Заговорът на Паци (), приключил на 26 април 1478 г., е заговор, замислен от флорентинското банкерско семейство Де Паци с цел да смаже хегемонията на Медичите чрез подкрепата на папата и други външни субекти, включително Сиенската република, Кралство Неапол и Херцогство Урбино. Заговорът довежда до убийството на Джулиано де Медичи и раняването на Лоренцо Великолепни, без обаче да сложи край на властта на Медичите над Флоренция, както е било планирано.
Заговорът на Паци е единственият срещу семейство Медичи, който успява да елиминира член на семейството и води до трайни последици върху съдбата на италианското равновесие в края на XV век.
Предистория Членовете на семейство Медичи, винаги в центъра на градската политика, претърпяват поне по един заговор на поколение: Козимо де Медичи е заточен по политически причини за една година, а синът му Пиеро по чудо избягва от засада, устроена му от Лука Пити по пътя към Вилата на Медичите в Кареджи. Папа Лъв X (Джовани де Медичи) е трябвало да бъде убит от неговия лекар, инструктиран от група враждебно настроени към него кардинали, а Козимо I рискува да бъде прострелян, докато процесията му минава пред Палацо Пучи.
От 1469 г. Флоренция се управлява от синовете на Пиеро (който умира същата година): Лоренцо и Джулиано де Медичи, които тогава са съответно на 20 и 16 години. Лоренцо активно следва политическия живот с метода на дядо си Козимо Стари, тоест без да получава преки длъжности, а контролирайки всички магистратури и ключови места чрез доверени хора.
Не е ясно дали идеята за заговора се е зародила във Флоренция по инициатива на фамилията де Паци или по-скоро в Рим, в съзнанието на техния най-мощен съюзник, папа Сикст IV. Във всеки случай идеята за физическо елиминиране на фактическите господари на града насочва цяла поредица от фигури срещу тях, които се организират в същинския заговор.
Папа Сикст IV дела Ровере, необуздан непотист, веднъж избран на папския трон (1471 г.), има интерес да завладее богатите флорентински територии в полза на своите племенници, включително благородника Джироламо Риарио, а също и да финансира скъпата работи, предприети от него в Рим, като разкрасяването и реорганизацията на Ватиканската библиотека. Той също така не гледа с добро око на експанзионистичните цели на Медичите към Романя.
Папата вече демонстрира враждебността си към Медичите, лишавайки ги от управлението на папските финанси именно в полза на семейство Паци. Те твърдят пред Лоренцо, че тази промяна в предпочитанието се дължи само на техните търговски качества, а не на некоректност, но Лоренцо Великолепни вероятно изчаква подходящия момент, за да си отмъсти за този търговски провал. Управлението на папските финанси включва огромен престиж и голямо богатство, идващи както от комисиите за движенията, така и от експлоатацията на мините за стипца в планината Толфа: стипцата се използва като фиксатор за боядисване на дрехи и за цветовете на миниатюри, а мините на Монти дела Толфа, разположени в папската територия близо до Чивитавекия, са единствените известни в Италия по онова време, така че тяхната експлоатация гарантира монопола на незаменима субстанция както в производството на текстил, така и в книжното производство.
Така Паци и папата са в тесен съюз в Рим, но идеята за заговор срещу Медичите все още не се е проявила, а напротив – двете флорентински фамилии, макар и съперници, са свързани помежду си благодарение на брака между Гулиелмо де Паци и Бианка де Медичи, по-голямата сестра на Лоренцо през 1468 г.
Искрата, която запалва духовете, обикновено се идентифицира във въпроса за наследството на Беатриче Боромео, съпругата на Джовани де Паци. През 1477 г., след смъртта на нейния много богат баща Джовани Боромео, Лоренцо обнародва закон със задна дата, който лишава дъщерите от наследство в отсъствието на братя, като кара то да премине директно към всички братовчеди от мъжки пол. Така Лоренцо избягва значителното разрастване на богатството на Паци.Patricia Lurati, «In Firenze non si fe’ mai simile festa». A proposito del cassone di Apollonio di Giovanni con scena di giostra alla Yale University Art Gallery, in Annali di Storia di Firenze, vol. 7, 2012, pp. 35–71
Напрежението между двете семейства нараства, когато Лоренцо обвинява Паци, че са дали назаем на папата 30 хил. дуката, за да може племенникът му да завладее графство Имола, опасно близо до флорентинските територии. Това е решение, което е в разрез с точната директива на Лоренцо, който не само е отказал заема на папата, но също е помолил другите флорентински банки да не го отпускат.
Организация на заговора Вероятно през този период (около 1477 г.) заговорът започва да се обмисля, преди всичко от Якопо и Франческо де Паци, към които се добавя Франческо Салвиати, архиепископ на Пиза в конфликт с Медичите, които са решили да не му дадат флорентинския пост и вместо това се предпочели техния роднина, Риналдо Орсини. След като Медичите бъдат елиминирани, ръководството на Флоренция би трябвало да отиде у Джироламо Риарио. Вероятно на начало на преговорите оказва влияние и смъртта през август 1477 г. на влиятелния кардинал камерлинг Латино Орсини – чичо на Клариса Орсини г. съпруга на Лоренцо Великолепни, което със сигурност е щяло да представлява пречка за заговора срещу неговите покровителствани лица.
Папата се погрижва да намери друга външна подкрепа: Сиенската република, кралят на Неапол, както и войските, изпратени от градовете Тоди, Чита ди Кастело, Перуджа и Имола (всички папски територии). Той също така препоръчва да се избягват кръвопролития: това очевидно е чисто проформа предложение, което заговорниците не вземат предвид: двамата Медичи всъщност трябва да бъдат физически елиминирани. „Ръката“ на действието, т.е. пряк или косвен отговорен за убийството, е идентифицирана в лицето на Джовани Батиста ди Монтесеко. Монтесеко обаче, не като наемен убиец, а като кондотиер, категорично отказва да извърши такова действие, при това в църква по време на религиозна служба и затова е заменен от двама по-малко опитни в оръжията свещеници – Стефано да Баньоне и апостолическият викарий Антонио Мафей да Волтера.
Наскоро е открито шифровано писмо, което доказва със сигурност основното участие на Федерико да Монтефелтро, херцог на Урбино, който има 600 души в полза на заговорниците пред портите на Флоренция.Marcello Simonetta, L'enigma Montefeltro, Biblioteca Universitaria Rizzoli, gennaio 2010 Лоренцо научава за него от признанието на Монтесеко (и следователно единственият, който е екзекутиран чрез обезглавяване вместо обесване). Активен в организирането на заговора е Пиетро Феличи, секретар на херцога на Урбино. Лоренцо Великолепни публикува изповедта на Монтесеко през август, като обаче кара името на херцог Федерико да Монтефелтро да бъде пропуснато. Всъщност те по-късно ще бъдат съюзници заедно с херцог Ерколе I д’Есте в т. нар. „война за солта“ във Ферара срещу Венеция през 1482 г., в която Федерико умира от малария (10 септември).
След като конспирацията има положителен резултат, планът, съгласуван през март в стаите на Апостолическия дворец, предвижда, че Лоренцо Джустини, папски легат, и Джанфранческо Мауруци да Толентино, назначен за губернатор на Имола, ще трябва да поведат войските на Риарио до портите на Флоренция (2000 мъже и няколко коня), като ги държи на разположение на архиепископа на Пиза Франческо Салвиати и на Франческо де Паци.
Събота, 25 април 1478 г. Първоначално планът предвижда отравянето на Лоренцо и Джулиано де Медичи по време на банкет, организиран от тях във Вилата на Медичите във Фиезоле на 25 април 1478 г., за да отпразнува успешното избиране за кардинал на 18-годишния Рафаеле Риарио, племенник на папа Сикст IV, чието участие в заговора е спорно; не е известно дали чичо му Сикст IV го е информирал за заговора. Якопо де Паци и Джироламо Риарио са отговорни за отравянето, като трябва да излеят отровата в едно от възлиянията, предназначени за двамата братя. Поводът за банкета, както и семейните отношения между Паци и Медичите, трябва да отклонят подозренията от материалните изпълнители на заговора. Този ден обаче внезапното неразположение на Джулиано прави начинанието невъзможно и то е отложено за следващия ден, за литургията в Санта Мария дел Фиоре.
Неделя, 26 април 1478 г. в 13.30 ч. Погребение на Джулиано де МедичиТленните останки на Джулиано де Медичи са положени в базиликата Сан Лоренцо, в бъдещата Нова сакристия на Микеланджело, след погребение с голяма тълпа. При ексхумацията на гроба му, извършена през 1895 г., черепът му е открит с белези от дълбоко нарязване на главата. Дълго време се е смятало, че фрагмент от окървавена риза е парче от ризата, носена от него по време на убийството му в катедралата. Като такова то е било изложено в Музея на Медичите в Палацо Медичи-Рикарди. Едва наскоро е доказано, че това е част от робата на херцог Алесандро, убит през 1537 г. Въпреки това тази почти светска реликва , това свидетелства за устойчивостта на емоционалната сила на Конспирацията на Паци, която се е заела да промени историята на Флоренция.Вж. каталога на изложбата "Denaro e Bellezza. I banchieri, Botticelli e il rogo delle vanità" Firenze, Palazzo Strozzi, 17 септември 2011-22 януари 2012 г.
В неделя нищо неподозиращият кардинал Рафаеле Риарио кани всички на литургията, която отслужва в катедралата, като благодарност за празненството организирано предишния ден в негова чест. Медичите и заговорниците отиват на литургия, с изключение на Монтесеко, който отказва да нанесе коварните удари в осветено място. Двама свещеници са набързо наети да ги заменят: Стефано да Баньоне и апостолическият викарий Антонио Мафей да Волтера.
Въпреки това, тъй като Джулиано все още не се чувства добре, Бернардо Бандини (убиецът, предназначен за Джулиано) и Франческо де Паци решават да отидат и да го вземат лично. По пътя от Палацо Медичи до Санта Мария дел Фиоре хронистите си спомнят как заговорниците коварно са прегърнали Джулиано, за да видят дали носи броня под дрехите си, но поради инфекция на крака си той излиза без обичайната си защитна ризница под робата и без неговото „джентиле“ (любезен) – шеговито име, с което нарича бойния си нож, който удря в ранения му крак. Когато пристигат в църквата, литургията вече е започнала.
В тържествения момент на издигането, докато всички са коленичили, избухва истинска засада: Бандини се нахвърля върху Джулиано, удряйки го многократно по гърба с кинжал, след което се затичва към Лоренцо, докато Франческо де Паци мушка с кинжала тялото на Джулиано в локва кръв. Николо Макиавели пише, че Франческо де Паци го е мушкал толкова силно, „че в слепотата си той нарани крака си доста лошо“. Лоренцо, придружен от неразделния Анджело Полициано и неговите оръженосци Андреа и Лоренцо Кавалканти, е ранен в рамото от неопитните свещеници, които се опитват да го намушкат, малко след което успява да влезе в сакристията, където затваря тежките врати и се барикадира. Бандини се нахвърля, вече късно, върху му, но излива гнева си върху банкера Франческо Нори, който поставя тялото си между убиеца и Лоренцо, жертвайки живота си и давайки възможност на Лоренцо да избяга.
Народното отмъщение за Лоренцо Якопо де Паци е преценил реакцията на флорентинското население съвсем погрешно. Когато се появява на Пиаца дела Синьория с група другари на коне, викащи „Свобода! “, вместо да бъде аплодиран, той е нападнат от тълпата в неудържимо народно движение, което бушува срещу заговорниците от катедралата до целия град. Войските на папата и на другите градове, които чакат, разположени около Флоренция, стават подозрителни при камбанния звън и самият Якопо де Паци напуска града, донасяйки новината за провала, така че атака не е предприета.