Принц Едуард, херцог на Единбург (), с пълно име Едуард Антъни Ричард ЛуиПринц Едуард обикновено не използва фамилно име, но когато е необходимо, то е Мантубатън-Уиндзор (Mountbatten-Windsor). По въпр. вж. "The Royal Family name". Official website of the British monarchy. Архивирано от оригинала на 15 февруари 2009. Посетено на 3 февруари 2009. (; * 10 март 1964, Бъкингамски дворец, Уестминстър, Лондон), е член на британското кралско семейство. Той е най-малкото дете на кралица Елизабет II и принц Филип, херцог на Единбург, както и най-малкият брат на крал Чарлз III. Към януари 2025 г. е 15-ти в линията за наследяване на британския трон.

През 1999 г. Едуард получава титлата „граф на Уесекс“ и сключва брак със Софи Рис-Джоунс. През 2019 г. получава допълнителната титла „граф на Форфар“, предназначена за използване в Шотландия. На 59-ия му рожден ден през 2023 г., брат му Чарлз III му дава титлата „херцог на Единбург“ като доживотно перство – ​​херцогство, държано преди това от баща им, починал през 2021 г., а след това за кратко от самия Чарлз.

Ранен живот и образование

Принц Едуард е роден на 10 март 1964 г. в Бъкингамския дворец, Лондон,"No. 43268". The London Gazette. 11 March 1964. с. 2255. като трети син и четвърто, най-малко дете на кралица Елизабет II и принц Филип, херцог на Единбург. Това е единственото раждане на техен наследник, на което принц Филип присъства.Hall Meares, Hadley (15 юли 2021). "How Prince Edward and Sophie Evolved From P.R. Blunders to Become Key Frontline Royals". Vanity Fair. Архивирано от оригинала на 18 октомври 2021. Посетено на 23 септември 2022. Кръщенето на Едуард се състои на 2 май 1964 г. в частния параклис на замъка Уиндзор."Prince Edward Christened in Windsor Castle Rite". The New York Times. Associated Press. 2 май 1964. Архивирано от оригинала на 17 декември 2021. Посетено на 26 септември 2022.

Както при по-големите му братя и сестра – принц Чарлз, принцеса Ан и принцс Андрю – за Едуард е назначена гувернантка, която се грижи за него и отговаря за ранното му образование в Бъкингамския дворец. По-късно започва обучение в колеж „Колингам“ в Кенсингтън (тогава известен като Училище „Гибс“), а през септември 1972 г. постъпва в училище „Хедъртаун“ близо до Аскът, Бъркшър.

Следвайки семейната традиция, Едуард продължава образованието си в училище „Гордънстаун“ в Северна Шотландия – същото учебно заведение, в което са учили баща му и братята му. В последната си година е избран за представител на класа. На матурите (A-levels) получава оценка „C“ по английски език и две оценки „D“ по история и политика."The family qualifications". The Daily Telegraph. London. 16 октомври 2006. Архивирано от оригинала на 10 януари 2022. Посетено на 26 септември 2022.

След завършване на средното си образование прекарва една година в чужбина, работейки като домашен учител и младши преподавател в продължение на два срока в колегиалното училище „Уангануи“ в град Уангануи, Нова Зеландия. от оригинала на 23 март 2021.

След завръщането си във Великобритания Едуард постъпва в Джизъс Колидж, Кеймбридж, където изучава история. Приемането му в университета, въпреки скромните резултати от матурите, предизвиква известни обществени дискусии."The prince with a difference". BBC News. 11 юни 1999. Архивирано от оригинала на 27 февруари 2004. Посетено на 26 септември 2022. Завършва през 1986 г. с бакалавърска степен по история.Waston, Jeremy (3 декември 2010). "William enjoys a degree of success". The Scotsman. Архивирано от оригинала на 3 декември 2010. Посетено на 27 ноември 2020.

След университета Кралска морска пехота След завършването на университета през 1986 г., принц Едуард се присъединява към Кралските морски пехотинци – институция, която според сведения е спонсорирала обучението му в Кеймбриджкия университет с условието той да постъпи на служба след дипломирането си. Формално се записва през септември 1983 г., но започва активна подготовка след края на академичната си програма.

През януари 1987 г. Едуард напуска курса за командос, след като е преминал приблизително една трета от предвиденото 12-месечно обучение. Според медийни източници, баща му – принц Филип, който по това време е Генерален капитан на Кралските морски пехотинци – изразява известно недоволство от решението. Впоследствие обаче принц Едуард заявява, че не е бил подложен на натиск да промени решението си, а други източници твърдят, че принц Филип е бил сред най-разбиращите членове на семейството по отношение на отказа.

В официално изявление от Бъкингамския дворец се посочва, че решението на принц Едуард е взето след внимателно обмисляне и че той напуска службата с „голямо съжаление“, като заключава, че не желае да превърне военната кариера в свое дългосрочно поприще.Ezard, John (13 май 2016). "Edward leaves the Marines with honourable mention". Архивирано от оригинала на 18 май 2022. Посетено на 26 септември 2022.

Театър и телевизия След напускането на Кралските морски пехотинци, принц Едуард избира да се насочи към сферата на развлеченията. През 1986 г. той поръчва мюзикъла „Cricket“ от композиторите Андрю Лойд Уебър и Тим Райс по повод 60-ия рожден ден на майка си, кралица Елизабет II. Това сътрудничество води до предложение за работа в театралната компания „Really Useful Group“ на Лойд Уебър, където Едуард работи като асистент-продуцент по постановки като „Фантомът на Операта“, „Старлайт Експрес“ и „Котки“."Prince Edward Joins the Theater at 'Lowest Rung'". LA Times. 19 януари 1988. Архивирано от оригинала на 9 юни 2017. Посетено на 26 септември 2022. По време на този период се запознава с актрисата Рути Хеншал, с която има връзка в продължение на три години.

Първият му опит в телевизионната продукция е свързан с програмата „The Grand Knockout Tournament“, излъчена на 15 юни 1987 г. Събитието, неофициално известно като „It's a Royal Knockout“, включва четири отбора, подкрепени от принц Едуард, принцеса Ан, херцога и херцогинята на Йорк (принц Андрю и Сара Фъргюсън), които се състезават за благотворителност. Макар програмата да събира над 1,5 милиона британски лири за избрани благотворителни организации, тя е критикувана от медиите и обществеността заради своя формат и представяне. По-късно се съобщава, че кралицата не е подкрепила инициативата, след като е била посъветвана от свои придворни да не го прави.Ben Pimlott "Polishing Their Image" , extract from The Queen, HarperCollins (1996) reprinted on the PBS Frontline webpage

Ардънт Пръдакшънс През 1993 г. принц Едуард основава телевизионната продуцентска компания „Ardent Productions“,Beckett, Andy (5 март 2002). "It's a royal cock-up". The Guardian. London. Архивирано от оригинала на 14 декември 2020. Посетено на 26 септември 2022. която се специализира в създаването на документални филми и драматични продукции.Ardent Productions Filmography , BFI Film & TV Database Компанията продуцира редица заглавия, включително исторически документални филми, но е обект на критики в медиите, че използва кралски връзки за комерсиални цели.Karlin, Susan (26 септември 1998). "Edward Windsor: Truly a Prince Among Producers". Los Angeles Times. Архивирано от оригинала на 15 септември 2011. Посетено на 26 септември 2022. Някои представители на индустрията я определят като „тъжна шега“ поради предполагаема липса на професионализъм.

Продукциите на Ардънт са по-добре приети в Съединените щати."Edward: No intention to offend". BBC News. 2 September 1999. Архивирано от оригинала на 1 март 2003. Посетено на 26 септември 2022. През 1996 г. принц Едуард заснема документален филм за своя прачичо – крал Едуард VIII (херцог на Уиндзор), който се разпространява успешно на международния пазар.Summerskill, Ben (29 October 2000). "Losses double at Prince's TV firm". The Guardian. London. Архивирано от оригинала на 6 август 2020. Посетено на 26 септември 2022.

Компанията отчита финансови загуби през повечето години от съществуването си, с изключение на една, когато принц Едуард не получава възнаграждение. През септември 2001 г. екип от Ardent е обвинен, че е нарушил личното пространство на принц Уилям по време на обучението му в Университет „Сейнт Андрюс“, в противоречие с с договорените медийни насоки за защита на личния живот на членовете на кралското семейство."Edward's turbulent media career". BBC News. 27 September 2001. Архивирано от оригинала на 18 юни 2003. Посетено на 26 септември 2022. Според съобщения в пресата, принц Чарлз е изразил недоволство от инцидента.Alderson, Andrew (30 September 2001). "Prince Edward to apologise to Queen and agrees to stop making royal films". The Sunday Telegraph. London. Архивирано от оригинала на 10 януари 2022. Посетено на 26 септември 2022.

През март 2002 г. принц Едуард обявява, че се оттегля от поста директор на продукцията и съвместен управляващ директор на Ardent, за да се съсредоточи върху официалните си задължения като работещ член на кралското семейство, особено във връзка с златния юбилей на кралица Елизабет II. Компанията е доброволно прекратена през юни 2009 г., като към момента на закриването ѝ активите възлизат на 40 британски лири.

Сватба

Принц Едуард среща Софи Рис-Джоунс за първи път през 1987 г., когато излиза с нейна приятелка."Sophie: Life in the spotlight". BBC News. 2 April 2001. Архивирано от оригинала на 6 февруари 2017. Посетено на 28 септември 2022. Двамата се срещат отново през 1993 г. по време на фотосесия за благотворителната инициатива „Лятно предизвикателство“, организирана от принц Едуард. Скоро след това започват романтична връзка.

През декември 1993 г., нарастващи медийни спекулации относно евентуален годеж, принц Едуард изпраща писмо до редакторите на водещи британски вестници, в което отрича съществуването на сватбени планове и призовава медиите да уважават личния им живот.

През декември 1998 г., по време на почивка на Бахамските острови, принц Едуард предлага брак на Софи Рис-Джоунс. Годежът им е официално обявен на 6 януари 1999 г. Принцът подарява на годеницата си годежен пръстен „Asprey & Garrard“ на стойност приблизително 105 000 британски лири. Пръстенът включва двукаратов овален диамант, обграден от два скъпоценни камъка във формата на сърце, поставени в 18-каратово бяло злато."Crown jewels: The fabulous rings which sealed the love of Europe's royal couples". HELLO! magazine. UK. Архивирано от оригинала на 23 март 2021. Посетено на 28 ноември 2012.

Сватбата се състои на 19 юни 1999 г. в параклиса „Сейнт Джордж" в замъка „Уиндзор“. За разлика от сватбите на неговите по-големи братя – принц Чарлз и принц Андрю – които са организирани като големи държавни церемонии в Уестминстърското абатство или в катедралата „Сейнт Пол“, събитието на принц Едуард е по-скромно и частно. И двете по-ранни сватби завършват с развод.

В деня на сватбата си принц Едуард получава титлата „граф на Уесекс“, както и допълнителната титла „виконт Севърн“, която отразява уелските корени на семейството на съпругата му."No. 55536". The London Gazette. 28 June 1999. с. 7011."Wessex titles for Edward and Sophie". BBC News. 19 June 1999. Архивирано от оригинала на 6 август 2020. Посетено на 28 септември 2022. Това представлява отклонение от традицията, според която синовете на монарха обикновено получават херцогски титли. По изричното желание на кралицата, децата на Едуард носят обръщенията, присъщи на деца на граф – без титлите „принц“ и „Кралско височество“. През 2021 г., след смъртта на принц Филип, титлата „херцог на Единбург“ преминава към най-големия му син, тогава принц Чарлз. На 59-ия му рожден ден през 2023 г., брат му Чарлз III му дава титлата „херцог на Единбург“ като доживотно перство.