Атанас Атанасов Пантев е български офицер (полковник) и юрист.
Биография Роден е на 16 февруари 1892 г. в Белоградчик. През 1913 г. завършва Военното училище в София. Участник във войните за национално обединение. Започва служба в трети пехотен полк. От 1930 г. е командирован в Пловдивския военен съд, а от 1931 г. е постоянен негов член. През 1932 г. е командирован като военен следовател в Софийски военен съд, а на следващата година става постоянен член на Софийския областен военен съд. През 1935 г. става юрисконсулт в Министерството на войната. От 1938 г. е председател на Пловдивския военен съд. През 1939 г. е началник на Военносъдебно отделение.
По времето на пакта Молотов – Рибентроп, по препоръка на Любомир Лулчев, Борис III го назначава за Директор на полицията за провеждане на по-твърда линия към англофилската опозиция и по-неутрална към комунистите. Председател е на Софийския военно-полеви съд. Поддържа дейни връзки с германски официални и тайни служби, като от началото на 1941 г. споделя критиките срещу Борис III и правителството, че не са заели полагаемото място на България във Втората световна война на страната на нацистка Германия. Осъжда на смърт за въоръжена противодържавна дейност полковника от Червената армия Цвятко Радойнов и още 17 комунистически функционери по дела 168/42 г. и 133/42 г.. Пенсионира се в 1942 г. и става адвокат. Ползва се с влияние сред нацистките среди.
Атанас Пантев е убит в поредицата атентати, организирани от бойните групи на Българската комунистическа партия, ръководени от Славчо Радомирски, при която загиват също генерал Христо Луков и народния представител Сотир Янев. Той е застрелян на 3 май 1943 г. във входа на кооперацията на булевард „Адолф Хитлер“ (днес „Евлоги Георгиев“) №52, в която живее. Убийството е извършено от Величко Николов и Митка Гръбчева, прикривани от Виолета Якова и Леон Калаора.
След Деветосептемврийския преврат през 1944 г. е посмъртно съден и най-изненадващо оправдан от т.нар. Народен съд.
Военни звания Подпоручик (22 септември 1913) Поручик (5 октомври 1916) Капитан (1919) Майор (31 октомври 1930) Подполковник (1 ноември 1934) Полковник (1 ноември 1938)
Източници и литература
Анна Заркова, Черни ангели убиха невинни хора – тази част от историята ни трябва да се прочете, в. „Труд“ – 16 септември 2010. Поля Мешкова, Диню Шарланов, Българската гилотина – Тайните механизми на народния съд, Cофия 1994 г.
Категория:Български полковници Категория:Български военни съдии Категория:Български адвокати Категория:Загинали през Втората световна война Категория:Жертви на политически убийства в България Категория:Тридесет и трети випуск на Националния военен университет „Васил Левски“ Категория:Носители на орден „За храброст“ IV степен Категория:Носители на орден „За военна заслуга“ Категория:Родени в Белоградчик Категория:Починали в София