Хипстър () е термин, който дефинира съвременното схващане за субкултура, съставена от индивиди със средна възраст от 15 до 45 години, които често принадлежат към средната класа, различават се с независим начин на мислене, антиконформисти по поведение, деятели на контракултурата, почитатели на съвременното изкуство, почитатели на локалната инди рок музика.
Произход Наименованието хипстър се въвежда с развитието на джаза от 1940-те, за да индикира нарастващата сцена и нарече почитателите на музикалния жанр по този начин. За първи път думата хипстър е употребена в кратък справочник „For Characters Who Don't Dig Jive Talk“, който бива включен в албума 'Boogie Woogie In Blue' на Хари Гибсън от 1944 г. Текстът, посветен на хипстърите, ги описва като хора, които харесват джаза.
През 1940 г. Джак Керуак описва хипстърите в романа си „По пътя“ като авантюристи, които прекосяват Америка на стоп, като използва термина битници. Въпреки предходните етикети, поставени от Керуак и Хари Гибсън, Норман Мейлър дава най-изчерпателното определение на движението в есето си „The White Negro“ – американски екзистенциалисти, които предпочитат да скъсат с обществото, за да изживеят императивите на собствената си същност.
Съвременно схващане
Музикално влияние Днес популярната в Европа и Америка хипстър дефиниция е променила нюансите си. Субкултурните представители слушат предимно инди рок – жанр музика, който по своето естество вписва в себе си пост-пънк звучене, ню уейв, фолк, psychedelic, бритпоп и експериментален рок. Инди музикантите се отличават по това, че отказват да записват с четирите гигантски музикални компании (Sony BMG, Warner Music Group, EMI, Universal). Като алтернатива, бандите създават собствени локални лейбъли, като залагат на гаражното и експериментално звучене. По този начин музикантите насърчават творческите си възможности, противопоставяйки се на тенденциозното и комерсиално звучене на останалите рок звезди.
Социално поведение Подобно на инди рок музикантите, хипстърите отричат масовото консуматорско общество чрез начина си на обличане. Те предпочитат vintage бутиците и дрехите втора употреба. За предпочитане са тесните унисекс дънки, old school кецовете All Stars, големите очила с плътни рамки и каскетите. Популярни остават асиметричните прически, като преобладаващи са буклите и къдриците. По своето естество хипстърите са несравними лидери в последните културни, модни и музикални тенденции.The Sad Science of Hipsterism by Jeff Wise – Psychology Today – 8 септември 2010
Противно на общественото схващане, хипстърите държат на качественото и престижно образование. Масата от тях посещава курсове по визуални изкуства, мода, комуникации или други специалности и науки, които предполагат творчески начин на мислене.The Hipster in the Mirror by Mark Greif – The New York Times – 12 ноември 2010So, Who Is a Hipster? by Marsha Polovets – Mission Local – 16 февруари 2009What was the hipster? by Mark Greif – New York Mag – Oct 24, 2010Will The Last Hipster Please Turn Out The Lights? by Zev Borow – New York Mag – 21 май 2005
Хипстърите изпъкват с развитото си толерантно светоусещане като отричат расизма. Неслучайно в рамките на хипстър-културата се наблюдават най-голям брой смесени бракове.
Критици и анализатори на движението описват хипстърите като поддръжници на постмодернизма и сюрреализма. Те твърдят, че се превръщат в съвременни концептуалисти, които не се страхуват да бъдат себе си.
Източници
Външни препратки Квойтуй „хипстър“ (webcafe.bg) Мутиращият вирус на хипстър културата (trud.bg) Хипстър – субкултурата от 90-те Как да станеш хипстър Винтидж тетрадката на автентичния хипстър Психология на хипстъра
Категория:Субкултури