Сѐново (местно произношение: Сѐньово) е град в Североизточна България, община Ветово, област Русе. По данни на НСИ в него живеят .
География Град Сеново се намира на около 39 km югоизточно от областния център град Русе, 10 km югоизточно от общинския център град Ветово и 18 km северозападно от град Разград. Разположен е в Източната Дунавска равнина, в югозападната част на географската област Лудогорие, върху разнообразен терен с долинни форми и ниски ридове. Старата (югоизточната) част на града е разположена в дълбоката тясна долина на Сеновска река, десен приток на течащата край югозападната част на селото река Бели Лом – част от речната система на река Русенски Лом. Северният долинен склон на Сеновска река е каменист, а южният е обрасъл с гора, която до известна степен задържа при дъждове поройните води, идващи от местността „Калето“. Градът е застроен от местността „Караач бунари“ (Брястови кладенци) до опирането в течението на река Бели Лом. Основните квартали са „Дерелика“, „Новата махала“, „Жабешката махала“, „Центъра“, „Поляната“ (новото застрояване до кметството). Общата застроена площ е 282 ha.
Землището на град Сеново граничи със землищата на: град Глоджево на север; село Равно на североизток; село Топчии на изток; село Раковски на югоизток; село Дряновец на юг; село Кривня на запад и северозапад.Кадастрална и специализирани карти > Към карта > Търсене на обекти. Подробно търсене (област, община, населено място). Търсене, мащабиране (с мишката, например).
Климатът е умереноконтинентален; почвите в землището са тъмни черноземовидни и лесивирани файоземи.Българска академия на науките. Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“, том 10, стр. 3990, Сеново. Книгоиздателска къща „Труд“, София, 2012 г.Таксономичен списък на почвите в България според световната система на ФАО. Проф. д-р Нино Нинов. „Планинско-ливадни почви (Umbrosols)“. „Файоземи (Phaeozems)“. Средната лятна температура е около 25 °C, а зимната – около 2 °C. Преобладаващите дървесни видове са дъб, бряст, ясен, липа, габър, върба, глог, топола, акация и други. От нискостеблените се срещат леска, шипка, смрадлика, дрян, трънка, люляк и др. Фауната е близка на тази, която е типична за хълмисто-гористите области на Източната Дунавска равнина. В непосредствена близост до западния край на селището минава река Бели Лом, която в миналото е дала основа за мелничарството в района. Извършената корекция и построяването на язовир „Бели Лом“ променят меандровия облик и състава на водата. Средната дълбочина на водния пласт е около 0,5 – 0,6 m. Скалите в района са забележителни с наличието в тях на много пещери, скални манастири и килии. В тези скали се намира най-голямата пещера в Лудогорието – „Божкова дупка“България / Област Русе / Кривня / Пещера "Кулина дупка (Божкова дупка) - Кривня. с дължина 315 m. Поради разположението си в дълбока долина, Сеново е било подлагано на редица наводнения.
В землището на Сеново има микроязовир, рибарник (поземлен имот с кадастрален идентификатор 66229.63.1).Кадастрална и специализирани карти > Към карта > Търсене на обекти. Ключови думи: вписване на кадастралния идентификатор → Търсене → двукратно щракване в маркираната площ → извежда се прозорец с информация за съответния поземлен имот.
Надморската височина в Сеново при сградата на кметството е около 230 m, нараства до около 260 m на североизток, а на юг в старата част около реката намалява до 160 – 170 m.
В северния край на Сеново минава железопътната линия Русе – Варна, на която градът има железопътна спирка. Северно от града има находища на каолин. На около 3 km северно от линията се намира рудник „Златен дол“.
Минаващият през град Сеново третокласен републикански път III-2003 води на север към град Гложево, а на юг през село Дряновец до връзка източно от село Осенец с първокласния републикански път I-2. Третокласният републикански път III-2302, минаващ край железопътната спирка Сеново, води на запад към град Ветово, а на изток до връзка с второкласния републикански път II-49 при село Просторно.
Население Числеността на населението на град Сеново по данните от преброяванията от 1934 г. насам се променя, както следва:Национален регистър на населените места. Справка за населението на гр. Сеново, общ. Ветово, обл. Русе. Справка към 19.05.2026.
През периода от 1984 до 1988 г. към град Сеново е присъединено като квартал село Кривня.Електронна библиотека по архивистика и документалистика. Раздел: „Книги“. Речник на имената и статута на населените места в България (1878 – 2004). Автор: Николай Мичев. CEHOBO. (Справка към 19 май 2026.)
Етническият състав на населението на град Сеново по численост и дял на етническите групи според преброяването през 2011 г. е: Етнически групи Численост Дял (в %)Общо 1428 100Българи 815 57,07Турци 177 12,39Цигани 394 27,59Други 5 0,35Не се самоопределят 11 0,77Неотговорили 26 1,82
История След Руско-турската война (1877 – 1878), по Берлинския договор 1878 г. селището – дотогава в Османската империя и с име Сеново, попада в Княжество България.Национален регистър на населените места. Справки > Промени за административно-териториалните или териториалните единици към дата > Справка за събитията за гр. Сеново, общ. Ветово, обл. Русе. Информация гр. Сеново, общ. Ветово, обл. Русе - 03/03/1878. Събитие: наблюдавано за първи път. При преброяването на населението на Княжество България на 1 януари 1881 г. населеното място е записано като Сенево, село в община Кривня, околия Разград, окръг Разград, с население 1259 души.Справки в Националния регистър на населените места, Списъци на населените места. Българско Княжество – Статистическо бюро. Списък на населените места (по преброяването на 1 януари 1881 г.). София, Държавна печатница, 1885; стр. 61 (67). Населено място: Сеново гц. Община: Кривня. Околия: Разград. Окръг: Разград. Жители: 1259. На 07.09.1984 г. дотогавашното село Сеново е признато за град.Национален регистър на населените места. Справки > Промени в наименованието, вида или административно-териториалната принадлежност на населено място > гр. Сеново, общ. Ветово, обл. Русе. 07/09/1984.
В източната част на града има селищни могили от халколита, над 20 тракийски надгробни могили, на юг – развалини от антична крепост, на югозапад – от антично селище, в местността Бента – от антично и средновековно селище.
По данни от други източници, в землището на Сеново има: надгробни могили в „Ерамас чаир“ (Нераждаща ливада), в местността „Коли балък“, в местностите „Бента“ и „Гъгъра кула“; тракийско селище на билото на скалата „Шанлъка“; белези от антични и ранновизантийски селища в местността „Юртлук“, в долния край на селището в двора на бившето ТКЗС до местността „Бента“ и до скалата „Сиври канара“ – Калето; останки от средновековни селища в местностите „Кърши“, срещу скалата „Шанлък“ (на левия бряг на река Бели Лом) и други. скални манастири: в скалния масив „Шанлъка“ – една църква, 14 килии, 7 ниши от 12 – 14 век, на височина от 8 до 27 m; скален манастир „Свети Димитър“.
Коренното население на Сеново спада към локалната българска етнографска група „капанци“. Сведенията за възникването на селището са малко и противоречиви. Най-вероятно то е преместено на сегашното място от близко старо селище през средата на 14 век. За произхода на името Сеново има само догадки. Една догадка се основава на добиването на сено от буйната ливадна растителност. Според друга догадка, след създаването на селището местните жители започват да го наричат „Ново село“ и тъй като по време на Османското владичество то е изгаряно няколко пъти и отново застроявано, било е все ново и така с отпадне на буквата „в“ се получава Сеново (малко вероятно, защото на капански диалект името е Сеньово). Трета догадка идва от арабската дума „сиян“, означаваща мочурливо място. Четвърта догадка се основава на друга арабска дума – „сен“, означаваща „зъб“ – като зъб изглеждал каменният блок върху скалата „Сиври канара“ (Острата скала). Пета догадка се основава на диалектните думи „сеня“ или „сенище“, които означават правя или хвърлям сянка – във връзка със сянката от големите клони на гората по северния скат, под които се е намирала първата създадена махала.
Поломието (районът на река Русенски Лом) е завладяно от османците през 1388 г. В турските регистри селото е записвано като Сенофче, Сенова или Сенува. Числеността на населението през 17 век се променя от 14 ханета – (1670 г.) до 0,25 ханета (1676 г.), а след това пак започва да нараства. Владеенето на земите минава през ленно-спахийския период и чифлишкия.
В османотурски регистри от 1676 г. селището се споменава под името Сенува, Русчушки (Русенски) вилает.
По време на началото на Руско-турската война група младежи от Сеново отиват за малко при руските войски. На връщане са заловени и осъдени като шпиони в Шумен. Младежите са Марю Стоянов – 22-годишен (обесен на мегдана в квартал „Варуша“ в Разград, Петър Стоянов – 25-годишен (обесен на една круша на площадче със сегашно име „Момина чешма“ в Разград, Никола Донев (Гайдарджията) – 25-годишен (обесен на черница в двора на дядо Йовчо – Сеново). Селото е освободено на 30 януари 1878 г.
Каолиновите находища са разкрити през 1932 г. във Ветово. Тогава е продаден и първият вагон с тази суровина. Първата фабрика за промиване на каолин е започната от братя Пенчеви през 1936 г., а работи от 1937 г. През същата година акционерно дружество „Дунав“, търговците Колю Маринов и Йордан Градинаров от Разград, Стефан Куюмджиев от Русе наели фабриката. Национализирана е през декември 1947 г. Сега каолиновият комбинат е частно акционерно дружество.
Религии Православие Църквата „Света Богородица“ е завършена 1875 г. Майстор е Уста Драго от дряновските села. Осветена е през м. октомври 1883 г. от митрополит Григорий. Строена е на доброволни начала. Пръв свещеник поп Георги Христов. Иконописците са от от Тревненската школа. През 1899 г. щедри дарения правят Стойчо Иванов, Стоян Друмев, Матьо Иванов, Георги Коцев, Джура Бобев, Кольо Георгиев, Стоян петков, Райчо Петров, Иван Райчев, Коци Петков, Друми Тончев, Еньо Върбанов, Господин Стоянов, Петко Недялков, Йовчо Христов. Камбанарията е преустроена 1922 г. от род Анчовлу. Иконата „Света Богородица“ е дарена от майор Шамин през 1879 г. Той е един от освободителите на с. Сеново.
Джамия Построена 1871 г. от същия майстор Уста Драго. През 1963 г. е съборена.
Политика Кметове от 1878 г. са:
Икономика В град Сеново се намира централното управление на фирма „Каолин“ АД – лидерът в производство на каолин, пясък и шамот на територията на целия Балкански полуостров. Фирмата е с дългогодишни традиции.
Обществени институции В далечното минало роля на обществени храмове за населението са изпълнявали скалната църква и скалните манастири. През 1850 г. била построена малка приземна стая, която изпълнявала функциите на селска църква. През 1870 г. започнали опити на помощника на тогавашния кмет Кара Яйха – Чобан Иван за получаване на разрешение за строеж на църква. Тези усилия се увенчали с успех през 1873 г. и строителството започнало веднага. Църквата била завършена през 1875 г. и осветена през октомври 1883 г. с името „Св. Богородица“. Джамията в с. Сеново е построена през 1871 г. Поради подкопаване от подземни води е разрушена 1963 г. През 1992 г. е издигната малка постройка, която сега се използва за мюсюлмански храм.