Бийт поколение (), или Бийтпоколение, е тесен литературен кръг от група писатели (главно в САЩ, също и във Великобритания), който се оформя след Втората световна война и достига световна слава през 1950-те години.
Практически няма нищо общо с битниците (beats, beatniks) и бийт музиката, зародила се във Великобритания през 1960-те години.
Основните елементи на това движение са опитите с наркотици, алтернативни, нетрадиционни форми на секс, проява на интерес към източните религии и отричане на материалното.
Сред най-известните произведения на представители на тази литература са: „Вопъл“ (1956) на Алън Гинсбърг, „По пътя“ (1957) на Джак Керуак, „Голият обяд“ (1959) на Уилям Бъроуз.Charters (1992) The Portable Beat Reader
Те повлияват развитието на контракултурата и много от техните идеи и елементи се вливат в движението на хипитата през 1960-те години.
Източници
Външни препратки Поетичният Ийст Вилидж в периода 1955 – 1975 Shakespeare and Company City Lights „Галерия 6“ и „Вой“ Хотелът на битниците в Париж