Хри́сто Иванов Христов (Теме́лский) (; 20 июля 1948, Севлиево — 11 апреля 2025) — болгарский историк. Директор Церковно-исторического и архивного института при Болгарской патриархии. Автор и составитель более 35 книг, более 600 статей в области болгарской церковной истории.

Биография Родился 20 июля 1948 года в Севлиеве. Окончил среднюю школу в своем родном городе, а затем Софийский университет имени святого Климента Охридского по специальности история.

В студенческие годы выбрал историю Болгарской православной церкви в качестве сферы своих научных интересов. В 1975 году была опубликована его первая научная статья.

С 1976 по 1982 годы работал в историческом музее города СевлиевоАнгел Павлов За фамилните имена — Възелов, Костурков, Темелков и Чореков // State and Problems of Bulgarian Onomastics. 2018. — Vol 15. — Issue 1. — p. 193. В 1982 году он защищал диссертацию по Великотырновским монастырям в эпоху Возрождения, став кандидатом исторических наук. С 1982 по 1984 год — заслуженный специалист Софийского университетаХристов, Христо Иванов (псев. Христо Темелски) // Кой кой е в българската култура. — Славена, 1998. — С. 540.

1 января 1985 года поступил работать в Церковно-исторический и архивный институт при Болгарской патриархии. В 1985—1986 годах специализировался в Институте восточных церквей в Регенсбурге, Западная Германия. 27 март 1987 года становится исполняющим обязанности директора Церковно-исторического и архивного института при Болгарской патриархииЦърковно-исторически и архивен институт (ЦИАИ)

В 1989 году получил степень хабилитированного доктора (аналог доктора наук). 1 апреля 1995 года назначен директором Церковно-исторического и архивного института при Болгарской патриархии.

Умер 11 апреля 2025 года после непродолжительной, но тяжёлой болезни.

Библиография

Патриарх Йоаким I // Векове. — София, 1975. — Кн. 5. — С. 44 (под именем Христо Христов) Батошевският надпис // Археология. — София, 1976. — Кн. 4. — С. 65-70 (под именем Христо Христов) Габровския учител-революционер // Силистренска трибуна. 1982. — бр. 121 от 14 сентямври 1982. — С. 2 (под именем Христо Христов-Темелски) Капиновският манастир «Свети Никола» // ИБИД, кн. ХХХІV, 1982. — С. 117—134 (под именем Христо Христов) Габровските манастири през Възраждането // Исторически преглед. 1983. — кн. 1. — C. 76-89 (под именем Христо Христов) Габровският Соколски манастир «Успение Прествятия Богородици» // Духовна култура. 1983. — № 12. — С. 9-19. Към въпроса за Тревненската живописна школа // Векове. 1985. — № 1. — С. 27-32 За авторството на пророческата буквеница «Турцiа ке падне» // Военно-исторический сборник. 1985. — № 1. — С. 162—170 Велчовата завера // Военно-исторический сборни. 1985. — № 6. — С. 7-9. Българската гетерия // Отечество. 1985. — бр. 7. — С. 26-27 Към въпроса за първия паметник на славянските просветители Кирил и Методий // Изкуство, 1985. — № 10. — C. 17-20 Едно неизвестно и изчезнало изображение на св. Кирил-Философ в Присовския манастирь «Св. Архангел» // Церковен вестник. 1985. — № 11. — С. 6-7 Непубликувани и малко известни писма на архиепископ Йосиф Соколски // Църковно-исторически архив т. II. 1986. — С. 71-83 Възрожденски строителни и ктиторски надписи от манастирите във Великотърновския край // Църковно-исторически архив т. II. 1986. — С. 83-101 Манастирите от Великотърновския край в националноосвободителните борби на българския народ // Кирило-Методиеви студии. — 1986. — кн. 3. — C. 230—240 Една неизвестна биография на поп Харитон // Духовна култура. 1988. — № 11. — С. 25—33 Заслугата на архиеп. Йосиф Соколски за основаването на храм св. Кирил и Методий в Киев, 1869 г. // Международен симпозиум 1100 години от блажената кончина на св. Методий. 1989. — Т. 1. — С. 262—264 Самоковското читалище през възраждането // Читалище. 1990. — № 6. — С. 26-27 Възникване и роля на българските манастири по времето на св. княз Борис-Михаил // Духовна култура. 1990. — № 5. — С. 11-22. По някои въпроси на взаимоотношенията между Московската патриаршия и Българската православна църква (1589—1721) // Духовна култура. 1990. — № 7. — С. 16-22. Заточение на св. Методий и неговите ученици в Швабско // Исторически преглед. 1990. — № 5. — С. 44-52 Съграждане на църквата «Св. Архангел Михаил» в гр. Трявна // Духовна култура. 1991. — № 2. — С. 24-29. С динамит срещу Светата обител : Документи по разрушаването на Габровския девически манастир «Св. Благовещение» // Духовна култура. 1991. — № 7. — С. 10-20. Църкви и манастири в Самоков и Самоковско: Предварителни бележки // Духовна култура. 1993. — № 12. — С. 11-22. Самоков в църковно-националната борба // Духовна култура. 1993. — № 2. — С. 21-31; № 3. — С. 17-28; № 4. — С. 12-22 Новооткрити документи по Фирмилияновия въпрос от 1902—1904 година // Военно-исторический сборник. 1993. — № 5. — С. 141—168. Изповед на един зографски послушник: Спомен за Св. Гора и Зограф от отец А. И. Илиев // Демократически преглед. София, 1994. — бр. 10 Интересни сведения за Софийските манастири от 1874 г. // Духовна култура. 1995. — № 1. — С. 12-18. Учебното дело в Самоков през Възраждането // Духовна култура, 1995. — кн. 4. — C. 9-16 Развитие на новобългарската просвета // Духовна култура, 1995. — № 5. — С. 18-28. Хаджи Ангел Иванов Севлиевец // Духовна култура. 1995. — № 6. — С. 18-21. Строител на Българската църква (155 години от рождението и 80 години от смъртта на приснопаметния екзарх Йосиф І) // Духовна култура. 1995. — № 7. — C. 1-12 Султанският ферман от 27 февруари 1870 г., основание и дейност на Българската екзархия в Цариград // Духовна култура, 1995. — № 8. — C. 18-27 Просветното дело на Българската екзархия // Духовна култура, 1995. — № 11. — С. 7-9. Църковно-народният събор от 1871 // Родина. 1996. — кн. 2. — C. 84-99 Монашеското братство на Зографския манастир през 40-те и 50-те гг. на XX в. // Светогорска обител Зограф. 1996. — Т. 2. — С. 161—171 Ловчанският митрополит Йосиф (Екзарх Йосиф I) и Априлската епопея // Въстанието в Ново село — 1876 г. — Троян, 1997. — C. 34—43 Архиепископ Йосиф Соколски в лоното на унията // Българи в Италия и италианци в България. — С., 1997. — C. 278‑290 Никифор йеромонах Смели // Юбилеен вестник 100 години от смъртта на Колю Пачников. — Ловеч. 1997 Неизвестни сведения на Гаврил Генчев Брънчев за Орханийския частен революционен комитет през 1872 г. // Известия. 1998. — Т. 3, № 3. — C. 160—168 Конференция «Религия и церковь в Болгарии. Социальные и культурные измерения православия и его специфика в болгарских землях» // Bulgarian Historical Review / Revue Bulgare d’Histoire. 1998. — № 3-4. — С. 257—263 (в соавторстве) Българската екзархия — защитник на българщина в Македония и Одринска Фракия // Религия и църква в България. Социални и културни измерения в православието и неговата специфика в българските земи. Научна конференция 27-29 ноември 1997. — София, 1999. — С. 223—233 Архимандрит Максим Райков и Великотърновските манастири // Максим Райкович традиция и съвременност. 1999. — С. 15—41 Църковно-националните борби в Македония до 1869 г. // Македонски преглед. 2000. — Т. 23. — № 1. — C. 5-38 Църковно-националната борба в Македония от 1870 до 1913 г. // Македонски преглед, 2000. — № 2. — С. 33-60 Залезът на Българската екзархия и Македонската православна църква // Македонски преглед. 2000. — № 3. — С. 43-74 От фермана до схизмата : Или кък Българската православна църква получи пълна независимост // Духовна култура. 2000. — № 2-3. — С. 41-48. Печатният орган на Българската православна църква // Църковен вестник. София, 2000. — Бр. 7. — С. 3 Първият екзархийски Неврокопски митрополит Иларион // Духовна култура. 2000. — № 7. — C. 23-28. Дарителството в манастирите от Габровския край през Възраждането // Духовна култура. 2000. — № 8. — C. 21-31 Из родословните бележки на един батошевски свещеник // Духовна култура. 2000. — № 10. — C. 27-30 Кондиката на Светия Синод и Патриарх Кирил // Сборник в чест на Кирил Патриарх Български по случай 100 години от рождението и 30 години от кончина. — Пловдив, 2001. — С. 64-73. В памет на богослова Недю Александров (17.Х. 1904 — 29.Х. 2000) // Духовна култура. 2001. — № 2. — С. 24-28. Кратък исторически обзор на Врачанска епархия до средата на 70-те години на XX век // Духовна култура. 2001. — № 6. — С. 18-26. Приписки от севлиевската църква «Св. пророк Илия» // Духовна култура. 2001. — № 7. — С. 28-32. Дейността на Светия Синод на Българската православна църква за спасяването на българските евреи през 1943 г. : Документи // Духовна култура. 2001. — № 8. — С. 21-31 Девическият манастир «Въведение Богородично» в с. Батошево // Църковен вестник. 2002. — бр. 21. Изборът на Пловдивския митрополит Кирил за Патриарх Български според Кондиката на Светия Синод : 50-год. от възобновяването на Бълг. Патриаршия // Възраждане. София, 2003. Год. 3. — № 3. — С. 5-9 Храмът Св. Николай Нови. От фермана до схизмата // Българската църква през вековете. Научна сесия по случай 1130 години от учредяването на Българската църква и 130 години от създаването на Българската екзархия. — С., 2003. — C. 206—217 Достоен юбиляр : Негово Светейшество Българският патриарх Максим навърши 90 години // Духовна култура. 2004. — № 10. — C. 1-6 Житие и страдание на последния Екзарх // Церковен вестник. 2005. — бр. 2. Ферманът — схизмата, Екзархията — Патриаршията и Османската държава // Духовна култура. 2005. — № 2. — С. 1-9. Екзарх Йосиф І като стожер на Православието и българската национална кауза // Духовна култура. 2005. — № 6. — C. 12-27. Софийският катедрален храм «Света Неделя» през ХІХ и първите десетилетия на XX в. // Сб. В чест на 70-годишнината на академик Константин Косев. — С., 2009. — C. 315—333 «Тържествувай българский народ!» (По случай 140 години от издаването на султанския ферман за учредяването на Българската екзархия) // Македонски преглед. 2010. — № 2. — С. 7-30 Поп Груйо Тренчов и неговата поема за Априлската епопея от 1876 г. // История. 2015. — № 6. — C. 591—599 Панагюрци в Цариград през Възраждането // История. 2015. — № 6. — С. 646—651 Александър Тацов — един от «Строителите на съвременна България» // История. 2016. — № 4. — С. 435—438

(соавторы: И. Гергова, И. А. Корж)

(в соавторстве с И. А. Коржем) (часть статьи; в соавторстве с И. А. Коржем) (в соавторстве с В. И. Косиком и А. А. Туриловым)

(в соавторстве с митрополитом Варненским и Великопреславским Кириллом)

(часть статьи)

(в соавторстве с А. А. Туриловым)

(в соавторстве с С. Илчевским)

(в соавторстве с Д. И. Полывянным)

(соавторы: А. А. Турилов, М. М. Р.)

(в соавторстве с Петром Петровым)

(в соавторстве с Николаем Илиевым) (в соавторстве с Пламеном Павловым)

«Севлиево», София, 1982. Ст. Шопов, «Но нека историята говори за това». Войнишки дневник 1912—1913 г., Севлиево, 1988, 48 с. Български екзарх Йосиф I, «Дневник». София: Университетско издателство «Свети Климент Охридски», 1992, 918 с. Поп Груйо Тренчов, «Записки по Средногорското въстание», София, 1993, 186 с. Подп. о. з. Стоян Илиев, «Из спомените ми», София, 1993, 316 с. Стефан Лафчиев, «Спомени за Българската екзархия (1906—1909)». София: Университетско издателство «Свети Климент Охридски», 1994, 191 с.

Н. Ев. Сапунов, Дневник по съграждането на първата българска църква в Цариград. — В. Търново: Пик, 1999, 207 с. «Църковно-народният събор 1871 г.». Документален сборник. София: Университетско издателство «Свети Климент Охридски», 2001. — 495 с.

Лорд Роберт Кързън, «Описание на манастирските книгохранителници в Атонската гора», София: Университетско издателство «Свети Климент Охридски», 2004, 62 с. Гочо Момешки, «Тихият кът (Из историята на с. Шумата)», София, 2005, 172 с.

Примечания

Категория:Историки Болгарии Категория:Исследователи истории Болгарской православной церкви Категория:Авторы Православной энциклопедии