Борис Тодоров Светиев е български общественик и революционер, деец на Македонската младежка тайна революционна организация.
Биография Борис Светиев е роден през 1903 годинаРазсуканов, Йосиф. В Македония под робство: Студентският процес в Скопие, в. „Македония“, брой 46, 16 декември 1998 г. в Битоля, тогава в Османската империя. Негови братя са Христо и Стефан Светиеви, баща им е революционер от ВМОРО, убит от гръцки терористи, а техен чичо е солунският архимандрит Евлогий със светско име Спиро Светиов (Светиев)Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него, УИ „Св. Климент Охридски“, София, 1992, стр. 270-271.. Борис Светиев получава медицинско образование.
Като студент в Загреб и член на Македонската младежка тайна революционна организация той е в ръководната петорка на Битолския революционен окръг. На Скопския студентски процес през 1927 година е осъден на 5 години строг тъмничен затвор с тежки окови.
През 1941 година Борис Светиев участва в създаването на Българските акционни комитети и посрещането на българската войска и администрация в Македония. В това време е и ръководител на медицинската служба в Битолската област. Участва в редактирането на битолския вестник „Пелистерско ехо“. През 1942 година участва на среща на бившите членове на ММТРО по инициатива на Йордан ЧкатровГаджев, Иван, „Иван Михайлов (отвъд легендите)“, Том I, София 2007, Университетско издателство „Свети Климент Охридски“, стр. 509.. На 4 и 5 юли 1942 година в Скопие в адвокатската кантора на Йордан Чкатров е проведена среща, на която присъстват 19 души видни български общественици, политици, търговци и кметове, сред които Христо Паунчев от Охрид, Сотир Тренчев от Ресен, Борис Светиев от Битоля, Коце Ванов и Богдан Попгьорчев от Велес, Христо Сеизов от Кавадарци, Евтим Бойчев от Неготино, д-р Тодор Гичев от Щип, Павле Гичев и Коце Кратовалиев от Скопие, Тома Кленков, Чкатров, Стерьо Боздов и Димитър Гюзелов.Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1992, стр. 224. Те подчертават съществувалото въодушевление у населението в Македония и очакванията му, че България ще се опре на него за извоюване на свободата и приобщаването им към пределите на голяма България.Павловски, Јован. Судењата како последен пораз, Центар за информирање и издавачка дејност „Полог“, Тетово, 1977, стр. 358-359.
Събранието решава са се обърне директно към цар Борис III и му изпраща изложение, в което се иска по-голямо представителство на местното население:
През 1943 година делегация от Битоля в състав адвокат Георги Атанасов, Сотир Тренчев, Стефан Светиев, Борис Светиев посреща Христо Руков, Спиро Василев, Йосиф Кузев Марков, Васил Стумбов и Кръстьо Янков, които след това заминават за КостурскоМичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.).
При налагането на властта на Титова Югославия д-р Борис Светиев е арестуван. Осъден е през май 1945 г. на дългогодишен затвор.
През 1950-те години е освободен от затвора и дълги години работи като лекар в поликлиниката в Щип и в Сопотница. Като пенсионер в края на живота си се установява в Скопие.
Родословие
Външни препратки „Образът на Дамян Груев“, публикувано във в-к „Пелистерско ехо“, год. I, бр. 4, Битоля, 24 януари 1942 година
Бележки
Категория:Родени в Битоля Категория:Български революционери от Македония Категория:Дейци на ММТРО Категория:Български лекари от Македония Категория:Репресирани от комунистическия режим в Югославия Категория:Българи в Югославия Категория:Дейци на Българските акционни комитети Категория:Репресирани от режима в Кралство Югославия