„Овча купел“ е квартал в София, част от район „Овча купел“ на Столична община. Застрояването му започва през 1914 година. В началото на 60-те години е построен новият стадион „Славия“, където играе едноименният футболен отбор ПФК „Славия“. 6 септември е празник на квартала, отбелязван със събор, на който има сцена, маси, въртележки и атракции.
Името на квартала е свързано с термална вода, която излиза на земната повърхност: овчари, които водели стадата си там, знаели, че овцете с охота газят из мочурливите ливади. След земетресение през 1858 г. бликнала топла вода, а овцете не я отбягвали и били като къпани, откъдето дошло и името, буквално „овча къпалня“.
По-късно водата е каптирана и е построена баня, която функционира до началото на 80-те години. В близост до нея е построена и болница за рехабилитация, която разполага с малък плаж, отварян през летните месеци. Кварталът е имал статут на курортна местност, докато сега се счита, че балнеокемплексът представлява парк „Овча купел“
Балнеокомплексът се намира от западната страна на Владайска река, а спортният комплекс „Славия“ – от източната.
История Квартал „Овча купел“ се застроява като софийска махала в средата на XIX в., в района около банята и минералния извор (1858 г.), които трайно определят развиващата се урбанизация. През 1922 г. в най-източната част на квартала, там където е прекарана трамвайната линия № 5 към кв. „Княжево“ е построено „Красноселско народно читалище“, преименувано в 1950 г. на „Никола Йонков Вапцаров“Сайт на Читалище „Никола Йонков Вапцаров“ - 1922. През 1963 г. зад читалището е построена сградата на техникум „Киров“, а то остава в североизточния ъгъл на неговия двор.
Кварталът се разраства в западна посока, като изграденият през социализма жилищен комплекс приема същото име за двете си части – „Овча купел“ 1 и 2. Комплексът е изграден до началото на 90-те години, при застрояване с едропанелни жилищни сгради от серия Бс-69-Сф-УД-83, както и с блокове, построени по система „едроплощен кофраж“. Кварталът разполага с мини паркове за разходки и детски увеселителен парк.
Минерален извор Топлата минерална вода, свободно изтичаща към близката Владайска река, е известна от средата на XIX век. В 1915 г. е направен първият каптаж, а в следващите десетилетия е изучена геологията на терена, извършени са сондажи и са направени нови каптации.Геотехническите подробности са обобщени в "Проекта за Оразмеряване на Санитарно охранителна зона" от 2018г.
Минералната вода в Овча купел е с температура 32 °C и дебит 8 l/s. Водата е слабоминерализирана, хипотермална, хидрокарбонатно-сулфатно-натриева, калциево-магнезиева, флуорна и със съдържание на метасилициева киселина, сероводород, въглероден диоксид и 43 микроелемента. Препоръчва се за лечение чрез пиене при бъбречни възпалителни заболявания, колити, диабет.
В началото на XX век се изграждат два басейна, а между 1925 и 1928 г. е построена и сградата на минералната баня, дело на арх. Георги Овчаров. За 1936 г. там са отчетени 120 030 посещения.Витоша и нейната околност (пътеводител), издание на спортен клуб "Средец", 1937 г. За балнеолечение тя функционира до края на 80-те години на XX век, като до нея е изградена и Национална специализирана болница за физикална терапия и рехабилитация (НСБФТР). След като бива изоставена и се руши в течение на няколко десетилетия, през 2020 г. са намерени средства за възстановяване и обновяване на сградата на банята по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“. Планираният пусков срок е края на август 2025 г.
Транспорт и инфраструктура През квартала минават автобуси 11, 59, 60, 73 102, 103, 107 и 111 и трамваи 4, 5 и 11. Третият метродиаметър (линия М3) на Софийското метро има 4 станции в Овча купел – „Овча купел“, „Мизия / НБУ“, „Овча купел II“ и „Горна баня“ (връзка с ЖП спирка Горна Баня).
„Автогара Запад (София)“, наричана също „Овча купел“, обслужва главно вътрешни превози в посоки юг и запад. От там тръгват и автобуси за Витоша и автобус 103, вървящ само през празнични дни и през уикенда.
Източната граница на Овча купел върви по дължината на 3-ти Софийски ринг (бул. Овча Купел), а на запад се намира Софийски околовръстен път. На юг кварталът граничи с бул. Цар Борис III, а на север с бул. Президент Линкълн. Въпреки че се намира на 6 км от центъра на София, инфраструктурата е проблемна, с нередки задръствания около квартала.
Има изградени велоалеи по бул. Цар Борис III и ул. Монтевидео.
Обществени институции Читалище „Никола Йонков Вапцаров“ – 1922 Висши учебни заведения: Нов български университет, Висше училище по застраховане и финанси, Висше строително училище „Любен Каравелов“. Училища: НСОУ „София“ (бивше 151-во), 88 СОУ „Димитър Попниколов“, 66 СОУ „Филип Станиславов“, 149 СОУ „Иван Хаджийски“, Професионална гимназия по селско стопанство „Бузема“"Бузема" е акроним на предишното „Българско училище за земеделски машини“, Професионална гимназия по електротехника и автоматика. Детски градини: ОДЗ No 33 „Сребърни Звънчета", ОДЗ No 84 „Детелина“, ЦДГ No 72 „Усмивка“, ЦДГ No 161 „Ласка“ и ОДЗ No 39 „Пролет“. Болници: Национална специализирана болница за физикална терапия и рехабилитация – ЕАД (НСБФТР); Специализирана болница „Доверие“. Функциониращ плаж с минерална вода и три басейна, намиращ се до бившата баня. Православна църква, католическа униатска църква „Свети Йоан XXIII“, манастир на монашеска общност на сестрите евхаристинки.
Икономика Търговски център – бул. „Президент Линкълн“ /кръстовището с ул. „Монтевидео“; Филиали на „Фантастико“ ул. „Монтевидео“ 98; ул. „Любляна“ 42 А. Филиали на „Билла“ – ул. „Монтевидео“ 23; бул. „Президент Линкълн“ 72. Филиал на „Пепко“ – ул. „Монтевидео“ 23; Супермаркет от веригата „Лидл“ – бул. „Президент Линкълн“ 76; Хипермаркет „Кауфланд“ – ул. „Кукуряк“ 3.
Улици и произход на имената им Път Наречен на Местоположение „668“ – „671-ва“ – „672-ра“ – „674-та“ – „675“ – „676“ – „677“ – „678“ – „679“ – „680“ – „681“ – „682“ – „683“ – „685-та“ – „686-та“ – „688“ – „692-ра“ – „693-та“ – „694-та“ – „696-та“ – „697“ – „747“ – „748“ – „761“ – „770“ – „Акад. Константин Пашев“ Константин Пашев (1873 – 1961), лекар „Александър Вейнер“ Александър Вейнер, чешки диригент „Александър Геров“ Александър Геров (1919 – 1997), писател „Ангелов връх“ Ангелов връх, връх в Рила „Арх. Франк Лойд Раит“ Франк Лойд Райт (1867 – 1959), американски архитект „Бойчо Бойчев“ Бойчо Бойчев (1902 – 1971), лекар „Бойчо Огнянов“ Бойчо Огнянов, литературен герой на Иван Вазов „Боряна“ „Боряна“ (1932), пиеса на Йордан Йовков „Босилек“ Босилек (Ocimum), род растения „Брезов рид“ Брезов рид, планина в Югозападна България „Буземска“ Професионална гимназия по селско стопанство „Бузема“, средно училище в района „Букет“ Букет, декоративен предмет „Бързарица“ ? „Витошка поляна“ ? „Войводина могила“ ? „Горица“ ? „Гусла“ Гусла, музикален инструмент „Д-р Васил Караконовски“ Васил Караконовски (1840 – 1905), общественик „Долно село“ Село в Общ. Бобов дол „Драгоман“ Драгоман, град в Западна България „Дряновска“ Дряново, град в Северна България „Евлия Челеби“ Евлия Челеби (1611 – 1682), османски писател „Житница“ ? „Загребска“ Загреб, град в Хърватия „Зелена ливада“ ? „Зеленика“ Зеленика (Vinca), род растения „Земеделска“ Земеделие, стопанска дейност „Земляне“ „Земляне“, местност в района „Иван Радоев“ Иван Радоев (1927 – 1994), писател „Институтска“ Военен обект на тази улица „Калояново“ Калояново, село в Пловдивско „Камелия“ Камелия (Camellia), род растения „Киевска“ Киев, град в Украйна „Костур“ Костур, град в Северозападна Гърция „Крушовски връх“ ? „Кукуряк“ Кукуряк (Helleborus), род растения „Кърпикожух“ Обикновен мразовец (Colchicum autumnale), вид растения „Лайка“ Лайка (Matricaria), род растения „Леденче“ Леденче (Mesembryanthemum), род растения „Леополд Седар Сенгор“ Леополд Седар Сенгор (1906 – 2001), сенегалски писател и политик „Летовищна“ Улицата с Летовници в началото на 20в. „Лечебен извор“ Минерален извор, хидрографски обект „Ливада“ Ливада, вид местност „Лиляче“ Люляк (Syringa), род растения „Любляна“ Любляна, град в Словения „Люлинска падина“ ? „Маестро Кънев“ Стефан Кънев (1930 – 1991), композитор „Маньово бърдо“ Маньово бърдо, местност в Панагюрище „Месечинка“ Фолклорен синоним на Луната. „Момина баня“ Женска баня „Момкова баня“ Мъжка баня „Монтевидео“ Монтевидео, град в Уругвай „Народен герой“ ? „Народно хоро“ Хоро, фолклорен танц „Никола Петков“ Никола Петков (1893 – 1947), политик „Нов век“ ? „Ново село“ Село във Видинско „Овча купел“ „Овча купел“, квартал на София „Орчо Войвода“ Орчо войвода (1829 – 1911), революционер „Павловска“ „Павлово“, бивш квартал на София „Паскал Тодоров“ Паскал Тодоров (1840 – ?), художник „Пиер дьо Ронсар“ Пиер дьо Ронсар (1524 – 1585), френски поет „Полски венец“ ? „Президент Линкълн“ Ейбрахам Линкълн (1809 – 1865), американски политик „Проф. Михайло Парашчук“ Михайло Парашчук (1878 – 1963), украински скулптор „Проф. Стоян Белинов“ Стоян Белинов (1872 – 1944), лекар „Рачка“ Индия „Роден кът“ ? „Рождество“ Рождество Христово, християнски празник „Росна“ Роса, метеорологично явление „Стефан Кънев“ Стефан Кънев (1930 – 1991), композитор „Теменужка“ Теменуга (Viola), род растения „Франкофония“ Франкофон, говорещ френски език „Цар Борис III“ Борис III (1894 – 1943), цар на българите „Чуката“ Улицата, където е живял първият заселник на Овча Купел – Коста Илиев, в началото на XX в.
Други Писателят Кирил Христов (1875 – 1944), разчитайки на лечебния ефект от минералните води в „Овча Купел“, към края на живота си купува жилище в близост до банята.Ценкова И.,Между кръста и петолъчката, София: Авлига, 2016 , Името на квартала носи преминаващият през него булевард „Овча купел“ ().
Галерия
Бележки
Външни препратки Здравко Йончев, Репортаж и снимки от сградата на банята , ноември 2013
Категория:Район Овча купел Категория:Квартали на София