Смъртта на Борис III, цар на българите, настъпва на 28 август 1943 г. Със своята неочакваност и с потенциалните си политически последици в разгара на Втората световна война тя става обект на обсъждания, продължаващи и в наши дни.
Хронология Среща с Хитлер Немско-италианските поражения край Сталинград и в Ел Аламейн в края на 1942 и началото на 1943 година позволяват на съюзниците да разработят планове за откриването на нов театър на бойни действия в Европа. В резултат през юли 1943 г. се провежда десант в Сицилия, след който повечето от съратниците на Бенито Мусолини се обръщат против него. Мусолини е свален, а маршал Пиетро Бадолио е обявен за министър-председател на 25 юли 1943 г. Той започва тайни мирни преговори с англо-американците.
В тази усложнена обстановка на 4 август 1943 година Борис III се среща в София с посланика в Швейцария и бивш министър-председател Георги Кьосеиванов. Срещата е поверителна и на нея се обсъждат възможностите България да последва Италия и да излезе от войната. Въпреки това в печата изтича информация и се появяват спекулации за заместването на Богдан Филов с Кьосеиванов и за външнополитически завой на страната. В тази връзка на 9 август германският посланик в София Адолф Бекерле предава на царя неочаквана покана за спешна среща с Адолф Хитлер. Официалната тема за срещата е предварително поставена от Хитлер като:
На 14 август Борис III заминава с личния самолет на Хитлер за главната му квартира във Волфсшанце край Растенбург, като е изпратен на летище Божурище само от министър-председателя Богдан Филов. Двамата провеждат две срещи на четири очи в следобеда на същия ден и сутринта на 15 август. Официални протоколи липсват, но за съдържанието на тези разговори са изказани разни версии, като тази, че Хитлер вероятно настоява за окупирането от две български дивизии на част от италианската окупационна зона в Гърция и Албания; Борис III се опитва да ограничи евентуално българското участие на Източния фронт, позовавайки се на недостига на хора и въоръжение и на необходимостта от защита срещу евентуално нападение от югоизточна посока и др. Вечерта на 15 август той се прибира със същия самолет и пилот в София.
Последни дни Тайни и загадки: Отровата, която уби цар Борис Трети - звуков файл: Сима Владимирова с малко известни факти за последните дни на българския монарх дата и ден здравословно състояние пътувания, излети, ангажименти забележки 14 август, събота без оплаквания Полет от София до Вълчата бърлога с личния самолет на германския лидер. Следобедна среща с Адолф Хитлер на четири очи. 15 август, неделя без оплаквания Сутрешна среща с Адолф Хитлер на четири очи. Завръщане с обратен полет до София със същия самолет. 16 август, понеделник без оплаквания В София за работни срещи по работен график с прощален прием на хърватския пълномощен министър. 17 август, вторник без оплаквания В София за работни срещи по работен график. Вечерта отпътува от София за Царска Бистрица. 18 август, сряда без оплаквания Разходки в околностите на Чамкория. Необичайно разсеян. 19 август, четвъртък без оплаквания Изкачва връх Мусала с принц Кирил и Станислав Балан и двама от свитата. Вечерта бил доста уморен. 20 август, петък без оплаквания В Царска Бистрица. Към 2 ч. сутринта отишъл на лов за кози. 21 август, събота без оплаквания В Царска Бистрица. Отива на лов за елени към Саръгьол. Според сведенията на Станислав Балан, вечерта му се оплаквал от болка в гърдите. 22 август, неделя без оплаквания В Царска Бистрица дава аудиенция на военния министър Никола Михов за предвидени военни маневри в долината на Марица и около София. Със семейството си е на излет в Рила. 23 август, понеделник без оплаквания Пристига в София от Царска Бистрица за предварително уговорени срещи. Вечерта е на вечеря, придружаван от арх. Йордан Севов, в италианската легация по покана на посланик Франческо Мамели. След вечерята е сервирано кафе, в което предположително е била сипана отрова от броенична змия. Отровата от тази змия е хемотоксична, но за да въздейства посредством храносмилателния тракт, е нужна специалната ѝ обработка, което било възможно само в специализирани лаборатории. 24 август, вторник в безсъзнание Рано сутринта царят е намерен в банята си от адютанта Христо Бърдаров, в безсъзнание след силно повръщане. Министерският съвет, предвид веста, веднага вика д-р Ханс Епингер (хепатолог и интернист), предвид хронично жлъчно заболяване на пациента, както и д-р Рудолф Зайц, кардиолог. Извикан е съобразително и индийски лекар от Константинопол, който е токсиколог и специалист по отровите. 25 август, сряда на легло във Врана реанимиран е 26 август, четвъртък на легло рязко влошаване на здравословното му състояние 27 август, петък на легло на няколко пъти за кратко идва в съзнание 28 август, събота смърт сутринта идва в съзнание, но следобед състоянието му се влошава и в 16:22 ч. умира На 17 август Борис III заминава за Чамкория, а на 18 август изкачва връх Мусала. Следващите два дни е в Чамкория, в резиденцията си „Царска Бистрица“. На 19 август се среща с посланика в Берлин Славчо Загоров, а на 21 август е на лов за елени, а в неделята 22 август дава аудиенция на военния министър Никола Михов за свикването на военни маневри в долината на река Марица. Междувременно в свободното си от срещи време, прави заедно със семейството обиколка в Рила – до Соленото езеро и връх Соколец.
В понеделник 23 август царят се завръща в София, където има предварително уговорени срещи. Същата вечер е предварително поканен в резиденцията на италианския пълномощен министър Франческо Мамели. Отива на вечеря в италианското посолство със съветника си Йордан Севов.БНР; Terra Култура: Архивите са живи; Последните дни на цар Борис III, публикувано на 05.09.22 в 10:37
На 24 август 1943 г. рано сутринта царят е намерен в банята от адютанта си Христо Бърдаров, в безсъзнание след силно повръщане. Същият ден след обяд от Двореца нареждат на Георги Дреников да подготви самолет, с който да бъде доведен от Цариград индийски лекар, един от най-големите специалисти в областта на отровите. Но мнението на вече прегледалите царя лекари е, че може би става дума за отравяне с рицин – отрова, против която вече е късно да се действа.Гласнова, Диана. Войници на милосърдието. с. 46, (бележка 61, под линия)
В същия ден представител на българското Външно министерство се свързва с полковник Карл-Аугуст фон Шьонебек, аташе в германското посолство в София, с молба спешно да бъде организиран полет от Берлин на Рудолф Зайц, ръководител на кардиологична клиника към Берлинския медицински факултет,Александров, с. 14 тъй като Борис III има здравословни проблеми, а българските лекари не могат да поставят категорична диагноза. Шьонебек разговаря с Херман Гьоринг, който лично организира полета.Heiber, с.384 Тъй като междувременно диагноза на Борис III е поставена – жлъчна болест, българското Външно министерство отново се обръща към Шьонебек с молба за изпращане на специалисти и Гьоринг организира полет на интерниста Ханс Епингер от Университетската болница във Виена.Heiber, с.385 Други германски лекари също са изпратени в София.Miller, с. 137 По предложение на Епингер, заради усложнения свързани с притока на кръв до мозъка на Борис III, на 27 август от Виена в София пристига неврологът Макс де Кринис.Groueff, с. 371 Българските лекари д-р Стоян Киркович, д-р Разсолков и доц. Цончев също се присъединяват.
На 26 август състоянието на Борис III рязко се влошава. За да избегне политическа нестабилност, дворът запазва болестта на Борис III в тайна. Единствено Филов и и ген. Никола Михов са информирани за здравословните проблеми на монарха, а лекарите му остават затворени в двореца. Забраната за движение в района на двореца обаче поражда слухове и малко преди полунощ на 26 август дворът издава кратко изявление: „Негово Величество Царят е тежко болен от три дни. Лечението му е в ръцете на най-добрите медицински специалисти.“ Второ комюнике, издадено сутринта на 27 август гласи: „Положението на Н.В. Царя продължава да бъде сериозно. Лекарите полагат всички усилия за неговото подобрение.“Miller, с. 138 На 27 август Борис III идва в съзнание, но през по-голямата част от времето е под упойка.
В 16:22 часа на 28 август 1943 г. Борис III умира. В смъртния акт като причина за смъртта са посочени: „запушване на лявата сърдечна артерия (тромбоза), двустранна пневмония, оток на белите дробове и на мозъка“. Нямал е сериозни заболявания до кризата, причинила смъртта му.
Прокламацията на Министерския съвет по този повод гласи следното:
Версии за смъртта Отравяне Според дневника на Шьонебек, Зайц и Епингер са на мнение, че истинската причина за смъртта на Борис III е отравяне.Groueff, с. 378 В личния си дневник германският посланик в България Адолф Бекерле споделя, че в разговор с трима германски лекари относно това дали смъртта на Борис III би могла да е вследствие на отравяне, те отговарят, че по всичко си личи, че това е „типична Балканска смърт“.Miller, с. 139 В деня на смъртта на монарха, Зайц споделя на Шьонебек, че петната появили се по тялото на Борис III са недвусмислено доказателство за наличие на отрова в тялото му. „Сигурно заключение обаче може да се направи само след аутопсия, за която Царицата е дала своето съгласие“, казва Зайц, според свидетелствата на Шьонебек. Епингер заявява, че е видял същите симптоми по тялото на гръцкия министър-председател Йоанис Метаксас по време на преглед малко преди смъртта му. „Епингер говори за някаква индийска отрова, която действа след месеци“, пише Шьонебек.
В мемоарите си Франц фон Папен, по това време посланик на Германия в Турция, потвърждава, че Епингер е изразил своето убеждение, че Борис III е бил отровен. Фон Папен твърди, че заключенията на германските лекари се базират на беглия преглед, който те са направили на монарха. Антуражът на Борис III е възпрепятсвал извършването на обстоен преглед на Борис III, пише фон Папен.von Papen, с. 501
На 29 август Шьонебек отново се среща със Зайц и Епингер преди тяхното отпътуване за Берлин. Двамата лекари информират Шьонебек, че Царицата е оттеглила съгласието си за извършване на аутопсия на тялото на монарха. „Очевидно поради натиск от кликата в двора (между тях може би има някой запознат със заговора за убийството?). С това булото на мистерията падна завинаги върху смъртта на Борис III“, пише в дневника си Шьонебек.
В секретен доклад изпратен до Йоахим фон Рибентроп на 29 август, Бекерле пише, че германските лекари са предложили поне аутопсия на мозъка на Борис III. Макар и първоначално предложението да е отказано, в крайна сметка аутопсия е извършена, но без участието на германските лекари.Groueff, с. 373
Царица Йоанна е информирана за извършването на аутопсия едва след нейното приключване. Тя не получава задоволително обяснение за това кой е дал разрешение за извършването ѝ. В книгата си царицата не прави лични предположения за авторство, но заявява убедено: „Борис, моят съпруг, не умря от естествена смърт. Неговият край по един или друг начин беше престъпно предизвикан.“ Най-разпространените версии според нея са „или нацистите, или комунистите“, без да споменава националности.
Обвинения към Германия Съюзническата преса стоварва отговорността за смъртта на монарха върху тогавашния националсоциалистически режим в Германия, който искал да вкара България във войната срещу СССР. Слухове за смъртта му твърдят, че е отровен по нареждане на Хитлер. В отговор Адолф Бекерле отбелязва: „Невероятно колко е нагла вражеската пропаганда, която от месеци насам иска неговата смърт.“
Обвинения към Италия Становището на Адолф Хитлер е, че Борис III е отровен от италианската принцеса Мафалда Савойска (сестра на Йоанна Савойска).Koop, с. 170