализъм. Представителни органи в НРБ са Народното събрание и народните съвети, които се избират въз основа на всеобщо и пряко избирателно право с тайно гласуване. Избиратели и избираеми са всички граждани на НРБ, навършили 18-годишна възраст, без разлика на пол, народност, раса, вероизповедание, образование, занятие, имотно състояние, служебно или обществено положение, с изключение на поставените под пълно запрещение.
Член 1 Според член 1 от Живковската конституция:
Поради това БКП и БЗНС имат съгласно Конституцията ръководна роля.
Народно събрание
Народното събрание на НРБ е върховен представителен орган, който изразява волята на народа и неговия суверенитет. То е върховен орган на държавната власт. Съединява законодателната и изпълнителната дейност на държавата и осъществява върховен контрол върху дейността на държавните органи. То е единствен законодателен орган в НРБ и върховен организатор на плановото ръководство на общественото развитие, на вътрешната и външна политика на държавата. Избира се за срок от 5 години. Състои се от 400 народни представители, които се избират в райони с равен брой жители. Свиква се на сесии най-малко 3 пъти през годината. Избира и освобождава Държавния съвет, Министерския съвет, Върховния съд и главния прокурор на НРБ.
Хронология Председатели на Народното събрание на НРБ:
Събрание Име От До VI велико народно събрание Васил Коларов 7 ноември 1946 8 декември 1947 VI велико народно събрание Райко Дамянов 9 декември 1947 21 октомври 1949 1 (27) народно събрание Фердинанд Козовски 17 февруари 1950 2 ноември 1953 2 (28) народно събрание Фердинанд Козовски 14 януари 1954 11 декември 1957 3 (29) народно събрание Фердинанд Козовски 13 януари 1958 4 ноември 1961 4 (30) народно събрание Фердинанд Козовски 15 март 1962 12 септември 1965 4 (30) народно събрание Сава Гановски 6 декември 1965 8 декември 1965 5 (31) народно събрание Сава Гановски 11 март 1966 18 май 1971 6 (32) народно събрание Георги Трайков 7 юли 1971 27 април 1972 6 (32) народно събрание Владимир Бонев 27 април 1972 9 март 1976 7 (33) народно събрание Владимир Бонев 15 юни 1976 7 април 1981 8 (34) народно събрание Станко Тодоров 16 юни 1981 21 март 1986 9 (35) народно събрание Станко Тодоров 17 юни 1986 3 април 1990 VII велико народно събрание Николай Тодоров 17 юли 1990 2 октомври 1991 (2)
Държавен съвет
Държавният съвет на НРБ е висш и постоянно действащ орган на държавната власт. Съединява вземането на решения с тяхното изпълнение. Като висш държавен орган на Народното събрание осигурява съединяването на законодателната с изпълнителната дейност. Избира се от средата на народните представители и отговаря и се отчита за цялата си дейност пред Народното събрание. Състои се от председател, заместник-председатели, секретар и членове. Председателят организира и ръководи работата на Държавния съвет и го представя в отношенията му с други органи в страната и в чужбина. Председатели на Държавния съвет:
Хронология Председатели на Държавния съвет на НРБ: Тодор Живков (1971 – 1989) Петър Младенов (1989 – 1990)
През 1990 г. Държавният съвет е закрит и функциите на председателя му се изземват от председателя-президент на НРБ. Председатели на НРБ: Петър Младенов (1990) Желю Желев (1990)
Министерски съвет
Министерският съвет на НРБ е висш изпълнителен и разпоредителен орган на държавната власт. Решава най-важните въпроси по управлението на страната. Състои се от председател на Министерския съвет, заместник-председатели, министри и ръководители на ведомства с ранг на министерства. Членовете на МС оглавяват съответно министерство или ведомства с ранг на министерства. Министерският съвет отговаря за цялата си дейност и се отчита пред Народното събрание и Държавния съвет.
Хронология Председатели на Министерския съвет 1946 – 1990 Кимон Георгиев – 1944 – 1946 Георги Димитров – 1946 – 1949 Васил Коларов – 1949 – 1950 Вълко Червенков – 1950 – 1956 Антон Югов – 1956 – 1962 Тодор Живков – 1962 – 1971 Станко Тодоров – 1971 – 1981 Гриша Филипов – 1981 – 1986 Георги Атанасов – 1986 – 1990 Андрей Луканов – 1990
История на дейността на МС На 21 ноември 1946 г. на заседание на IV велико народно събрание министър-председателят Кимон Георгиев обявява, че правителството смята да подаде оставка. В речта му пред депутатите се посочва:
„За да даде възможност на Народното събрание и на Председателството на народната република да се произнесат, след станалите на 27 октомври избори, върху бъдещото управление на страната, правителството реши да сложи своята оставка и смята за своя длъжност да ви уведоми за това си решение.“
Същия ден Кимон Георгиев депозира в Председателството на народната република оставката на кабинета си, която е уважена, и председателят на победилата в изборите БРП (к) Георги Димитров е натоварен да състави следващия кабинет, като му е даден неограничен мандат. На 22 ноември Димитров представя пред Председателството състава на кабинета си, който е утвърден. На 28 ноември министър-председателят чете пред депутатите програмата на своето правителство, която е одобрена единодушно. На 3 юли 1949 г. в санаториума „Боровиха“ край съветската столица Москва, след продължително и тежко боледуване умира Георги Димитров. В медицинското заключение за смъртта му се посочва, че министър-председателят е имал диабет и проблеми с черния дроб. На 6 юли тялото на Димитров пристига в София и е положено в специално издигнат за него мавзолей. На 19 юли е открита извънредна сесия на Великото народно събрание, на която председателят на Бюрото на ВНС Райко Дамянов прави официално съобщение за смъртта на Димитров, съгласно членове 39 и 40 от Конституцията и предлага в дневния ред да бъде включено избиране на министър-председател, което е одобрено. На 20 юли депутатът от БКП Минчо Минчев предлага за поста Васил Коларов, чиято кандидатура е одобрена единодушно с явно гласуване, одобрени са и промени в правителството. На 17 януари 1950 г. е открита първата редовна сесия на I народно събрание, на която председателят Фердинанд Козовски чете писмо от министър-председателя Коларов, в което се посочва:
„Предвид на това, че на 18 декември миналата година бе избрано първото народно събрание след гласуването по новата конституция и за да бъде дадена пълна свобода и възможност на Народното събрание да създаде такова правителство, което по негово разбиране ще може най-успешно при днешните условия да ръководи управлението на страната, слагам пред Народното събрание оставката на председателстваното от мене правителство.“
На 18 януари прочита пред депутатите предложение, подписано от депутатите от БКП д-р Иван Пашов и Власи Власовски, и от БЗНС – Николай Георгиев и Стоян Тончев, Народното събрание да възложи отново на Васил Коларов съставянето на правителство. Предложението е одобрено единодушно и на 19 януари, след като министър-председателя представя министрите, те са гласувани без възражения. Пет дни по-късно – на 23 януари 1950 г. – Коларов умира. В медицинското заключение за смъртта му се посочва, че причина за кончината му е „сърдечна слабост“, след като в началото на месеца той е прекарал инфаркт. На 1 февруари 1950 г. е открита втората редовна сесия на Народното събрание. Председателят на Президиума на събранието д-р Минчо Нейчев прави предложение от името на парламентарните групи на БКП и БЗНС за министър-председател да бъде избран Вълко Червенков. Кандидатурата му е гласувана единодушно. На 16 април 1956 г. е открита петата извънредна сесия на Народното събрание. На следващия ден – 17 април – председателстващият заседанието д-р Георги Атанасов (подпредседател на Бюрото на Народното събрание) съобщава, че в Бюрото е постъпило писмо от Вълко Червенков, в което той моли да бъде освободен от поста председател на Министерския съвет. В писмото се посочва:
„Поради допуснати от мен неправилни методи на работа като председател на Министерския съвет, които нанесоха известни вреди на държавната работа, моля Народното събрание да ме освободи от длъжността председател на Министерския съвет на Народна република България.“
Предложението на Бюрото на НС за освобождаването на Червенков е прието единодушно от депутатите, след което от името на ЦК на БКП и Постоянното бюро на националния съвет на ОФ и на парламентарните групи на БКП и БЗНС народният представител Тодор Живков предлага за нов председател на Министерския съвет да бъде избран Антон Югов. Предложението му е одобрено единодушно, гласувани са и промени в правителството. На 19 ноември 1962 г. е открита втората редовна сесия на IV народно събрание, на която председателят на Президиума на НС Димитър Ганев прочита предложение от името на парламентарните групи на БКП и БЗНС за освобождаването на Югов от поста му начело на правителство. В предложението са посочени следните мотиви за това:
„Парламентарните групи на БКП и БЗНС изразяват пълно съгласие с оценките и изводите на Осмия конгрес на БКП за дейността на Антон Югов като председател на Министерския съвет и намират, че той не оправда високото доверие на Народното събрание. Антон Югов като министър на вътрешните работи и заместник-председател на Министерския съвет има тежка вина за арестуването и репресирането на видни партийни и държавни дейци, които не са извършили никакво престъпление. Като председател на Министерския съвет Антон Югов със своето антипартийно поведение и бюрократични методи на работа е спъвал осъществяването на политиката на Партията след Априлския пленум за довеждане докрай борбата против култа към личността, за укрепване единството на Партията, за ускоряване икономическото развитие на страната, за реорганизирането на държавното и стопанско ръководство, за засилване на материалната заинтересованост в стопанската дейност и прочее. Той принизи ролята на Народното събрание, обезличаваше работата му, създаваше големи трудности за своевременното и правилно решаване на назрелите въпроси. Като председател на Министерския съвет Антон Югов не прояви инициатива да отчете цялостно пред Народното събрание дейността на Министерския съвет, въпреки съществуващото за това задължение по член 40 от Конституцията на Народна република България и правилника за вътрешния ред на Народното събрание. По изложените съображения парламентарните групи на БКП и БЗНС смятат, че Антон Югов трябва да бъде освободен като председател на Министерския съвет.“
Предложението е прието единодушно, след което Димитър Ганев прочита от името на парламентарните групи на БКП и БЗНС предложение за избирането на първия секретар на ЦК на БКП Тодор Живков за председател на Министерския съвет, а БЗНС е представено от Петър Танчев избран за Вицепремиер. Той е избран единодушно. На 27 ноември продължава работа втората редовна сесия на IV народно събрание, на която е одобрено новото правителство, а председателят му прочита неговата програма.
Тодор Живков изкарва два пълни мандата като министър-председател на НРБ (до 1971 г.), след което подава оставка, за да поеме поста председател на Държавния съвет. Неговото място е заето от Станко Тодоров, който също има два мандата като министър-председател (до 1981 г.), след което предава поста на Гриша Филипов, а самият той става председател на Народното събрание, а БЗНС остава без вицепремиерско място през 1974 – 1986 г. Гриша Филипов е председател на Министерския съвет до 1986 г. (един мандат), след него Георги Атанасов е председател на Министерския съвет до 1990 г. и по негово време се разширява участието на БЗНС във властта след избирането на Алекси Иванов за заместник-председател на Министерския съвет и министър на земеделието и горите, тъй като дотогава представители на БЗНС оглавяват по-малко ключови министерства, а земеделците си връщат вицепремиерското място в изпълнителната власт. Андрей Луканов е последният министър-председател на НРБ (1990 г.).