Хан Пресия̀н I или Персиан/ПерсиянНадпис от ФилипиБешевкиев, Веселин, Прабългарски епиграфски паметници, Издателство на Отечествения фронт, С., 1981, стр. 78 – 80Божилов, Иван, Стара българска литература, Том III – Исторически съчинения, Български писател, С., 1983, стр. 352Гюзелев, Васил, История на България, Том I – История на Средновековна България, Дял втори: Езическа България, Глава седма: Хан и ханство „на многото българи" (814 – 852), Анубис, С., 1999, стр. 159 е български владетел от Крумовата династия, управлявал Първата българска държава от 836 до 852 г. Той е син на болярина Звиница, внук на хан Омуртаг и племенник на хан Маламир Г.И.Б.И., Том IX – Произведения на Теофилакт Охридски, архиепископ български, отнасящи се до българската история, част 2 – Мъченичество на 15-те тивериуполски мъченици, Издателство на Българската Академия на Науките, С., 1994, стр. 67Златарски, Васил, История на българската държава през средните векове, Том I – История на Първото българско царство, Част I – Епоха на хуно-българското надмощие (679 – 852), I изд., С., 1918, стр. 430 – 431. По времето на управлението му намалява византийската мощ на Балканския полуостров, преди всичко Македония е анексирана от българското ханство. Пресиян е баща на Борис I.
В Надписът от Филипи е титулуван „На многото българи от Бога архонт“.
Управление Война с Византия
След възкачването си на престола Пресиян продължава войната с Византия, като изпраща българска войска под командването на кавхан Исбул в посока към Солун. Целта е да подкрепи бунта срещу византийската власт на славянското племе смоляни, населяващо Западните Родопи. Край древния град Филипи (837 г.) българите извоюват победа над предвожданите от кесаря Алексий Мозеле византийци.Гюзелев, Васил, История на Средновековна България VII – XIV век, Дял втори: Езическа България, Глава седма: Хан и ханство на „многото българи" (814 – 852), Анубис, С., 1999, стр. 160 За това събитие свидетелства надписът от Филипи от времето на хан Пресиян (836 – 852).
В резултат на тези събития България овладява Родопската област и за пръв път достига бреговете на Бяло море, като по този начин на византийците е прекъсната сухопътната връзка между столицата Константинопол и Солун.
Присъединяване на Македония Вероятно в периода 837 – 842 г. българите присъединяват славяните от Македония, западно от река Струма.
Война със Сърбия
Успехите на българското оръжие се дължат до голяма степен на обстоятелството, че славянското население в споменатите области отдавна гравитира към българската държава. Разтревожена от проникването на българите в Македония, императрица Теодора, регент на малолетния си син Михаил III, се опитва да настрои срещу тях сръбските племена, които са се обединили под управлението на княз Властимир. През 842 г. между българи и сърби, които до този момент живеели в мир, избухва конфликт. Българите нахлуват в сръбските земи, но в продължилата три години война претърпяват поражение. Мирът е възстановен без териториални промени.Гюзелев, Васил, История на Средновековна България VII – XIV век, Дял втори: Езическа България, Глава седма: Хан и ханство на „многото българи", Анубис, С., 1999, стр. 161
Отношения с франките През 843 г. се случва събитие със съдбовни последствия за Западна Европа. Владетелят на Франкската държава и император на Запада, Лудвиг Благочестиви умира, след което управлението на франкските земи е разделено между синовете му. През 845 г. при владетеля на Източнофранкското кралство Лудвиг Немски в Падерборн пристигат български пратеници, които потвърждават мирния договор, който съществува между двете страни.Л.И.Б.И., Том II, Фулденски летописи, Издание на Българската Академия на Науките, С., 1960, стр. 43
Край на управлението Така през 843 г. (при разделението на Франкската държава) България вече е на три морета – Черно, Егейско и Йонийско. Пресиян умира през 852 г. и е наследен на престола от сина си Борис I Покръстител.
Близки роднини на ПресиянT. Wasilewski: Historia Bułgarii. s. 289. Medieval Lands Омуртаг(упр. ок. 815 – 831) Звиница – починал много млад Енравота(упр. ок. 833) Пресиян(упр. 836 – 852) Маламир(упр. 831 – 836) Борис I Михаил(упр. 852 – 889) Докс дъщеря Гавраил
Памет На хан Пресиян е наречена улица в София ().
Литература Йордан Андреев, „Българските ханове и царе VII-XIV век“, „Петър Берон“, София, 1998, стр. 208 – 217, ISBN 954-402-034-9 „Христоматия по история на България“ под ред. на П. Петров и В. Гюзелев, Т. 1. С. 1978, с. 113, 116 и 187. Продължителят на Георги Монах (ГИБИ). Продължителят на св. Теофан Изповедник (ГИБИ). Георгиев, П., „Първобългарският надпис от Филипи в нова светлина. Исторически преглед“, 1990, № 3. Павлов, Пл., Забравени и неразбрани (Събития и личности от българското Средновековие). С., 2010. Йордан Андреев/Иван Лазаров/Пламен Павлов: Кой кой е в средновековна България, София 1999. Йордан Андреев, България през втората четвърт на XIV век, Велико Търново 1993. Веселин Бешевлиев, Die protobulgarische Periode der bulgarischen Geschichte. Amsterdam 1981. Васил Златарски, История на българската държава, 1:1, София, 1918. Иван Божилов, Фамилията на Асеневци (1186 – 1460). София 1985. John V. A. Fine, Jr., The Early Medieval Balkans. Ann Arbor: University of Michigan Press 1991. ISBN 978-0-472-08149-3. Константин Иречек, Geschichte der Bulgaren, Georg Olm Verlag, 1977 (Orig.: Verlag von F. Tempsky, Prag, 1876) Gerhard Podskalsky, Theologische Literatur des Mittelalters in Bulgarien und Serbien 815 – 1459. München 2000. ISBN 3-406-45024-5
Бележки
Категория:Монарси на Първата българска държава Категория:Крумова династия Категория:История на Македония