Двадесет и трети пехотен шипченски полк е военна част в рамките на полковата структура на Българската армия от времето на Третото българско царство.
Формиране Двадесет и трети пехотен шипченски полк е формиран в Казанлък под името Двадесет и трети пеши шипченски полк с указ №11 от 19 януари 1889 година. В състава му влизат от 3-ра и 4-та дружини на 12-и пеши балкански полкТодоров, Т., Александрова, Я., стр. 45 – 46 На 16 март 1892 временно-командващия полка подполковник Велчев е назначен за началник-щаб на 3-та пехотна балканска дивизияДържавен вестник, бр. 69 от 27 март 1892 г., с. 5.
Балкански войни (1912 – 1913) През Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913) полкът е част от 8-а пехотна тунджанска дивизия.ДВИА, ф. 346, История на фондообразувателя
Първа световна война (1915 – 1918)
Полкът взема участие в Първата световна война (1915 – 1918) в състава на 2-ра бригада от 8-а пехотна тунджанска дивизия.Йотов, П., Добрев, А., Миленов, Б., Руменин, Р., Недев, С., Добринов, Д., „Българската армия в Първата световна война 1915 – 1918 – Кратък енциклопедичен справочник“, София, 1995, Издателство Св. Георги Победоносец
При намесата на България във войната полкът разполага със следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение: Числен състав Добитък Обоз Въоръжение Офицери: 64 Чиновници: 4 Подофицери и войници: 5129 Коне: 414 Обикновени коли: 131 Товарни коли: 123 Специални коли: 4 Пушки и карабини: 4120 Картечници: 4
Част от полка заема Елбасан на 29 януари 1916 г., като в рамките на Централните сили се водят преговори за албански княз да бъде издигнат Кирил Преславски.
Между двете световни войни На 26 август 1919 година на основание заповед №75 полкът е разформирован, като от състава му се формира 3-та дружина от 12-и пехотен балкански полк. През 1928 година полкът е отново формиран от частите на 38-а пехотна одринска дружина и 8-а допълваща част, но до 1937 година носи явното название на дружините които го съставляват, което е причината да има два щаба – на 1-ва дружина е в Казанлък и на 2-ра в Търново Сеймен
С поверителна царска заповед №25 от 5 юни 1937 година се преименува на 30-и пехотен шейновски полк. На 30 юни 1939 съгласно заповед №12 23-та пехотна шипченска дружина, която излиза от състава на полка и от 28-а пехотна стрямска дружина, която излиза от 27-и пехотен чепински полк се формира отново 23-ти пехотен шипченски полк.
Втора световна война (1941 – 1945) През Втора световна война (1941 – 1945) полкът охранява югоизточната граница (1941 – 1942). През октомври 1944 е мобилизиран отново и заминава за Прикриващия фронт. Взема участие във втората фаза на заключителния етап на войната в състава 8-а пехотна тунджанска дивизия. През септември 1944 година към полка е зачислена гвардейска рота.
По времето когато полкът отсъства от мирновременния си гарнизон, на негово място се формира 23-та допълваща дружина.
Наследник на полка е 5-а шипченска бригада. Бригадата е изтеглена от южна България и от 1 юни 2007 г. управлението и главната част от подразделенията на бригадата са предислоцирани от гарнизон Казанлък в гарнизон Плевен, а останалите във Враца и Шумен.Полк. Валентин Буров първият командир на 5 Шипченска механизирана бригада настанена в базата на УБ „Христо Ботев“ след закриването на учебния център в Плевен . С плана по т.нар. „бяла книга“ бригадата е предвидена да бъде закрита от военния министър Аню Ангелов в 2011 г.Министър Ангелов обяви края на Пета Шипченска бригада
Наименования През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации: Двадесет и трети пеши шипченски полк (1889 – 1892) Двадесет и трети пехотен шипченски полк (1892 – 1919, 1928 – 1944)
Командири Званията са към датата на заемане на длъжността. № звание име дати 1. Майор Тодор Мицев 1889 – 1890 Подполковник Вълко Велчев до 16 март 1892 (вр.) 4. Подполковник Христо Гюлмезов 31 март 1892 – 1894 Подполковник Добри Иванов Полковник Георги Митов към 1904 Полковник Иван Пашинов 1911 – 1913 Майор Теню Бойдев от 1914 Подполковник Петър Манев 1915 – 1917 Подполковник Парашкев Пошев Първа световна война Подполковник Светослав Лопушанов 1927 – 1929? Полковник Рашко Бораджиев 1929 – 1930 Полковник Иван Деведжиев от 1939 Полковник Димитър Владков 1942 Подполковник Никола Чалъков 1944 – 1944 Подполковник Мартин Мартинов 12 септември 1944 – 1946?
Други командири: Владимир Николов
Наследник на полка е 5-а шипченска бригада.
Източници
Литература Войнишки сборник на Шипченци 1915 – 1917. Ред. Тодор Христов. София, 1917 Възпоменателен албум на 14-та рота от 23-ти п. Шипченски полк 1915-1916-1917. София, 1917, 48 стр. Пашинов, И. 23 п. Шипченски полк във войната с турци и съюзници – 1912 – 13 г. София, 1928 Пашинов, И. 23 п. Шипченски полк – Войната със сърбите – 1915 г. София, 1931 Пашинов, И. 23 п. Шипченски полк – Войната със съглашенците 1916, 1917 и 1918 г. София, 1937, 343 стр. Красимир Узунов, Генчо Начев. Историята на 23-ти пехотен Шипченски полк 1912 – 1918 г. С., 2011, 544 стр.
Категория:Български полкове от Балканската война Категория:Български полкове от Междусъюзническата война Категория:Български полкове от Първата световна война Категория:Български полкове от Втората световна война Категория:История на Казанлък Категория:История на Шипка Категория:Военни формирования, формирани през 1889 година Категория:Основани в България през 1889 година Категория:История на Елбасан