Димитър (Митър) Гешов Станишев е дърворезбар и зограф от Дебърската художествена школа. Творчеството му е от голямо значение за резбарството от XIX век.

Биография Роден е в град Крушево около 1806 година, но родът му произхожда от Тресонче, а баща му Гешо Станишев работи като резбар в Мелник и Неврокопско.Милчева, Христина. Разговор за дърворезбата, Издателство Отечество, София, 1989, стр. 43. Ученик и зет е на Петър Филипов, с когото работи 30 години, след това започва самостоятелна работа. Обучава в занаята брат си Антон Станишев.

Дело на Димитър Станишев са иконостасите в църквата „Благовещение Богородично“ в Прилеп (1838), в скопската църква „Света Богородица“, който е унищожен през Втората световна война от съюзническите бомбардировки. Васил Кънчов пише за него:

Станишев е автор на иконостаса в църквата „Успение Богородично“ в Печ. Върху трона на чудотворната Богородица в печката църква изрязва портрета си зад тезгяха между двама калугери и се подписва „мастор Митър“. Портретът представя млад човек с черни мустачки, в богати мияшки дрехи, със сребърен ланец на часовника и червен фес, с дълъг сив кипаникон. Димитър изрязва и красивия кивот на Свети Стефан Дечански във Високи Дечани, с много композиции от живота на краля.

Димитър Станишев е автор на иконостаса в катедралната църква „Свети Никола“ в родния си Крушево, който обаче изгаря при опожаряването на храма по време на Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година. Негово дело са и няколко изчезнали през Първата световна война иконостаси в Битолско – този от „Успение Богородично“ в Търново, който изгаря, този от Брусник, задигнат от французите, този от Магарево, задигнат от немците и този в Маловище, който е запазен. Станишев работи и върху иконостаса на църквата в Бигорския манастир и един иконостас в Струмица.

Около 1840 година заедно с Атанас Теладур, Петър Филипов Гарката и чирака им Антон Станишев работят върху главния иконостас на църквата „Рождество Богородично“ в Рилския манастир. Станишев е силно повлиян от работата на Атанас Теладур, който е ръководител на проекта. След изрязването на рилския иконостас Димитър Станишев се отделя от Гарката и работи с брат си Антон.

Работи в Охрид, в църквата „Света Богородица Каменско“, в която в 1845 година прави иконостаса, амвона и владишкия трон. Иконостасът до апостолските икони е изработен от ортака на Станишев, който след напускането му го довършва. Станишев изработва амвона и владишкия трон за „Благовещение Богородично“ в Прилеп, иконостас на църква в Чачак и иконостас за „Свети Илия“ в Дойран, разрушена през Първата световна война. Малките иконостаси проскинари в пловдивските храмове „Света Богородица“, „Св. св. Константин и Елена“ и „Света Марина“ също са негови. В пловдивските дела на Станишеви се вижда влияние на европейските стилове. За църквата „Свети Иван Рилски“ (1848 – 1849) в Каршияка Димитър Станишев направил владишкия трон и царските двери, изгорели в 1923 година.

В 1864 година се установява с брат си в Калофер и откриват резбарска работилница и основават Калоферската резбарска школа. Двамата привличат няколко младежи за помощници. Правят иконостасите на две от калоферските църкви, които обаче изгарят в Руско-турската война (1877 – 1878).

Димитър се връща в родния си град, където, след завършването на иконостаса в „Благовещение Богородично“ в Прилеп, умира в 1866 година.Енциклопедия България, том 6, Издателство на БАН, София, 1988, стр. 405.

Родословие

Бележки

Категория:Български дърворезбари Категория:Български творци от Македония Категория:Представители на Дебърската художествена школа Категория:Родени в Крушево Категория:Мияци Категория:Станишеви (крушевчани) Категория:Починали в Крушево Категория:По произход от Тресонче