Гръцко въстание в Македония (1878)

Гръцкото въстание в Македония от 1878 година (, Македонско въстание от 1878; опит за въстание според български историци) е поредица от неуспешни бунтове на гръцкото население срещу османската власт в южната част на областта, инспирирани от Гърция по време на Източната криза 1876 – 1878 година. Чрез тях гръцката държава заявява претенциите си за анулиране на договора от Сан Стефано и изтласкване на българския етнически елемент от Македония.Αναφορές Προξένων προς το Υπουργείο Εξωτερικών γιά την Επανάσταση του Ολύμπου (1878) Από Ι.Ε.Θ.Π., взето от karipeio.wordpress.com на 21.09.2011 г.

Предпоставки

До началото на Източната криза Гърция се придържа към политика за мирно разрешаване на националния си въпрос в духа на мегали идеята. През 70-те години се създават революционните дружества Братство и Национална отбрана, в които членуват редица значими гръцки общественици, и които в май 1878 година се сливат в Централен комитет, който избира революционен Македонски комитет. След края на Цариградската конференция през 1876 година те започват подготовка за въоръжено въстание със знанието на министър-председателя Александрос Кумундурос. С избухването на Руско-турската война от 1877-1878 и нахлуването на руската армия в европейските османски владения в Гърция се засилва желанието за вдигане на въстания в Епир, Тесалия и Македония. В началото на 1878 гръцки части нахлуват в Тесалия, но са принудени да се оттеглят, след като Русия и Османската империя сключват примирие.Трайкова, Весела. Опитът за Гръцко въстание в Македония през 1878 година

Олимпийско въстание

За изпращане на чети в Македония работи старият революционер Леонидас Вулгарис, син на Анастас Българин, но при Източната криза от 1877 – 1878 година гръцкият Македонски комитет и гръцката държава от самото начало отхвърлят възможността за въстание в Македония, оглавено от Вулгарис, „поради тесните връзки, които той поддържа със славяните“. Въпреки това на 26 декември 1877 година/7 януари 1878 година със 150 души тръгва с кораб за района на Катерини – Олимп, за да се присъедини към готвеното гръцко въстание в Македония, но лошите атмосферни условия не позволяват дебаркиране.

На 19 февруари (3 март нов стил) 1878 година с подкрепата на гръцката държава избухва въстанието в Литохоро край Олимп. Оглавено е от Космас Думбиотис, който с 500 души е транспортиран по море с гръцките кораби „Идра“ и „Византио“. Думбиотис дебаркира при Скала и овладява Литохоро. Пристигането на Думбиотис кара района да въстане и на 20 февруари/2 март Михалис Дзимас и Милтиадис Апостолидис с помощта на хора от Лептокария, Скотина и Пантелеймон, овладява Платамонската крепост. Образувано е привременно правителство, начело с Евангелос Коровангос,Βέλκο, Γρηγόρη. H Επανάσταση στον Όλυμπο το 1878 , history-of-macedonia.com 13.08.2012 г. което обявява присъединяването на Македония към Гърция и известява за това консулите на европейските държави в Солун. До 4/16 март бунтът е потушен. Някои гръцки чети остават в района и в края на 1878 година, като се отдават на грабежи, включително и над гръцкото население.

Известни са опити на ръководителите на българското въстание в Кресна и Разлог да установят сътрудничество с тези отряди. В района на Олимп е изпратен с четата си войводата Георги Караискаки, който продължава да действа в Тесалия и през лятото на 1879 година.Дойнов, Дойно. Кресненско-Разложкото въстание, 1878 – 1879, София, 1979, стр. 272 – 273

Четническо движение в Югозападна Македония

На 18 февруари в планината Червена гора (Вуринос) е образувано „Привременно правителство на македонската провинция Елимия“, начело с Йоанис Говедарос - председател, секретар Анастасиос Пихеон и военен ръководител на отряд от 500 души Йосиф Лятис. Главното му искане е отмяната на договора от Сан Стефано. Привременното правителство отправя апел до гръцкото правителство за присъединяване на кожанско-костурския район към Гърция. Бунтовниците получават помощ от Гърция, която иска да покаже, че териториалните ѝ претенции не се изчерпват само в Крит, Епир и Тесалия. Според гръцки източници около 15 000 души участват в бунтовете в Югозападна Македония между градовете Кожани и Битоля до зимата на същата година.

Четническото движение има гръцки национално-политически цели, но четите са съставени от харамии и често се занимават с разбойничество. Според доклад от руското консулство в Солун до посолството в Цариград четите при Олимп и в окръзите Костурски, Караферийски и други, съставени от гърци и власи, ограбвали населението, докато неголеми политически чети, въоръжени от атинските комитети, работят за въстание в Епир и Тесалия. Гръцко-албански чети се появяват и между Битоля и Воден и ограбват пътници и отвличат имотни хора за откуп.

Литература Κωφός, Ε. Η Επανάστασις της Μακεδονίας κατά το 1878, ΙΜΧΑ, Θεσ/νίκη, 1969. Κωφός, Ε. Ο Ελληνισμός στην περίοδο 1869-1881, από το τέλος της Κρητικής Επανάστασης στην προσάρτηση της Θεσσαλίας, Εκδοτική Αθηνών, Αθήνα, 1981.

Бележки

Категория:1878 година в Османската империя