Фридрих Клюд () (срещан и като Фридрих Клудт и Хайнрих Клюд) е български футболист и футболен съдия от германски произход. Той е първият натурализиран футболист, играл за българския национален отбор.
Биография Роден е в лутеранското село Грюнау в Таврия на 29 юли 1899 г.Friedrich (Fritz) KLUDT Баща му Теодор Фюрштегот Клюд е лутерански пастор, а майката Йохана Елизабет Бауман е учител. Фридрих Клюд има 13 братя и сестри. Фридрих завършва търговско училище в Екатеринодар.
След Октомврийската революция е част от Бялата армия. Евакуира се от Крим на остров Лемнос. Волков, Сергей Владимирович, д.и.н. База данных № 2: «Участники Белого движения в России», Буква К, с. 401 Пристига в България като част от Кубанското военно училище, разположено в Търново-Сеймен. След като се установява в България като футболист, Клюд работи като чиновник в „Кредитна банка“ в София и впоследствие заема директорския пост.
След Втората световна война се премества в Германия, където живее до смъртта си. Почива в Хамбург през 1957 г.
Клубна кариера Преминава в тима на Сокол (Харманли) след приятелски мач между Сокол и тима на Кубанското военно училище през май 1922 г. Съотборници на Клюд са руснаците Булгаков, Дятченко, Бели и Димитриенко. За Сокол вкарва 5 гола при победа над хасковски отбор с резултат 8:2.Вълчев, Милен Руската емиграция в Харманлийска околия между двете световни войни
През 1922 г. става част от ФК 13. Става един от лидерите на тима в нападение. През 1924 г. в-к „Спорт“ го определя за най-добрия десен инсайд в София.СПОРТ, Брой № 18, 10.03.1924 На следващата година става завеждащ спорта на отбора.СПОРТ, Брой № 81, 03.10.1925 По време на престоя си получава предложения от други софийски отбори, но отказва да напусне „ветераните“. С ФК 13 е два пъти финалист в турнира за купата „Улпия Сердика“ (1930 и 1931). Според юбилейната брошура „25 години ФК 13“ Клюд е „лидер на нападението в периода 1922 - 1931“. Според бившия играч на ФК 13 и спортен журналист Климент Симеонов Клюд играе до почти 40-годишна възраст.Силвестър Милчев. Футболната романтика на България, Ч. 1, София: НКИА, 1998, С. 81 През 1938 г. участва в мач на ветераните на ФК 13 и Славия.СПОРТ, Брой № 1487, 22.08.1938
След края на кариерата си тренира и юношите на ФК 13. Запомнен е като „фин човек, винаги спретнат и елегантен, образец на коректен футболист, авторитет“. По спомени на съотборника му Йордан Илиев дори по време на мач футболистите се обръщат към него на Вие.Силвестър Милчев. Футболната романтика на България, Ч. 1, София: НКИА, 1998, С. 303
Национален отбор През 1924 г. е включен в състава на националния отбор на България. Поради скандал между софийските и варненските клубове относно повиканите играчи Клюд отпада от състава.
Дебютира за българския национален отбор на 17 юли 1927 г. срещу (3:3), но е сменен в 25-ата минута поради контузия. Това е и единственият му мач за националния отбор. През 1929 г. е включен в разширения състав за мач срещу Румъния, но не играе в него.СПОРТ, Брой № 262, 31.03.1929
Съдийство Ръководи мачове в Столичното първенствоРаковски (СОФИЯ) 1:2 ОСК Атлетик-Слава `23(СОФИЯ), Първа софийска дивизия 1923/24, а през 1926 г. става член на съдийската комисия към БФС и дълги години се подвизава и като рефер. През 1927 г. е главен съдия на финала за Царската купа, спечелен служебно от Владислав (Варна). Ръководи финала на шампионата и през 1928 г., в който печели Славия.СПОРТ, Брой № 236, 05.10.1928 През 1932 г. е освободен от съдийската комисия.СПОРТ, Брой № 477, 06.06.1932
Източници
Външни препратки Първите „легионери“ на българския национален отбор Първи тъмнокож в националния Фридрих Клюд в „Спортна библиотека“ 25 години „Футбол Клуб 13“, Единствен брой / 24 – 26 май 1935 г.
Категория:Български футболисти Категория:Руски футболисти Категория:Руснаци в България Категория:Германци в България Категория:Български футболни съдии Категория:Починали в Хамбург