Боянчище или Боянчища () е село в Северна Македония, в Община Кавадарци.

География Боянчище е разположено на около 30 километра южно от общинския център Кавадарци, в планината Козяк. Селото се дели на Горно мало или Старо село и на Долно мало или Зборщани.Радовановић, Воислав. Тиквеш и Рајец. Антропогеографска испитивања, СКА, Насеља и порекло становништва, књ. 17, Београд, 1924, с. 417.

История Етимология Академик Иван Дуриданов смята, че етимологията на името е от първоначалния патроним на -ишти < -itji, който произхожда от личното име Боянчо, хипокористикон от Боян и заключава, че тъй като хипокористичните образования на -чо са нови в българския език, то и селището не ще да е старо.

В Османската империя В обобщен списък (иджмал дефтер) от 11 ноември 1636 година на обложени с данъка джизие селища Боянчище е отбелязано като село в каза Тиквеш, с 61 немюсюлмански ханета.Турски извори за българската история, предговор и съставителство Е. Грозданова, Главно управление на архивите, София 2001, с. 44 (превод А. Велков и П. Груевски). В 1665 година е записано като село с 30 ханета. Броят на ханетата е същият през 1688 година.Турски извори за българската история, предговор и съставителство Е. Грозданова, Главно управление на архивите, София 2001, с. 356, 422 (дефтери от 1 октомври 1665 г. и 30 април 1688 г., превод Аспарух Велков).

Селската църква „Света Богородица“ е от XIX век.

В XIX век Боянчище е село в Рожденска нахия на Тиквешка каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Боянчища има 390 жители, всички българи християни.

Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Боянчища (Boïantchichta) има 400 българи екзархисти и работи българско училище.

След анексията на Босна и Херцеговина от 1908 година в Боянчище са заселени мухаджири от Босна. В Долно мало са построени къщи, финансирани от Отоманската банка. След Балканската война от 1912-1913 година босненските мухаджири се изселват в Мала Азия.Радовановић, Воислав. Тиквеш и Рајец. Антропогеографска испитивања, СКА, Насеља и порекло становништва, књ. 17, Београд, 1924, с. 239, 241, 417, 419. В Сърбия, Югославия и Северна Македония По време на българското управление на Вардарска Македония през Първата световна война Боянчище е център на община в Кавадарска околия на Щипски окръг и има 233 жители.Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, София 1917, с. 101. По време на войната на мястото на изселените босненски мохаджири в селото се заселват бежанци от областта Мъглен, останала на юг от фронтовата линия. Долната махала започва да се нарича и „Зборщани“, по името на перселниците от с. Зборско.Радовановић, Воислав. Тиквеш и Рајец. Антропогеографска испитивања, СКА, Насеља и порекло становништва, књ. 17, Београд, 1924, с. 242.

В селото има църква „Свети Врач“.

Родове

Воислав Радованович в началото на 20-те години на XX век установява следните родовеРадовановић, Воислав. Тиквеш и Рајец. Антропогеографска испитивања, СКА, Насеља и порекло становништва, књ. 17, Београд, 1924, с. 417-419.: Староседелци: Ризовци (3 къщи); Каракашовци (4 къщи); Лайчаровци (3 къщи); Марковци (1 къща); Богевци (4 къщи); Преселници: Парапанци (3 къщи) - потомци на дедо Коле, преселил се към края на XVIII век от Полчище в Мариово; Стояновци (1 къща), преселени в началото на XIX век от Витолище, Мариово; Тодоровци (2 къщи), преселени от Клиново, Мариово; Пейовци (6 къщи), преселени в началото на ХIX век от Долна Бошава, която била „разсипана от турците“; Атанасовци-Гьошовци (3 къщи), преселени от Витолище в началото на XIX век; Аралинци (2 къщи), преселени в началото на XIX век от Леринско в началото на XIX век; Гацовци (1 къща), преселени около 1850 година от Конопище; Оцковци (1 къща), преселени около 1860 година от Клиново; Бошковци (1 къща), преселени около 1870 година от Градище, Кавадарско; Лазовци (1 къща), преселени около 1870 година от Полошко, а там от Галище; Видевци-Колевци (2 къщи), преселени около 1870 година от Конопище; Ацовци (3 къщи), преселени около 1880 година от Градище, Кавадарско, а там от Куманичево; Богевци (1 къща), преселени от Клиново; Пройчевци (1 къща), преселени от Клиново; Угриновци (1 къща), преселени от Куманичево в 1913 година; Бошковци (1 къща), преселени в 1920 година от Конопище, а там от Мрежичко; Божиновци (1 къща), преселени от Куманичево в 1920 година, а там от Полчище, Мариово; Кайчевци (1 къща), Джамбазовци (4 къщи), Чипковци (3 къщи), Гицаловци (1 къща), Шикуревци (1 къща), Кабрановци (2 къщи), Паликьовци (1 къща), Чакревци-Дарамановци (6 къщи), Чоклевци (1 къща), Годжомановци (1 къща), Гьоргевци (1 къща), Димковци (1 къща), Рашевци (1 къща), Лапчевци (1 къща), Гюновци (1 къща), Афковци (1 къща), Самарджийовци (2 къщи) и Рускуфци (4 къщи), всички преселени в 1916 година от Зборско, Меглен; Мечовци (1 къща), Чечковци-Волчевци (2 къщи) и Цръпковци (1 къща), преселили се в 1916 година от Тушин, Мъглен.

Личности Родени в Боянчище Мельо, български революционер от ВМРО Трайко Мурджев, български революционер от ВМОРО, четник на Васил Пачаджиев„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.55

Бележки

Категория:Села в община Кавадарци