Датога (; ) е широко разпръсната етническа група от сродни племена, обитаващи различни места в планинските области на Танзания. Много близките до тях календжин и омотик, с които се предполага, че имат общ произход, живеят в планините на Кения. В езиково и културно отношение спадат към южните планински нилотски народи. Трудно е да се уточни броят им, тъй като са пръснати неравномерно из цялата страна. По данни за 1993 г. се счита, че населението на племената датога наброява между 150 000 и 200 000 души.Datooga: a Language of Tanzania През 2010 г. това население е уточнено на около 113 000 души.Mouo Africa/Коллекция африканского искусства
Етноними Името на етническата група може да се срещне в различни варианти: Датога (Datooga, Datoga) – варианти на самоназванието Татога (Tatooga) – вариант на датога Татуру (Taturu) – така са наричани от племето сукума Мангати (Mang'ati, Wadatoga) – на суахили. Масаите използват това име за датога, което на техния език означава „врагове“.
Понякога неправилно са наричани барабейг (Barabaig), което всъщност е названието на най-голямото племе, влизащо в състава на етническата група датога.
Състав В състава на групата влизат следните седем племена: Барабейг (барабейга, барабейк, барбейг) (barabaig)– най-голямата и най-многолюдна група, която населява северните планински и вулканични зони на страната, доминирани от планината Хананг. Планината е свещена за племето и голяма част от митологията му е свързана с нея. В някои трудове барабейг се разглеждат като отделна етническа група, която обаче говори на езика датога. Бейджута (Bajuta) Гисамджанга (Gisamjanga), наричани още кисамадженг или гисамадженг Цимаджига (Tsimajeega) – алтернативна название исимиджига Рутигонга (Rootigaanga) – синоним – рутидженга Бурадига (Buraadiiga) Бианджиида (Bianjiida, Utatu) – известни още като ютатю
Език Езикът датога и всички негови диалекти спада към групата на южните нилотски езици. Съществуват седем диалекта, съответстващи на всяка от племенните групи. Най-разпространен е диалектът барабейг, който се говори от повече от половината племена от етническата група. Около 20% от племената говорят на кушитския език на техните южни съседи ираку. Само около 5% знаят и ползват суахили, официалния национален език на Танзания, което допълнително засилва тяхната изолация. Съществува създадена писменост, която се различава съществено от тази на суахили. Обучението в училищата се провежда само на суахили и цялата административна документация се пише също на суахили. За 2000 г. броят на хората, ползващи езика датога и неговите диалекти е уточнен на 87 800.Ethnologue Languages of the World/Tanzania
Най-близо до езика датога е езика омотик, ползван от малка племенна група в Северна Танзания и Кения. Племето омотик (доробо) е тясно свързано с датога както в езиково, така и в културно отношение.
Местообитаване
Племената датога живеят в планински и полупустинни райони в Северна Танзания. Концентрирани са в регионите Сингида, Маняра и окръзите Хананг и Мбулу на регион Аруша, но освен това има малки разпръснати групи из цялата страна. Част от тях обитават бреговете на езерата Маняра и Басоту в същия ареал. По данни за 1996 г. в окръг Хананг живеят около 30 000 датога. Най-голямото племе барабейг обитава терените около планината Хананг, четвъртата по височина планина в Танзания, чийто връх се издига на 3418 m над Източноафриканската рифтова долина. Датога с полу-номадския си начин на живот все по-често са измествани от други племена, или заради политиката на страната и заемат пространства с ограничен достъп до обработваема земя и вода, както и до основни социални услуги. Много често имат сериозен проблем с намирането на вода, която понякога отстои на големи разстояния от селищата им и не е достатъчно чиста. Някои от тях през последните 150 години са заемали територии в планините Мбулу, въпреки че са мигрирали на няколко пъти заради масаите и други етнически групи в района. Поради спорове за земеползване и загуба на собствените си обработваеми земи, някои полу-номадски датога в последно време са се придвижили на юг, достигайки до южните регионите на страната – Морогоро, Додома и дори Мбея. Това разпръсване на племената по цялата територия на Танзания прекъсва връзките между тях и има опасност те постепенно да загубят корените и идентичността си.
История Ранна история Много малко е известно за ранната история на племената датога. Пътят на тяхната миграция е възстановен от изследвания на устните предания на племената и техните съседи и сравнителното езикознание. Смята се, че са част от големия миграционен поток на нилотските народи на юг срещу течението на река Нил. Предполага се, че произхождат от Южен Судан и западните планински земи на Етиопия и са мигрирали в настоящия си ареал преди около 3000 години. Постепенното придвижване на юг на техните прародители е довело до заселването им в планинските територии на Танзания. Започнали са да се занимават със земеделие и животновъдство на тези места приблизително през 15 век пр.н.е. При пристигането си мигриращата група планински нилоти се е разделила на две основни подгрупи – календжин, заселили се в Кения и говорещи на няколко сродни помежду си езика и датога, чийто език е родствен, но не толкова близък до този на календжин. Откъснати са от останалите планински нилоти от по-късно преселилите се по тези места племена банту. Сходни са с останалите нилотски народи – равнинните нилоти самбуру, масаи и карамаджонг-туркана и речните нилоти от групата луо.
Колониален период През колониалния период на датога се е гледало като на примитивни хора, варвари и диваци. Това отношение е демонстрирано чрез публични екзекуции, хвърляне в затвора, насилствено записване в армията, налагане на глоби върху стадата и дискриминационно отношение при разпределяне на държавните ресурси.
Следколониален период
След колониалния период политиката на страната спрямо датога претърпява коренна промяна. Съществува стремеж към социализиране и приобщаване на племената, изграждане на селища за тях, развитие на здравеопазването и образованието. Насърчава се механизацията на селскостопанския труд във фермите. В изградените училища обаче обучението става само на суахили.
Периодът между края на 1960 и края на 1980 г. бележи голяма промяна в обикновено мирните отношения на датога със съседните племена. Различията между тях се задълбочават с течение на времето в резултат на колониалната политика, която е създала разлики в силата и богатството между различните етнически общности. През 1968 г. насилието ескалира и се стига до въоръжени сблъсъци. Един от първите публикувани случаи от този период е смъртта на един учител през 1968 г. в района на Хананг, за която са обвинени датога. В резултат правителствените войски са изпратени с нареждането да арестуват всички мъже от племето барабейг. Докладите оттогава доказват, че войската унищожава домовете, изнасилва жените и краде добитъка им и други вещи. В крайна сметка Джулиъс Ниерере разпорежда освобождаването на мъжете, но срещу войниците не са предприети никакви наказателни мерки.
През 1970 г. започва т.нар. „Операция барабейг“. Провеждат се срещи между датога и представители на държавната власт, след което част от членовете на племената са насилствено изселени от домовете им и настанени в специално изградени села. Техните земи са завзети и използвани за селскостопански нужди от други етнически групи. Официалната политика на държавата предвижда промяна на начина на земеползване на териториите на датога, което довежда до сериозни конфликти и междуетнически сблъсъци с голямо количество жертви и пострадали. През 1970 г. в Танзания започва да се прилага „Канадския житен проект“ (TCWP), предвиждащ разчистване на част от горите в окръг Хананг и засяването на житни култури, който отново засяга териториите на датога. Целта е да се увеличат селскостопанските земи и производството на храни. В периода от 1970 до 1980 г. за тази цел са отделени 100 000 акра. Датога губят част от земите си за паша, както и една зона, в която са погребани техни деди и се смята от племената за свещена. При разчистването на терените няколко от гробовете са унищожени. През 1973 г. в деня, в който служители на TCWP изнасилват две жени датога, са унищожени още гробове. Това предизвиква нов конфликт и масови протести, в които се включват стотици жени. Правителството нарежда арест на подстрекателите на протестите и изпраща срещу тях войски, въоръжени с пушки и сълзотворен газ. Въпреки това в протестите се включват още хора. Следва нова конфискация на земите на датога и на добитъка им. Конфискуваните земи бързо се заемат от съседните племена ираку, туру и ирамба. Продължилият модел на насилие срещу датога предизвиква реакция от чуждестранните и танзанийски организации, защитаващи човешките права. Във връзка с всички тези процеси, както и увеличаването на населението в райони с ограничени ресурси, недоверието и насилието между датога и съседните племена все повече ескалира. Увеличава се и напрежението между тях и правителството на Танзания.
По време на сушата през 1976 г. много мъже датога, както и една млада жена барабейг са убити от племето туру (нятуру). Убийствата предизвикват паника и гняв у датога, а напрежението се усилва до взривоопасна точка. Когато датога откриват кражба на техни хранителни продукти от членове на същото племе, те убиват всички хванати в кражба мъже на туру. Правителството на Танзания реагира, като арестува голямо количество мъже от племето и конфискува стотици глави едър рогат добитък. Последните от арестуваните мъже са освободени през 1994 г. след около 20 години затвор.
През 1985 г. нападенията за вземане на чужд едър рогат добитък между датога и племето сукума се увеличават и постепенно прерастват в по-сериозни конфликти. На страната на сукума се присъединяват племената ирамба и туру, а други кланове, включително и барабейг пристигат на помощ на датога. Битките обаче са твърде неравни, тъй като датога се бият с копия, тояги и стрели, а сукума и съюзниците им разполагат с модерно оръжие, включително картечници. Освен това сукума започват психологическа война, осквернявайки традиционните женски поли (hennewendig) по време на битка. Като отговор датога атакуват една ферма в региона Сингида, убивайки всички 48 мъже в нея. Медийното отразяване на събитията набляга основно върху вината на датога, пренебрегвайки предизвикателствата на техните неприятели.
Последни събития Въпреки че етническото напрежение от 80-те години на миналия век е намаляло, датога все още понасят последиците от тези събития. В продължение на почти две десетилетия на конфликти те загубват хиляди глави добитък, много от домовете им са опожарени или унищожени, много жени са били изнасилени и много мъже са били убити. Това предизвиква масова миграцията на членове на племената към по-спокойни райони. Мащабите на тази миграция са различни през годините. Едни от най-масовите преселвания са на 500 датога, заселили се в окръг Маньони и 349, които се местят в регион Мбулу.
Бит
Племената датога са пристигнали в земите, които обитават, като пастири и животновъди. Били са номадски племена, чийто начин на хранене е бил свързан основно с млечните продукти. Постепенно са усвоили земеделието и се занимават равностойно и с двата дяла от селското стопанство. Сега голяма част от селскостопанските земи се засаждат основно с царевица, а понякога, по рядко – с боб и просо. Имат големи стада главно от кози, овце и магарета и по-малко домашни птици. Говедата са в по-незначителни количества. Месото, мазнините, кръвта, млякото, рогата, сухожилията и говеждата тор на всяко животно се ползват както в ежедневието, така и за обредни цели. Малко от членове на племето разполагат с големи ферми, някои притежават малки парчета земя, но най-голямата част нямат никаква собственост. В някои общини датога разчитат на полу-номадско пастирство, докато другаде залагат до голяма степен на уседналия начин на живот с развитие на интензивно селско стопанство.