Попставревата или Битолска афера е провал на Вътрешната македоно-одринска революционна организация в Битоля от 1900 година, при който голяма част от легалните дейци на организацията в града са арестувани, осъдени и интернирани.

История Разкритията започват от свещеника Ставре в Битоля. Според Георги Попхристов поп Ставре отказва да даде поисканите му от организацията 30 лири и предава дееца на организацията на полицията, но според Христо Силянов виновен за разкритията не е поп Ставре – „твърде събуден и умен свещеник“, а синът му, който от лекомислие издал работата на шурея си Таки Чона, турски шпионин близък до главния полицай Саид Ефенди. В резултат е арестуван Трифун Иванов, който укрива носената разписка за плащането и въпреки това по-късно е осъден на 10 години затвор.

Окръжният комитет на организацията свиква извънредно заседание, на което поп Ставре е осъден на смърт за предателство. За извършване на присъдата са определени Трайко Петрев, Глигор Димев и Пецо Георгиев. Няколко дни след това, на 17 август 1900 година, поп Ставре е прострелян в българската църква „Света Богородица“ в Битоля от Трайко Петрев.Димески, Димитар. Аферите во Битолскиот вилает 1895-1903, Скопje, Матица македонска, 1993, с. 35, 38. Поп Ставре е екзекутиран през август. Преди да умре поп Ставре продължава да издава тайни на организацията, посочва като морални извършители учителите Даме Груев и Тодор Луканов (Михаил Герджиков).

Последователно през август 1900 година са арестувани и по-късно съдени Даме Груев, Петър Попев, Ефрем Ризов, Григор Пенджерков, Никола Кусото, Христо Гавазов, учителите Стефан Илиев и Васил Попдимитров, Гицо Димитров и Трайко Пелтако (Трайко Петрев) от Баир махала, Васил Пасков и други. В хода на следствието Трайко Петрев признава убийството, но на съдебния процес, започнал през 1901 година, отрича признанията си. Въпреки това е осъден на смърт. Глигор Димев, Петър Димев и Петър Георгиев (задочно) са признати за съучастници и осъдени на доживотен затвор. Георги Найдов (Найденов), Трифун Иванов, Дамян Груев и Тодор Луканов (Михаил Герджиков, задочно) са осъдени на 10 години каторжен труд, Янаки Щерьов и Хаджи Нале - на три години. Съдът приема, че учителите Стефан Илиев и Станел не са част от организацията, но тъй като отказали да предадат документи, които притежават, ги осъжда на две години затвор.Романски дипломатски документи за Македониjа, Вовед, избор и редакциjа Благоj Зашов, Државен архив на Северна Македониjа, Скопjе, 2020, с. 135, 141-142, 145-146, 149.

Ръководителят на Битолския революционен окръг Даме Груев прекарва две години в битолския затвор преди да бъде заточен в края на май 1902 година в Подрум кале.

От ръководителите на Битолския революционен окръг в града остава само Георги Попхристов, който е подпомаган от учителя Александър Ефтимов.

Бележки

Категория:Афери на ВМОРО Категория:История на Битоля Категория:1900 година в Османската империя