Клането в Ески Джумая е етническо прочистване, военно престъпление и геноцид срещу българското население в град Ески Джумая (днес Търговище) в Османската империя по време на руско-турската война (1877 – 1878) на 28 януари 1878 г., ден преди града да бъде освободен от османско иго. То е извършено от османския башибозук, местни банди черкези и отстъпващи части на редовната османска армия. Броят на жертвите варира между 485 и около 600 души, като 125 души са били от града, другите са били от съседните села и градчета, които са търсели спасение в Ески Джумая по време на войната. През 1876 г. града има малко над 2100 жители, 1425 турци и 717 българи. Местното население нарича клането „Малкият Батак“.
С настъплението на руската армия на 27 януари 1878 г. по време на руско-турската война (1877 – 1878) събралите се от града и околни села турци започват да се изселват с редовната османска армия към Шумен. В града остават някои от придошлите от селата турци, черкези и въоръжен башибозук, под предводителството на Къзъли Юсуф, Кючук Али и Джун Ахмед, които подлагат града на опожаряване и клане, спрени благодарение на застъпничеството на местни европейски търговци и сформираната от българите въоръжена самоотбрана.
Погроми
Една част българите тръгват към Шумен, но малък брой стигат дотам, повечето биват избити. Нападенията са били безмилостни и включвали убийства, кланета, изнасилвания и други безчинства. В града биват запалени панаирът и чаршията и българската „Срещна махала“. Изгорени заедно със стоката си са около 400 дюкяна, 7 хана, 50 – 60 къщи на българи и турци, както прочутата кула на градския часовник.
Зверства
В книгата „Страданието на Българите“, издадена през 1889 г. в Пловдив от видният български възрожденец, историк и краевед Георги Г. Димитров (1838 – 1906), се описват зверствата и кланетата над мирното българско население:
Съпротива
От много къщи се чувал страшният писък на беззащитните жертви под башибозушкия ятаган. Част от българското население е успяло да се скрие по изби, мазета, тавани или избягало вън от града, а други, по-мъжествени, групирани и с оръжие в ръце, започнали борба с поробителите за защита на семействата си и родните домове. Най-добра, организирана съпротива е била създадена от населението на двете известни варушки махали – „Черковната“ (днес улица „Екзарх Йосиф“) и „Чешма сокак“ (днес улица „Спиридон Грамадов“), разположени на територията на днешния квартал „Вароша“). Хаджи Илия хаджи Марков, предупреден от Замък Ефенди, че турците се готвят да бягат, накупил барут и патрони, и заедно със сина си подготвил голямо количество муниции. Щом започнали палежите, местните български първенци се събират в къщата на Васил Маньоолу, решавайки да свикат населението от цялата махала и да се защитават. Събрали се към 350 – 400 души. Но не навсякъде отбраната имала успех – закланите, застреляни, обесени били много. Не била пощадена и църквата.
Във връзка с тези събития очевидецът дядо Спас Папазов разказва:
Освобождение на града
Виждайки безизходното положение, неколцина смели граждани, разделени на две групи, преминават през Преславската планина за да търсят помощ от руските войски:
Едната група, съставена от Пеньо Стоянов, Бандю Димитров, Геньо Димитров, Васил Стойков и Доси Тодоров, преминава край днешното село Разбойна и навлиза в Преславската планина през Боаза, минава край село Вардун и приближава град Осман пазар (днес Омуртаг), който е бил освободен. Групата на Пеньо Стоянов е заловена от руски патрул и той докладва на генерал-лейтенант Казимир Ернрот за трагичното положение на Ески Джумая. Другата група, начело със Сава Севов и Стоян Митрев се озовава при руснаците, преминавайки през днешното село Божурка.
Сформиран е отряд под предводителството на руския полк. Карганов от три батальона на 43-ти пехотен охотински полк, сотня казаци и две оръдия. Частта незабавно се отправя към града и на 29 януари 1878 г. той е освободен. На следващия ден, по решение на руското командване пет от заловените са осъдени и обесени публично заради деянията си.
Източници
Ески Джумая Категория:История на Търговище Категория:Руско-турска война (1877 – 1878) Категория:1878 година в Османската империя