Колите () е американски анимационен спортно-комедиен филм от 2006 г., продуциран от Пиксар Анимейшън Студиос за Уолт Дисни Пикчърс. Режисиран от Джон Ласитър, с режисьорско съдействие от Джо Ранфт (единственият му режисьорски опит), продуциран от Дарла К. Андерсън, по сценарий на Ласитър, Ранфт, Дан Фогълман, Киъл Мъри, Фил Лорин и Йорген Клубиен, базиран на историята от Ласитър, Ранфт и Клубиен, филмът е озвучен с гласовете на Оуен Уилсън, Пол Нюман (в последната си роля в озвучаването на пълнометражен филм), Бони Хънт, Лари Кабелджията, Тони Шалуб, Чич Марин, Майкъл Уолис, Джордж Карлин, Пол Дули, Дженифър Луис, Гуидо Карони, Майкъл Кийтън, Катрин Хелмънд, Джон Раценбъргър и Ричърд Пети, докато състезателните пилоти Дейл Ърнхард Джуниър, Марио Андрети, Михаел Шумахер и автомобилният ентусиаст Джей Лено озвучават едноименните си роли.
Действието на филма се развива в свят, населен изцяло от антропоморфни превозни средства. Историята проследява млад, самовлюбен състезателен автомобил на име Светкавицата Маккуин, който по пътя към най-важното състезание в живота си се озовава случайно в забравено градче по протежението на път 66 – Радиатор Спрингс. Там той открива значението на приятелството и започва да преосмисля своите приоритети.
Разработката на Колите започва през 1998 г., след като приключва продукцията на Приключението на бръмбарите, с нов сценарий, озаглавен Жълтата кола, който разказвал за електрически автомобил, живеещ в свят, доминиран от бензинови коли; сценарият е написан от Йорген Клубиен. Обявено е, че продуцентите се съгласяват това да бъде следващият филм на Пиксар след Приключението на бръмбарите, с планирана премиера през 1999 година, по-специално около 4 юни. Впоследствие обаче идеята е изоставена в полза на Играта на играчките 2. Малко след това продукцията е възобновена с големи промени в сценария. Филмът е вдъхновен от преживяванията на Джон Ласитър по време на пътешествие с кола през страната. Ранди Нюман композира музиката към филма, а изпълнители като Шерил Кроу, Раскал Флатс, Джон Мейър и Брад Пейсли допринесят със свои песни към саундтрака. Колите в крайна сметка се превръща в последния филм, независимо продуциран от Пиксар преди закупуването на студиото от Дисни през януари 2006 г.
Премиерата на Колите е на 26 май 2006 г. на пистата Шарлот Мотор Спийдуей в Конкорд, Северна Каролина, а по кината в Съединените щати излиза официално на 9 юни. Филмът получава като цяло положителни отзиви и постига търговски успех, реализирайки 462 милиона долара в световен мащаб при бюджет от 120 милиона долара, което го прави шестия най-касов филм за 2006 г. На 79-ите награди Оскар получава две номинации, включително за най-добър анимационен филм, но губи от Весели крачета. Въпреки това печели както наградата Ани за най-добър анимационен филм, така и Златен глобус за най-добър анимационен филм. Филмът излиза на DVD на 7 ноември 2006 г., в ограничени количества на VHS на 19 февруари 2007 г., и на Blu-ray на 6 ноември 2007 г. Към него е добавен и късометражният филм Човекът оркестър както за кино, така и за домашна употреба. Филмът е посветен на Джо Ранфт, който загива в автомобилна катастрофа по време на продукцията.
Успехът на Колите поставя началото на мултимедийна франчайз поредица, която включва две продължения: Колите 2 (2011) и Колите 3 (2017), както и два спин-оф филма, продуцирани от Диснитуун Студиос: Самолети (2013) и Самолети: Спасителен отряд (2014).
Сюжет В свят, населен от антропоморфни превозни средства, състезанието „Диноко 400“ бележи кулминацията на сезона за Купата „Пистов шампионат“. Надпреварата изостря съперничеството между пенсиониращия се седемкратен шампион Стрип „Краля“ Уедърс, хитрия Чик Хикс и талантливия, но самоуверен новак Светкавицата Маккуин. Решен на всяка цена да спечели и да напусне спонсора си на старо — „Ръст-ийз“, за да премине към престижния отбор „Диноко“, Светкавицата се сблъсква с проблеми, произтичащи от егоистичния си характер и неспособността си да работи в екип. По време на решаващото състезание той отказва да направи пит-стоп, губи преднината си и пука задните гуми точно преди финала. Състезанието завършва с тройно равенство, което води до решаващо състезание седмица по-късно на Международната писта в Лос Анджелис.
След състезанието, Светкавицата пътува през нощта към Калифорния в ремаркето на своя камион-превозвач Мак, но след инцидент се озовава сам и изгубен в западналото пустинно градче Радиатор Спрингс, Аризона. Там по невнимание поврежда главния път и е осъден на общественополезен труд — да го ремонтира под надзора на съдията Док Хъдсън, който е предубеден към него заради професията му на състезател.
Светкавицата опитва да асфалтира пътя на бърза ръка, но когато резултатът е катастрофален, Док го предизвиква на състезание: ако загуби, трябва да започне отначало. Никога преди не се състезавал по черен път, Светкавицата излита от завой и се забива в кактуси — капан, който Док нарочно подготвя, за да му смекчи егото. С времето обаче Светкавицата започва да се сближава с жителите на градчето, особено с Матю, ръждясал автомобил за пътна помощ, и Сали, бивша адвокатка с мечта да възроди Радиатор Спрингс. Постепенно той започва да цени чара на това място и историята му. Светкавицата открива, че Радиатор Спрингс някога е било оживено място по път 66, преди новата магистрала да отклони движението и да доведе до упадъка му. Той също така разбира, че мълчаливият Док е бивш състезател — легендарният Хъдсън Хорнет, чиято кариера приключва след тежка катастрофа. Док смята предишните си купи за „боклук“, което силно шокира Светкавицата.
След като завършва ремонта на пътя, Светкавицата решава да остане още ден, за да помогне на местните бизнеси, но Док междувременно съобщава на медиите къде се намира. Това довежда до внезапната поява на Мак и медиите, които го отнасят обратно за голямото състезание. След като вижда тъгата в очите на останалите, Док започва да съжалява за действията си. На пистата в Лос Анджелис Светкавицата първоначално се затруднява, но изведнъж получава подкрепа от жителите на Радиатор Спрингс, които се появяват като негов екип. С Док вече в ролята на главен механик, Светкавицата прави впечатляващо завръщане. В последните обиколки Чик Хикс прилага опасна маневра, с която умишлено катастрофира Краля, правейки го неспособен да завърши. Спомняйки си как Док е бил принуден да се оттегли след инцидент, Светкавицата спира преди финала и бутва Краля до линията, давайки победата на Чик, но осигурявайки честен завършек за ветерана.
Публиката и медиите осъждат победата на Чик Хикс и възхваляват почтеността и спортменството на Светкавицата. Въпреки предложението на изпълнителния директор на „Диноко“, Текс, да се присъедини към отбора им, Светкавицата отказва — заради лоялност към „Ръст-ийз“ и новопридобитото си уважение към него. Завръщайки се в Радиатор Спрингс, Светкавицата се събира отново със Сали и заявява намерението си да направи градчето свой център за подготовка, подпомагайки възраждането му.
Актьорски състав Оуен Уилсън – Светкавицата Маккуин, червен, измислен състезателен автомобил от 2006 г., описан от Джон Ласитър като „хибрид между НАСКАР и по-заоблен автомобил от Льо Ман“. Пол Нюман – Док Хъдсън, тъмносин „Хъдсън Хорнет“ от 1951 г. Бони Хънт – Сали Карера светлосин „Порше 911 Карера“ от 2002 г. Лари Кабелджията – Матю, ръждясала синя пътна помощ, вдъхновена от „Интърнешънъл Харвестър Ел-170“ и „Шевролет Таск Форс“ от 50-те. Тони Шалуб – Луиджи, жълт „Фиат 500“ от 1959 г. Чич Марин – Рамон, тунингован „Шевролет Импала Лоурайдър“от 1959 г., с различни цветове във всяка сцена. Майкъл Уолис – Шерифа, полицейски автомобил „Мъркюри Ейт Купе“ от 1949 г. Джордж Карлин – Филмор, аквамаринов „Фолксваген Тайп 2“ от 1963 г. Пол Дули – Сардж, военен джип „Уилис“ от 1941 г. Дженифър Луис – Фло, аквамаринов концептуален автомобил, базиран на „Дженерал Мотърс Моторама“ от 1957 г. Гуидо Карони – Гуидо, измислен син мотокар, който прилича на „Бе Ем Ве Изета“ и говори само италиански. Ричард Пети – Стрип „Краля“ Уедърс, син състезателен автомобил „Плимут Супърбърд“ от 1970 г. Майкъл Кийтън – Чик Хикс, зелен състезателен автомобил, описан от Пиксар като типичен сток кар от 80-те, съперник на Маккуин. Катрин Хелмънд като Лизи – черен „Форд Модел Т“ от 1923 г. Джон Раценбъргър – Мак, червен камион „Мек Супър-Лайнер“ от 1985 г., превозвач на Маккуин Джо Ранфт – Ред, мълчалив червено-сребрист пожарен камион от 60-те, и Джери, раздразнителен камион „Питърбилт“, когото Маккуин бърка с Мак. Джеръми Пивън (САЩ) / Джереми Кларксън (Великобритания) – Харв, агентът на Маккуин (никога не се показва на екран) Боб Костас – Боб Кътлас, сив „Олдсмобил Аурора“ от 1999 г., спортен коментатор. Даръл Уолтрип – Даръл Картрип, многоцветен „Шевролет Монте Карло“ от 1977 г., друг спортен коментатор. Хъмпи Уилър – Текс Диноко, златист „Кадилак Купе дьо Вил“ от 1975 г., собственик на „Диноко“. Линда Пети – Линда Уедърс, „Крайслер Таун енд Кънтри“, съпруга на Краля. Дейл Ърнхард Джуниър – Джуниър, генеричен състезателен автомобил. Михаел Шумахер – Михаел Шумахер Ферари, червено „Ферари F430“. Том и Рей Маглиоци – Ръсти и Дъсти Ръст-ийз, съответно „Додж Дарт“ от 1963 г. и „Додж А100“ от 1967 г., собственици на Ръст-ийз. Ричард Кайнд и Иди МакКлърг – Ван и Мини, зелен „Сатурн Рилей“ (2004) и лилав „Крайслер Таун енд Кънтри“ (1996). Линдзи Колинс и Елиса Найт – Миа и Тиа, близначки, червени „Мазда МХ-5“ от 1992 г. Марио Андрети – Марио Андрети, „Форд Феърлейн“ от 1967 г. Сара Кларк – Кори Турбовиц, спортен автомобил, подобен на „Форд Пума“ от 1997 г., състезателен репортер. Джей Лено – Джей Лимо, син „Линкълн Таун Кар“, камео. Джонас Ривера – Буст, виолетов „Нисан СилвияЧ, лидер на бандата на тунингованите. Е. Дж. Холоуицки – Ди Джей, син „Скaйън ЕксБи“, член на бандата. Адриан Очоа – Уинго, зелено-лилав „Мицубиши Еклипс“. Лу Романо – Снот Род, оранжев „Плимут Баракуда“, често киха. Майк Нелсън – Не Чък, червен мотокар от бившия отбор на Маккуин
Том Ханкс, Тим Алън, Били Кристъл, Джон Гудмън, Дейв Фоули и Джон Раценбъргър отново озвучават своите герои от предишни филми на Пиксар по време на сцена във финалните надписи, която включва автомобилни пародии на Играта на играчките, Таласъми ООД и Приключението на бръмбарите.
Производство Разработка
Разработката на Колите започва през 1998 г., когато Пиксар завършва продукцията на Приключението на бръмбарите. По това време Йорген Клубиен започва да пише нов сценарий, озаглавен Жълтата кола, който разказва за електрически автомобил, живеещ в свят, доминиран от коли с голям разход на гориво. Историята е вдъхновена от приказката за Грозното патенце, а идеята възниква след негативния прием на електромобила Мини-Ел от страната на Клубиен. Част от оригиналните скици и герои са разработени още през 1998 г., а продуцентите се съгласяват, че Колите може да бъде следващият филм на студиото след Приключението на бръмбарите и да излезе в началото на 1999 г., конкретно около 4 юни. Впоследствие обаче идеята е изоставена в полза на Играта на играчките 2. Малко по-късно продукцията е подновена, но със значителни промени в сценария, включително разширени роли за герои като Матю, Док и още няколко.