Българската православна църква – Българска патриаршия е автокефална поместна източноправославна църква. Признатият ѝ през 927 г. ранг на патриаршия я прави първата патриаршия след античните в Рим, Константинопол, Александрия, Антиохия и Йерусалим и най-старата народностна църква в Европа.

История

Самоуправляващата се Българска православна църква – Българска патриаршия е правоприемник на Плисковската архиепископия, Преславската патриаршия, Охридската архиепископия, Търновската патриаршия и Българската екзархия.

През 2013 г. Българската православна църква е номинирана за Нобелова награда за мир заради ролята си в спасяването на българските евреи по време на Втората световна война, ставайки така първата религиозна институция с подобна номинация.Номинираха църквата ни за Нобел за мир, в: „Стандарт“, 16 март 2013.

Устройство Според Устава ѝ: „Българската православна църква – Българска Патриаршия е неотделим член на Едната Света, Съборна и Апостолска Църква, която има за свой вечен и непреходен Глава Самия неин Божествен Основател, нашия Господ Иисус Христос и се направлява от живеещия в нея Свети Дух.“Чл. 1. (1) от Устава на БПЦ

Основа на устройството и управлението на Българската православна църква – Българска патриаршия са: Свещеното писание, Свещеното предание, Правилата на светите Апостоли, свещените канони на вселенските и поместните събори, учението на светите Отци и Уставът.Чл. 2. от Устава на БПЦ

Върховен ръководен орган на Българската православна църква – Българска патриаршия е Светият синод със седалище в град София, който се състои от българския патриарх и епархийските митрополити.Чл. 6. (1) от Устава на БПЦ

Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“ има статут на ставропигиален храм.Чл. 14. от Устава на БПЦ

Епархии

Всяка епархия на Българската православна църква се управлява от своя архиерей, който носи титлата митрополит.

+ Епархии в Българската православна църква№ИмеСедалищеДуховни околииМитрополит От дата Забележка1.СофийскаСофияСофия, Самоков, Ихтиман, Дупница, Радомир, Кюстендил, Трън, Годеч Даниил 30 юни 2024 г. от видински м.2.ВидинскаВидинВидин, Лом, Берковица, Кула, Белоградчик Пахомий 9 февруари 2025 г. от браницки е.3.Варненска и ВеликопреславскаВарнаВарна, Шумен, Добрич, Провадия, ТърговищеЙоан 22 декември 2013 г. от знеполски е.4.ВрачанскаВрацаВраца, Бяла Слатина, Оряхово Григорий 12 март 2017 г. от браницки е.5.ПлевенскаПлевенПлевен, ЛуковитИгнатий 1 октомври 1998 г. от врачански м.6.РусенскаРусеРусе, Разград, Попово, ТутраканНаум 23 март 2014 г. от стобийски е.7.ЛовчанскаЛовечЛовеч, Пирдоп, Ботевград, Тетевен, ТроянГавриил 21 януари 2001 г. от макариополски е.8.НеврокопскаГоце ДелчевГоце Делчев, Благоевград, Разлог, Сандански, ПетричСерафим 19 януари 2014 г. от мелнишки е.9.ПловдивскаПловдивПловдив, Пазарджик, Асеновград, Хасково, Карлово, Панагюрище, Пещера, Смолян, ИвайловградНиколай 11 февруари 2007 г. от знеполски е.10.СливенскаСливенСливен, Бургас, Ямбол, Карнобат, Елхово, Котел, Малко Търново Арсений 26 май 2024 г. от знеполски е.11.СтарозагорскаСтара ЗагораСтара Загора, Казанлък, Чирпан, Нова Загора, Свиленград, Харманли Киприан 11 декември 2016 г. от траянополски е.12.ВеликотърновскаВелико ТърновоВелико Търново, Свищов, Горна Оряховица, Габрово, Елена, Севлиево, Никопол, Дряново, ПавликениГригорий 27 февруари 1994 г. от константийски е.13.ДоростолскаСилистраСилистра, Тервел, Дулово Яков 25 октомври 2020 г. от константийски е.14.В САЩ, Канада и АвстралияНю Йорк Ню Йорк, Торонто, МелбърнЙосиф 17 април 1986 г. от велички е.15.В Западна и Средна ЕвропаБерлинБерлин, Будапеща, Стокхолм, Лондон, Барселона, РимАнтоний 27 октомври 2013 г. от константийски е.

Българската православна църква има и епископи без епархии. Всички те, без Белоградчишки, Знеполски и Смоленски, носят титули на древнопросияли епархии по българските земи. Тези епископи служат като викарни епископи на някой от митрополитите или на патриарха, игумени на манастири или заемат различни длъжности в администрацията на Българската православна църква.

+ Титулярни епископии на Българската православна църква от 1870 г.№ Название Старо/Номинално седалище Титулярен епископ Последен титулярен епископ Години Забележка1.АгатоникийскаАгатоникияБорис 22 март 2008 г.2.АгатополскаАгатополЙеротей 1 октомври 2014 г.3.АдрианополскаАдрианополЕвлогий 18 октомври 1998 г.4.БелоградчишкаБелоградчикПоликарп 27 юли 2014 г.5.БраницкаБраничевоЙоан 1 юли 2025 г.6.БрегалнишкаЩипвакантна Панарет 6 декември 1925 г. – 12 февруари 1944 г. † 7.ВелбъждскаКюстендил Исаак 10 юни 2023 г. 8.ВеличкаВеликаСионий 24 март 2007 г.9.ГлавиницкаГлавиница Макарий 26 юни 2022 г. 10.ДеволскаДевол вакантна Теодосий 5 октомври 1998 г. – 3 януари 2017 г. † 11.ДраговитийскаДраговития Василий 6 юли 2025 г. 12.ЗнеполскаЗнеполе Мелетий 15 септември 2024 г. 13.Константийска Константия Михаил 26 септември 2021 г. 14.КрупнишкаКрупникИнокентий 26 ноември 2012 г. 15.ЛевкийскаЛевкиКлимент 15 декември 2024 г. 16.МакариополскаМакариопол вакантна Гавриил 19 октомври 1998 г. – 21 януари 2001 г. в ловчански м.17.МаркианополскаМаркианопол Богослов 22 декември 2024 г. 18.МелнишкаМелникГерасим 18 декември 2016 г. 19.МесемврийскаМесемврияЯков 1 октомври 1998 г.20.МоравскаМоровисквакантна Борис 5 август 1910 г. – 10 декември 1910 г. в охридски и преспански м.21.НикополскаНикополис ад ИструмМатей 27 април 2024 г. 22.НишавскаПиротвакантна Иларион 28 декември 1910 г. – 12 август 1950 г. † 23.ПроватскаПровадияИгнатий 6 април 2008 г. 24.СмоленскаСмолянВисарион 21 февруари 2021 г. 25.СтобийскаСтобивакантна Наум 17 март 2007 г. – 23 март 2014 г. в русенски м.26.ТивериополскаТивериополТихон 6 юли 2003 г. 27.ТраянополскаТраянополвакантна Киприан 3 март 2008 г. – 11 декември 2016 г. в старозагорски м.

За православните българи в Цариград има българско църковно наместничество, пряко подчинено на Светия синод. Също така пряко подчинена на Светия синод е и Българската православна църковна община в Букурещ, Румъния.

Духовенство и църковнослужители Богослужебни степени Богослужение в БПЦ могат да извършват само лица от мъжки пол, специално подготвени, избрани и ръкоположени в съответната степен. Православната църква признава три степени на свещенослужение: епископска; презвитерска; дяконска.

Дванадесетте апостоли са първите епископи, избрани и изпратени лично от Иисус Христос да проповядват и да кръщават – И тъй, идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа (Мат. 28:19). Те от своя страна ръкоположили други лица за епископи, презвитери и дякони – Тогава възлагаха върху им ръце, и те приемаха Духа Светаго. (Деян. 8:17)

Епископът е най-висшата степен в църковната йерархия. Той има канонично право да извършва самостоятелно всички тайнства и треби. За епископи се избират само монаси. Епископът се ръкополага най-малко от двама архиереи. Епископите в БПЦ са: митрополити (владици) – архиереи, които обладават върховната власт в управлението на определена епархия. Съветът от всички 15 митрополити на БПЦ се нарича Свети синод – върховното управление на БПЦ. Четирима митрополити, избрани за срок от четири години, образуват постоянно присъствие или т. нар. „намален състав“ на Светия синод. Председател на Светия синод е Патриархът, а в негово отсъствие или при вдовство на Патриаршеския престол – наместник на патриарха, който обикновено е старшият митрополит; епископи без епархия – заемат висши длъжности по управлението в Църквата, в повечето случаи като викарии (помощници) на митрополитите.

Свещеникът (презвитерът, йереят) получава своя сан чрез епископско ръкоположение. Свещеникът извършва самостоятелно повечето от тайнствата и требите. Той не може да извършва само тайнството свещенство, както и да освещава храмове, антиминси и миро. Свещеник, който се отличи с примерен живот и служение, получава за награда офикията (отличието) протойерей, т.е. старши свещеник. Отличилите се протоиереи могат да бъдат възведени в икономи. На някои свещеноикономи за отличие се дава и нагръден кръст, с който придобиват офикията ставрофорен иконом. Иконом, който е проявил особено похвална служба, става протопрезвитер.

Дяконът не може да извършва самостоятелно нито една служба. Той е само помощник на архиерея и свещеника в богослужението. Проявилите усърдие в службата и живота си дякони могат да бъдат отличени със званието протодякони, т.е. първи или старши дякони.

Духовенство В БПЦ има два вида духовенство – бяло духовенство и монашеско (черно) духовенство.

Бялото духовенство се състои от дякони и свещеници, които не са дали обет за безбрачие и живеят в законен църковен брак.

Преди ръкоположението БПЦ изисква от съпругите на кандидатите да подпишат нотариално заверена декларация, че са съгласни съпругът им да бъде ръкоположен за дякон и свещеник и ще го последват там, където длъжността му като свещенослужител го задължава да живее.

Монашеското (черното) духовенство се състои от монаси – хора, които не състоят в граждански и църковен брак, като дават обет за девство, нестяжение и послушание. Дяконите-монаси се наричат йеродякони, т.е. свещенодякони. Йеродяконите могат да получат отличие архидякони, т.е. началници на дяконите. Свещеникът-монах се нарича йеромонах (свещеномонах). За примерен живот и усърдно служение йеромонахът получава офикия архимандрит, т.е. началник на монашеско общежитие. Някога архимандрити са се наричали игумените на по-големите манастири. Днес те могат да заемат и различни длъжности в църковната администрация.

+ Титулуване на духовните лица в БПЦ духовенство сан обръщение официално неофициално монашеско Патриарх български Негово светейшество Владико Екзарх Негово блаженство Митрополит Негово високопреосвещенство Архиепископ Епископ Негово преосвещенство Архимандрит Негово високопреподобие Отче Йеромонах Негово всепреподобие Архидякон Негово преподобие Отец ... (името) Йеродякон Монах Брате Монахиня Нейно преподобие Майко, сестробяло Архиерейски наместникНегово високоблагоговейнствоОтче Протопрезвитер Иконом Протойерей Негово всеблагоговейнство СвещеникНегово благоговейнство Протодякон „Отец ... (името)“ Дякон бяло и черно Иподякон Негово боголюбие „(името)“

Български светци

В църковен календар „Жития на светиите“, издаден от Синодалното издателство в София, като български православни светци изрично са отбелязани 85 лица от български произход. През 1943 година Христо Филаретов публикува „Жития на българските светии“, обхващащо 37 значителни български светци. В църковния календар от 1979 година са отбелязани 57.

Българската църква, както и всички православни църкви, още от ранните си години почита като светци огромно число лица, без оглед на тяхната народност. Съвсем излишен се счита въпросът за техния брой – „Само един Бог знае всичките техни имена“ е мнението на Църквата още от времето на св. Дионисий Ареопагит. Някои светци са по-значими и по-известни, а други – недотам популярни, както в България, така и в други православни страни.