Провадия

Прова̀дия е град в област Варна, Североизточна България. Той е административен и стопански център на едноименната община Провадия.

По данни на НСИ в града живеят , което го прави втори по големина град в областта след Варна.Население – градове в България – „WorldCityPopulation“Население – градове в България – „pop-stat.mashke.org“

География Провадия е град в Североизточна България, намира се в област Варна и е административен и стопански център на община Провадия. Отстои на 410 км североизточно от София, на 47 км западно от Варна и 53 км югоизточно от Шумен.

Градът е разположен на Провадийска река, по протежение на Провадийски пролом, обграден с високи скали от изток и запад.

На 5 km югоизточно от град Провадия се експлоатира солен щок, внедрен в отслабената зона при пресичане на няколко разлома.

Железопътен транспорт През града преминава жп линията Варна – София и Варна – Русе.

Население Численост на населението според преброяванията през годините:

Етнически състав Преброяване на населението през 2011 г. Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.: Численост Дял (в %)Българи 8562 64,59Турци 1510 11,39Цигани 734 5,53Други 36 0,27Не се самоопределят 287 2,16Неотговорили 2126 16,03Общо 13 255 100,00

История

Провадия е селище с древна история. Това е най-старият солодобивен и градски център в Европа (5600 – 4350 г. пр. н.е.). Състои се от производствен солодобивен център и селище, укрепено с каменни стени, което се е превърнало в първия праисторически градски център на европейския континент (4700 – 4350 г. пр. н.е.).Най-старият солодобивен и градски център в Европа (5600 – 4350 г. пр. Хр.), provadia-solnitsata.com. Посетен на 15 август 2026 г. Според други източници най-старият град в Европа възниква около 4700 г. пр. н.е. като крепост на скалите на около 6 км от центъра на сегашния град и местните хора го наричат Солницата.Калина Петрова – Провадия - най-старият град в Европа с чудните скали, Dir.bg, 13 юни 2019. Най-ранните открити следи от човешка дейност в района на днешния град са датирани от V век пр. н.е., когато тези земи са били обитавани от траки. Материално наследство от тяхната култура са запазените около 30 скални гробници разположени в местността „Табиите“ (от турски език – укрепленията).Град Провадия, svetimesta.com, посетен на 14 декември 2019 г.

Приета е тезата, че днешният град е наследник на възникналата през V век крепост на Византия, която била част от изградената фортификационна система срещу нахлуващите от север войнствени племена. Византийците я наричали „Проватон“ (Πρόβατον). Има различни предположения за произхода на това име: едното го свързва с проход или теснина, докато другата версия е обвързана с превода от старогръцки език на наименованието „Проват“ (Προβάτ), което означава „овца“. Вероятно заради добре развитото овцевъдство в този край.

Заселилите се тук славяни (VI – VII век) нарекли крепостта „Овеч“ – буквалният превод на византийското наименование. Дошлите по-късно Аспарухови прабългари също възприели това име, което останало и през следващите средни векове. Вече в пределите на българската държава укреплението бързо се разраства в селище и дори става военно-административен център. За това способствало стратегическото му разположение – близостта до Плиска, Преслав и Варна, при евентуално превземане на Варна, Овеч бил основната преграда по-пътя към Плиска и Преслав.

По време на Второ българско царство (XII – XIV век) градът е бил процъфтяващ занаятчийско-търговски център, тук идвали търговци от Дубровник, Армения и други далечни краища. Овеч се издига и като един от най-важните митрополитски центрове на България, наред с Велико Търново, Велики Преслав, Червен, Дръстър, София.

Според Константин Иречек през османския период Провадия е главен източнобалкански център на дубровнишката търговия, а местната дубровнишка колония използва своя черква със сводове.Иречек, Константин, История на българите, София, 1978, стр. 492 При управлението на султан Мурад IV (1623 – 1640) в Прувади работи османска монетарница, в която се секат сребърни акчета.Кръстев, Красимир. Политически и икономически аспекти на кризата в Османската империя в периода 1585-1648 г. (По нумизматични данни), Университетско издателство „Епископ Константин Преславски“, Шумен, 2015, с. 139

По време на Руско–турската война (1828 – 1829) градът е напълно разрушен и години наред се възстановява.За Провадия – Исторически музей град Провадия Броят на българското население чувствително намалява вследствие на няколко изселнически вълни към Русия и Румъния.

През януари 1878 г. местното население – християни и мюсюлмани, подписват писмено споразумение за взаимна защита от частите на воюващите страни – Руска империя и Османска империя. Съставена е общинска управа от 5 мюсюлмани, 4 българи и 1 евреин, ръководена от Осман бей.Николова, Марияна. Варненските представители в Учредителното събрание 1879 г. Културното наследство на Варна и Черноморския регион. Т. 1/2019, С. 87-92 Това спомага за запазването на града и близките села от разоряване. На 3 февруари 1878 г. войски, водени от генерал Константин Манзей, се придвижват по маршрут Суворово – Неофит Рилски – Петров дол – Провадия и влизат без съпротива в града. Руските войски са посрещнати тържествено от християните. Осман Бей кани генерала в конака и му предава символично ключовете на града. Конниците на генерал Манзей престояват в града само няколко часа. Те разрушават жп гарата, подпалват държавните складове с храни и се отправят на север. На следващия ден – 4 февруари 1878 г., се получава известие за подписаното 4 дни по-рано в Одрин примирие. Според него до сключването на мира днешните североизточни български земи остават под османско управление. Старата администрация остава по местата си и дори до август 1878 г. продължава да събира данъците. 3 дни след оттеглянето на руските части, каймакаминът Сюлейман Ефенди се завръща в града с около 150 заптиета и поема управлението на каазата. Мирновременният живот се подновява постепенно. Това положение на относително спокойствие се дължи на сравнително доброто отношение на мюсюлманите към християните, които в миналото живеят дружелюбно. Окончателното освобождение на града става в края на юли 1878 г. Властта в града преминава в руската комендатура. В следващите дни са освободени и всички селища в региона. Поради тази причина в града пристигат руски войски едва няколко месеца по-късно на 29 – 30 август 1878 г. Освобождение на България от османско владичество заварва града с около 3500 жители. За кратък период от време градът е окръжен център в Княжество България. В резултат на административна реформа от 1881 г. до 1959 г. е със статут на околия. Градът се разраства и развива, увеличава се броят на жителите, отварят се мелници, маслобойни, фабрики за лакове, сапун, текстил.

В първите години на XX век, градът е известен с трайната си подкрепа за Прогресивнолибералната партия. Започва да се развива като промишлен и търговски център. През 1923 г. в града и околията му избухва силно обществено недоволство срещу Деветоюнския преврат.

През 1917 г. младият войник Стоян Събев открива близо до Провадийска река солен извор. През 1923 г. са построени соловарна фабрика и малка лечебна баня за работниците, а през 1935 г. е изградена по-голяма и по-модерна баня с едно отделение. През 1938 г. банята е разширена с допълнително отделение. Нарастващият интерес към солната баня води до построяването на модерни минерални бани през 1962 г., разположени в южния край на града. След Втората световна война започва бързо промишлено развитие. През годините на социалистическото строителство градът е част от промишлената ос Варна – Девня – Провадия. На 6 км югоизточно от града, край гара Мирово, се намира едно от най-големите находища в България на каменна сол, с дебелина 3900 м, на базата на което се получава готварска сол. Солен разтвор от находището по тръбопровод се пренася до химическия комбинат за производство на калцинирана сода в Девня.

Днес град Провадия и околностите му, с многобройните културно-исторически обекти, се превръща във все по-предпочитана туристическа дестинация.

Религии

Основната религия, изповядвана в Провадия, е източноправославната. Православие изповядват – 72,04%, 0,08% са протестанти, а 0,06% – католици. Почти 23% се идентифицират като мюсюлмани сунити, 4,78% – мюсюлмани шиити и 0,04% – последователи на Петър Дънов.

По време на османското владичество православните християни в Провадия имат своя църква. През 1842 – 1843 г. е построена първата новобългарска църква в града – „Св. Никола“. Осветена е през 1844 г. Тя функционира активно осем десетилетия. Съборена е през 1955 г. Иконостасът е запазен до наши дни. През 1980 г. храмът е реставриран, но не се ползва за религиозни цели.

Според регистрите на Силистренски еялет през първата половина на XVII век, в града е имало 11 джамии, 3 църкви, 4 бани, 7 месджиди, 2 текета и 5 медресета.

През 1649 г. католическият свещеник мисионер Петър Богдан пише, че в града има две каменни православни църкви – българска и арменска. Арменската църква „Св. Степанос“ е съборена през Руско-турската война (1828 – 1829). При археологически разкопки през 1971 – 1973 г. са открити останки от основите на арменската църква.

Джамиите „Махкеме“, „Солакзаде Сюлейман Челеби“, „Чобан Хатун“, „Шейх Паша“, „Суфи Амджа Хасан“, „Касаб Мухиддин“ и „Исмаил Чавуш“, заедно с библиотеките и баните към тях са съборени през Руско-турските войни.

Според регистрите на Дунавски вилает от 1869 г. в града функционират 1 църква, 5 джамии („Бююк Чобан“, „Солак Синан“, „Месих Паша“, „Саръ Хюсеин Паша“ и „Юсуф Бей“) и 1 синагога. През 1938 г. с решение на мюсюлманското настоятелство е съборена джамията „Бююк Чобан“. Джамията „Месих Паша“ функционира до 1950 г. През 1989 г. е частично разрушена по подозрение, че в нея се съхраняват оръжия. Джамията „Солак Синан“ е изоставена преди Освобождението и съборена окончателно през 1970 г.

През периода 1912 – 1923 г. е построен православният храм „Св. Благовещение“, който е известен с пищната си украса. На Цветница в Провадия се устройват тържества, тогава се провежда и ежегодният пролетен панаир. Според историците празникът на Провадия – Цветница води началото си от прочутия Връбнишки панаир, който се провежда от XVII век. През 2014 г. на големия християнски празник Гергьовден е открит и осветен параклисът „Свети Георги Победоносец“.

Днес в центъра на града се намира функциониращата 400-годишна джамия „Юсуф Бей“ (построена през 1623 г.).

Съществуват 2 нефункциониращи джамии – „Саръ Хюсеин Паша“ (построена през 1867 г.) и „Месих Паша“ (построена през 1516 г.), които са паметници на културата.

Забележителности Има училище за народни песни, гайдари и други музикални инструменти. Провадия е изходно място за посещение на крепостта Овеч, етнографския комплекс „Ламбова къща“, експозиция, посветена на композитора Светослав Обретенов и неговото семейство. Градът разполага с исторически музей, художествена галерия и музейни сбирки от селата Манастир, Добрина, Градинарово, Черноок, Равна, Петров дол, Черковна, Снежина, Бозвелийско и др. Интерес за археолозите представлява праисторическият комплекс Солницата, който освен че е един от първите солодобивни центрове в Европа, е също и древно селище.Солените извори край Провадия дават началото на европейската цивилизация