Стойчо Драгоев Каравелов е минен инженер, първият български инженер-металург. Произхожда от възрожденския род на Каравелови – първи братовчед е на Любен Каравелов и Петко Каравелов.
Биография Воден е на 1 август 1865 г. в Копривщица. Негови родители са Драгоя Либенов Каравелов и Параскева Иванова Спасова (племенница на Найден Геров). На 9 години тръгва на училище в Копривщица, а след това учи в Белоградчик и Цариброд. Завършва с отличие Реалната гимназия в Лом през 1885 г. и печели стипендия от Министерството на народната просвета. Заминава да следва в Саксонската минна академия във Фрайберг, Германия. Асистент е на професор Клеменс Винклер (1938 – 1940) – откривател на елемента с атомен номер 32 от Менделеевата таблица германий (Ge), който сега е заложен в цялата полупроводникова техника. Дипломира се като инженер-металург през 1890 г. и се завръща в България. През същата година проф. Винклер подарява на Стойчо Каравелов ампула с едни от първите кристали на елемента германий. През 1898 г. той я предава на Химическия институт на Физико-математическия факултет. В момента същата ампула, в стъклена банка, заедно със собственоръчно написан дарствен надпис от инж. Стойчо Каравелов, се съхранява в експозицията на Националния политехнически музей.
През 1890 г. постъпва като минен инженер в минното отделение на Министерството на финансите. В химическата лаборатория на отделението прави първите изследвания на полезни изкопаеми. От 1908 до 1915 г. е началник на Отделението за мините, кариерите и минералните води към Министерство на търговията, промишлеността и труда. През 1891 г. е участник в изработването на Закон за мините. Съгласно предложения от него закон, всички подземни богатства са собственост на държавата. Законът допринася за утвърждаване на държавния монопол върху експлоатацията на каменовъглените залежи в Пернишкия и Бобовдолския басейн.
През 1894 г. инж. Каравелов става член на Българското инженерно-архитектурно дружество (БИАД). Избран е и в редакционната колегия на списание БИАД. В изданията на дружеството са отпечатани над 80 негови материала за минното дело в света и у нас, изнася и различни статистически данни.
Превежда от немски на български език „Ръководство по определянето на минералите с помощта на духалката“ от Prof. Dr. C. W. C. Fuchs (превод 1892 г.) и „Таблици за определение минералите по външните знакове“ (превод 1899 г.) от проф. д-р А. Вайсбах. Превежда на немски език българския Закон за мините от 14 април 1910 г., като преводът е обнародван в третата книжка на списанието Leitschrift für Bergrecht от 1911 г., издавано от Министерството на търговията и индустрията в Берлин.
Работи като минен инженер в Перник и в Елисейна. Директор е на мина „Плакалница“ и завеждащ дирекция при Фердинанд.
През 1894 г. за четири месеца и половина е изпратен от Министерството на финансите като делегат по контролиране сеченето на златни и сребърни монети при унгарския държавен монетен двор в Кремница. През 1906 г. за пет месеца и половина е командирован като делегат по контролиране сеченето на никелови монети при австрийския и унгарския държавни монетни дворове във Виена и Кремница. През 1907 г. е изпратен да проучи устройството и службата на бюрата по контролирането на златните и сребърните предмети в Австрия, Швейцария, Германия и Франция. През 1909 г. е командирован в Берлин и Виена, за да поръча оригиналните щемпели за новите сребърни монети. Като делегат на българското правителство, през 1910 г. инж. Каравелов участва в Международния конгрес на мините и металургията в Дюселдорф, Германия.
Превежда на български език първите ръководства за определяне на минералите. Създава първата балнеоложка организация за използване на минералните води в България.
Умира в София на 51 години от рак на белите дробове на 8 октомври 1916 г.
Публикации „Нещо по металите и техните смешения“ публикувана в сп. „Искра“, год. I, кн. 12, 1889 г. „Желязото“ – публикувана в сп. „Искра“, год. II, кн. 2, 1889 г. „По позволителните за дирение мини“ – публикувана в „Списание на българското инженерно архитектурно дружество“, год. III, кн. 8,9 и 10 1898 г. „Общ кратък преглед на минното дело в България“ – в списание „Народно стопанство“, год. I, кн. 1, 1904 г. „Рецензия на учебника по минералогия от М. Т. Бракалов“ – публикувана в сп. „Мисъл“, год. I, кн. 1, 1892 г.
Награди и отличия Орден „Свети Александър“ V степен на 14.02.1892 г. Орден за гражданска заслуга IV степен на 18.05.1898 г. Орден „Свети Александър“ IV степен на 18.05.1905 г. Орден за гражданска заслуга III степен на 31.12.1914 г.Национален политехнически музей, Служебен списък на Стойчо Каравелов, 1907 г., инженер-металург в отделението за мините, Дирекция за търговия, индустрия, занаяти и мини към Министерство на търговията и земеделието, ОФ 06088
Източници
Външни препратки Първите германиеви кристали и един потомък на „Българи от старо време“ Светлана Горанова-Маркова, сп. „Наука“ – кн. 5/2021, том XXXI, с. 46
Категория:Български минни инженери Категория:Каравелови Категория:Родени в Копривщица Категория:Починали в София Категория:Възпитаници на средно училище „Любен Каравелов“ (Копривщица) Категория:Починали от рак