Стефан Неделчев Цанев (род. 7 августа 1936 года, Червена вода, Царство Болгария) — болгарский драматург, поэт и писатель. Автор стихов, драмы, журналистики и прозы, а также поэзии и пьес для детей.
Биография
Родился 7 августа 1936 года в селе Червена вода, пригороде города Русе. Окончил в Русе Вторую среднюю школу «Баба Тонка» в 1954 году, а в 1959-м — факультет журналистики Софийского университета. В 1960-1965 годах учился драматургии в Московском институте кино. Работал корреспондентом газеты «Народная молодежь» в Родопах и Пернике (1959-1960). Работал редактором в Студии художественных фильмов (1965-1967), драматургом в Государственном театре Сатиры (1967-1970), в «Театре-199» и «Театре округи» (1970-1973), театре «София» (1973 – 1984; 1991), Драматическом театре в Пловдиве (1984-1991), Армейском театре (1992-1996) и снова в театре «София» в 1996-2008 гг.
Его стихи переведены на все европейские языки, а также китайский, монгольский, арабский и иврит, и его пьесы («Последняя ночь Сократа», «Одна смерть Жанны д'Арк») играются в Париже, Гренобле, Бордо, Афинах, Монреале Петербурге, Лейпциге, Висбадене, Варшаве, Кракове, Праге, Гётеборге (Швеция), Будапеште, Киеве, Москве, Питтсбурге (США), Вильнюсе, Братиславе, Никосии, Бухаресте, Джурджу, Гааге, Измире, Стамбуле и других.
Личная жизнь
Женат на актрисе . Имеет 4 детей и 3 внуков.
Творчество
Сборники стихотворений
„Часове“ (стихове), 1960 г. „Композиции“ (стихове), 1963 г. „Хроники“ (стихове), 1965 г. „Перигеи или най-голямото приближаване до Земята“ (стихове), 1967 г. „Аз питам!“ (стихотворения и поеми), 1976 г. „Анини приказки“ (стихове за деца), 1976 г. „Реквием“ (стихове), 1980 г. „Небесни премеждия“ (избрани стихове), 1986 г. „Сезонът на илюзиите“ (любовни стихотворения), 1988 г. „Спасете нашите души!“ (стихове), 1992 г. „Стъпки по облаците. Парапети“ (стихове), 1997 г. „Сълзата на Бога“ (избрани стихове), 2003 г. „Птици“ (стихове), 2005 г. „Спасете нашите души!“ – стихове, есета, драми – поредица Българска класика, 2009 г.
Пьесы
„Истинският Ивайло“, 1962 г. „Табу“ – театрални миниатюри (в съавторство с Константин Павлов), 1965 г. „Бунтът на статуите“, 1967 г. „Весела България“, 1968 г. „Процесът против богомилите“, 1969 г. „Девет заседания за спасяването на България“ (в съавторство с Георги Марков), 1969 г. „Разпята събота (Събота 23)“, 1971 г. „Носете си новите дрехи, момчета!“, 1974 г. „Джуджето и 7-те снежанки“, 1975 г. „Единайсетият час“, 1977 г. „Рицарят на печалния образ“, 1978 г. „Любовни булеварди“, 1982 г. „Животът – това са две жени“, 1983 г. „В неделя Господ си почива“, 1984 г. „Най-чудното чудо“, 1985 г. „Последната нощ на Сократ“, 1986 г. „Тайната вечеря на Дякона Левски“, 1987 г. „Страшният съд“, 1988 г. „Другата смърт на Жанна д`Арк“, 1990 г. „Параноя“, 1991 г. „Величието и падението на Стефан Стамболов“, 1993 г. „Тайното евангелие на Иоан“, 1995 г. „Пир по време на демокрация“, 1996 г. „Адът – това съм аз“, 1997 г. „Конят на Александър Велики“, 2003 г. „Всички луди ме обичат“, 2004 г. „Певецът на северните морета“, 2005 г. „Деца на света“, 2011 г. „Духът на поета“, 2011 г. „Заговорът на Калигула“, 2014 г. „Носталгия“, 2015 г.
Переводы
Владимир Маяковски, Тринайсетият апостол. София: Захарий Стоянов, 2002, 96 с. (ISBN 954-739-290-5)
Другие
„Убийците са между нас“ – есета, 1996 г. „Внимавайте с вятърните мелници“ – есета, 1999 г. „Измислици за деца“ (Анини приказки, Янини притчи, Джуджето и 7-те снежанки, Рицарят на печалния образ, Най-чудното чудо, Духът на баща ми) – в три тома, 1999 г. „Мравки и богове“ – роман, 2000 г. „Пир по време на демокрация“ – трагедии & комедии, 2003 г. „Сънят на сенките. Книга за мъртвите“ – есета, 2003 г. „Дяволите в ада ще ми ръкопляскат. Публичен дневник (1978 – 2002)“, 2003 г. „Ars poetica. За поетическото изкуство“, – синтез между учебник по стихосложение и антология на творческия опит, 2005 г. „Български хроники“ – том I (2137 г. пр. Хр – 1453 г. сл. Хр.), 2006 г. Книгата е белетристично произведение. „Да убиеш вярата“ – есета, 2007 г. „Български хроники“ – том II (1453 г. – 1878 г. ), 2007 г. „Български хроники“ – том III (1878 г. – 1943 г.), 2008 г. „Български хроники“ – том IV (1943 г. – 2007 г.), 2009 г. Съчинения в 12 тома – 2013 – 2014 г.
Награды
Примечания
Ссылки
„Доротея и Стефан Цанев – едно италианско семейство“, в. „Сега“, 10 ноември 2001 г. Откъс от пиесата „Духът на поета“ (В ролите: Стамболов (Христо Мутафчиев), Захари Стоянов – Валентин Танев. Режисура – Маргарита Младенова. Постановка на Народен театър „Иван Вазов“. 2014 година), Youtube, публикуван на 12.10.2014 г. „Стефан Цанев: Ние вече имаме статута на колониална държава“, интервю на Валерия Велева, в. „Преса“, 19 септември 2012 г. От и за Стефан Цанев в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
Категория:Поэты Болгарии Категория:Писатели Болгарии Категория:Драматурги Болгарии Категория:Родившиеся в Русенской области