Ениджевардарската (Па̀зарската) българска община е гражданско-църковно сдружение на българите екзархисти в Енидже Вардар (Па̀зар). Нейно задължение е поддръжката на българските училища, читалище и църкви, както и заплатите на учителите в града.
История Движението за Българско възраждане в града е оглавено от поп Димо, който обаче поради преследване от страна на митрополит Никодим е принуден да приеме униатството и основава Ениджевардарска българска униатска община. Униатското движение в града първоначално е във възход, но скоро заглъхва и повечето български семейства се връщат в православието. Нов удар върху българското движение е и затварянето и последвалата смърт на българския лидер Хаджи Тоде, наклеветен пред властите от владиката Никодим.
Борба за народна просвета и отваряне на първо българско училище Чрез подкрепата на местното население от страна на Българската екзархия и Солунската българска община през 1890 година е открито българско училище с един учител, една учителка и 35 ученици. На следващата година училището е затворено под натиск, но още през учебната 1891/1892 година е повторно отворено. Тази година в околията има 6 основни български училища, с девет учители и 421 ученици. В Енидже Вардар има едно основно и едно класно училище с общо трима учители и 52 ученици. Класното училище в града през 1894/1895 година става двукласно, в 1900/1901 година има 6 учители и 72 ученици, а през 1911/1912 година училището става трикласно, а към него съществува библиотека с над 360 книги. В околията през 1899/1900 година основните училища са 15, с 21 учители и 794 ученици, класните училища са две с трима учители и 27 ученици. През 1902/1903 основните училища са 15, а класните две, с общо 29 учители и 877 ученици.Илюстрация Илинден, 1938, бр. 91, стр. 10 – 13. В 1895/1895 година главен учител във второкласното българско училище в града е Григор Попдимитров.
Отворените училища са три в Енидже Вардар и едно в Гумендже, в селата Аларе, Постол, Асър Бегово, Бабяни, Баровица, Валгаци, Бозец, Вехти Пазар, Геркарци, Въдрища, Грубевци, Дамян, Кадиново, Кониково, Корнишор, Кушиново, Крива, Крушари, Либяхово, Ливадица, Литовой, Мандилево, Оризари, Петгъс, Петрово, Пилорик, Радомир, Рамна, Тумба, Тушилово, Чичегъс, Извор, Боймица, Дъбово, Рамел и Горгопик.
Откриване на Български параклис и последвал строеж на църква Първите опити да се отвори православен български параклис в Енидже Вардар датират от 1891 година, когато училищното настоятелство на православните българи изпраща писмо до Солунската българска община, в което се обяснява, че е намерен подходяща за преобразуване къща на параклис. Липсата на българска православна църковна община осуетява този опит. Когато през януари 1895 година тя се устройва, се открива и български параклис „Свв. Кирил и Методий“ след юни същата година с волните пожертвования на архимандрит Николай, Димитър Михайлов, Траян Калинчанов, Ел. Иванова, Д. Гълъбов, Т. Неделков, А. Атанасова, Д. Попгеоргиев, Глигор Мокрев, Мария Димитрова, Ел. Димитрова, Катерина Божинова, баба Велика Мокрева, Божина Пожарлиева, Велика Гл. Мокрева, Мария Поптраянова, Катерина Димитрова и Мария Мицова. Параклисът започва да действа до края на годината, когато в него се празнува Рождество Христово. На 1 юни 1896 година е подадена молба за издаване на мазбата за строеж на българска църква до каймакама. През април и май 1902 година председателят на общината архимандрит Дионисий за пореден път поставя въпроса на дневен ред с писмо до Българската Екзархия и до Великия везир на Високата порта.
В първите дни на 1906 година е получен султански ферман за строеж на българската църква. Разрешено е тя да бъде 18 м дълга, 12 м широка и 9 м висока, с една камбанария вместо първоначално предвидените две. Българските общинари излизат с протокол за незабавно начало на строежа на църквата. В специално създадена комисия влизат Никола Шкутов, Дине Гърков, Андон Попставрев, Хариш Божков, Дионис Станков, Хаджи Диониш и Христо Мандалчев, които успяват да съберат началните 78 златни лири и 25 гроша. Имотът върху който да бъде строена църквата е собственост на Димитър Тръпков, Вълкоянов и Георги Костов, които подаряват 752 аршина земя, а към тях са купени още две лехи от 800 аршина за общо пространство от 1772 аршина. На тържествено събитие, посетено от над 500 души, е поставен основния камък на 12 март 1906 година. Строежът е дело на майстор Серафим Дичев, който определя общата стойност на градежа на 81 900 златни гроша, като до този момент са събрани 10 389 гроша. Екзарх Йосиф изпраща писмо до българските власти, които отпускат 300 турски лири от Министерския съвет на Княжество България чрез Българската народна банка. Храмът е построен в българската махала Варош в североизточната част на града на 7 декември 1906 година от Ениджевардарската българска община на Българската екзархия под името „Св. св. Кирил и Методий“.
Последващи дейности През 1905 година Никола Шкутов е председател на българската църковна община в Енидже Вардар. Ениджевардарският войвода Апостол Петков изпраща писмо до българския екзарх Йосиф I Български, в което заплашва да убие Никола Шкутов. През 1906 година преподавател в Ениджевардарското класно училище е Иван Снегаров.Кратка биография на Академик Иван Снегаров, www.pravoslavieto.com Според Тома Николов не във всички села в Ениджевардарско и Гумендженско българското национално самосъзнание е силно изразено. Тези села постепенно скъсват отношения с Цариградската патриаршия след Илинденско-Преображенското въстание под натиска на четите на ВМОРО.
През 1906 – 1907 година в града български свещеници са архимандрит Дионисий, Гоно Траев, Михаил Димитров, Андон и Ставри. Учители в града са Иван Хаджикостов, Мице Джутев, Атанас Бабаев, Григор Караиванов, Христо Хаджикойчев и жена му Атина Хаджикойчева, Костадин Хаджиспирев и Костадин Попхристов.
След Младотурската революция от юли 1908 година за председател на църковната община в Енидже Вардар е назначен свещеник Тома Николов. На Димитровден пристига в града и веднага встъпва в длъжност. По това време учители в Енидже Вардар са Димитър Лешников и Порфирий Шайнов. В това време Апостол войвода е легален деец и активно се намества в работата на местната българска община. През 1909 година на ревизия в Енидже Вардар пристига Пере Тошев, училищен инспектор в Солунско.
На 1 февруари 1909 година се състоят избори за общински съвет при църковната община в Енидже Вардар, в която са избрани Михаил Димитров, Костадин поп Стамков, Тома Туши Янов, Божин поп Станков, Нацо Мандалчев, Мице Тортопов, Мице хаджи Гаев и Димитър Янкулов.
След реорганизация в Българската екзархия от 1909 година Ениджевардарското, Гумендженското и Гевгелийското епархиийски наместничества попадат минават под ведомството на Воденската епархия. През декември Тома Николов е назначен за управляващ Воденската епархия, а на негово място застава местен свещеник.
В 1906 година общината построява църквата „Св. св. Кирил и Методий“.
През 1910 година във Воден се провежда събрание на епархията с делегати от Гевгели, Енидже Вардар, Съботско, Воден и Гумендже, на което е избран епархийски смесен съвет в състав Иван Занешев, Христо Саракинов, Туше Металоров и други.
Общината е разтурена през 1912 – 1913 година, когато областта попада в границите на Кралство Гърция.
Председатели на Ениджевардарската община и архиерейски наместници + Портрет Име Години архимандрит Николай 1895 – 1896 свещеник Григор Алексиев 1896 – 1897 архимандрит Дионисий (от 1897 де факто) 1898 – 1903 свещеник Никола Шкутов 1903 – 1908 свещеник Тома Николов 1908 – 1909 свещеник Трайко Калайджиев 1909 – 1910 (архиерейски наместник) свещеник Григорий Лазаров 1910 – 1911 (архиерейски наместник) свещеник Георги Шуманов 1911 – 1913 (архиерейски наместник)
Главни учители на училищата в Ениджевардарската община + Портрет Име Години Димитър Михайлов 1893 – 1895 Ахил Минджов нач. 1895 Григор Попдимитров кр. 1895 – 1896 Пантелей Кондов 1896 – 1897 Андрей Стоянов 1897 – 1898 Никола Хърлев 1898 – 1900 Никола Пасхов 1900 – 1901 Костадин Кузманов нач. 1901 Ахил Минджов 1901 – 1902 Костадин Кузманов 1902 – 1903 Апостол Томов 1904 – 1905 Димитър Карабашев нач. 1905 Антон Тошев 1905 Иван Пампулов 1905 – 1907 Порфирий Шайнов 1908 – 1910 Михаил Анчев 1911 – 1912
Бележки